ГЕРБ предизвика вътрешна криза, която е независима от световната

<p>Всичко това е напълно достатъчно, за да може в началото на втората година от управлението на ГЕРБ да бъде направена констатацията, че настоящото правителство страда от тежка форма на управленско безсилие, безидейност относно реформите в публичния сектор и очевидна липса на визия, що се отнася до реализирането на мандата и управленските приоритети.</p> <p>Предизборно заявените намерения за управление в полза на българския бизнес, за данъчни и осигурителни реформи, които да гарантират по-големи инвестиционни възможности за фирмите бяха не просто забравени след спечелването на изборите от ГЕРБ, но дори поведението на правителството се яви като проблем пред развитието на българския бизнес и пред цялостното икономическо развитие на страната. Причината за това е хаотичното отношение, което правителството и най-вече финансовият министър Симеон Дянков има към управлението на публичните финанси. В началото на мандата на ГЕРБ според различни данни държавата дължеше на бизнеса средства в размер на между 1,2 и 2 милиарда лева. Правителството обаче, вместо да започне незабавно разплащане, се опита да използва световната финансова криза като аргумент в полза на решението да бави уреждането на финансовите дългове към фирмите. Оттук произтекоха редица неблагоприятни последствия за българската икономика. Фирмите не могат да обслужват задълженията си, не могат да финансират дейностите си, налага се сами да ограничават работата си и да закриват работни места.</p> <p>Правителството на ГЕРБ обаче имаше значително по-добро решение, което трябваше да приложи веднага след поемането на властта. Фискалният резерв е предназначен за използване именно в периоди, в които държавата е финансово затруднена. В този смисъл използването на пари от него за уреждането на сметките с бизнеса би било един напълно логичен и обоснован ход. Това щеше да осигури глътка въздух за фирмите и да запази голяма част от закритите работни места. От тази гледна точка решението на Симеон Дянков да забави разплащането ощети както фирмите, така и гражданите.</p> <p>Точно бавенето на плащанията от държавата към бизнеса предизвика необратимия хаос в българската икономика. Намаляването на производството и увеличаването на безработицата като следствия от забавените разплащания логично доведоха до по-малки данъчни постъпления в държавния бюджет и увеличиха социалните разходи. Най-вече тези за компенсиране на останалите без работа хора. Така естествено се появиха бюджетни проблеми и необходимостта от актуализация на държавния бюджет стана неизбежна. ГЕРБ я направи в края на миналия политически сезон, като използва пари от фискалния резерв, за да покрие отворилите се дупки в бюджета. Правителството така или иначе не можеше да избегне използването на пари от фискалния резерв, но ако беше направило това в средата или най-късно в края на 2009 г., щеше да е налице превантивен ход, който да запази жизнеността на българската икономика и да осигури по-големи бюджетни постъпления от данъците на фирмите и гражданите, а до необходимост от актуализиране на бюджета въобще нямаше да се стигне. По-доброто икономическо състояние в страната бързо би осигурило и средства, с които да бъде възстановен размерът на фискалния резерв.</p> <p>Забавянето на използването на пари от фискалния резерв с една година промени изцяло философията на това действие. То се превърна в обикновено кърпене на бюджетни дупки, а това ни най-малко не може да допринесе за подобряване на икономиката на страната и за понижаване на безработицата. Ето защо няколкото прогнози на Симеон Дянков за излизане от кризата не само не се случиха, но и вече звучат комично на фона на задълбочаващия се хаос в икономиката и нарастващите нива на безработица.</p> <p>Със своята политика във финансовата и икономическата сфера правителството на ГРЕБ и Симеон Дянков показаха, че нямат никаква представа за ролята на държавата в една пазарна икономика. С идеята си за намаляване с 15% на дължимите на бизнеса пари Дянков показа, че за него държавата се намира в господстващо отношение спрямо фирмите, а това спокойно може да се нарече тоталитарен подход. <br />Ако финансовият министър е възнамерявал да разпредели солидарно тежестта от кризата между бизнеса, гражданите и държавата, то едно уреждане на задълженията на държавата още през 2009 г. щеше да доведе именно до това. За съжаление обаче правителството не само не намери начин да осигури солидарност, но хаосът, който неадекватните му действия предизвика в българската икономика, доведе до развитието на вътрешна криза в страната, която е независима от световната. Непазарното поведение на държавата в условията на пазарна икономика винаги води до кризи. Това е учебникарска истина и е странно, че икономист като Дянков е пропуснал да се запознае с нея.</p> <p>Европейските държави, чиито правителства проявиха разум по време на кризисния период, започват да се радват на положителни резултати. Във Франция вече мислят по въпроса кога икономиката ще достигне предкризисните равнища, а в последните месеци Германия отчита траен икономически ръст и траен спад на процента на безработни, като дори в източните провинции безработицата е най-ниска от 1992 г. насам.</p> <p>На този фон на европейско възстановяване ситуацията в България започва да изглежда все по-безнадеждно. Тук продължават фирмените фалити, продължава спадът на икономическата активност, а сякаш само едно нещо се увеличава &ndash; безработицата. В тази обстановка правителството продължава да говори за реформи. Никак не е случайно обаче това, че реформите на ГЕРБ обикновено се свеждат просто до намаляване на публичното финансиране и ликвидиране на различни заведения със социални и други функции. При сегашното положение на задълбочаваща се вътрешна криза България е лишена от възможността дори да финансира реформи, от които има крайна необходимост.</p> <p>Днес правителството на ГЕРБ е в ситуация, при която трябва да запази прилично ниво на обществена подкрепа, от една страна, а от друга &ndash; да намери изход от вътрешната икономическа криза, която не международното положение, а самото то предизвика. В паниката си ГЕРБ показват, че за решаването на тежките икономически проблеми най-вероятно отново ще изберат за своя основна опора популизма. А това може да доведе до положение, в което икономическата криза може да бъде последвана от политическа.</p>