- 10 Sep 2020
- 76
- 31
ГЕРБ умира. Партията на Бойко Борисов може да постигне приличен изборен резултат това лято, може дори да се превърне в ядро на бъдещото правителство, но това ще бъде последното ѝ издихание. Тя вече е лишена от своето основно оръжие - харизмата на лидера си. А с други лостове, чрез които да съхрани политическо си влияние, тя не разполага.
В съдбата на ГЕРБ няма нищо уникално. Като се изключат БСП и ДПС, такава е тривиалната съдба на всяка управляваща партия в България.
<p><span><br /></span></p>
<p><span>След като през 2001 г. СДС загуби изборите, той можеше да бъде част от управлението на царя, но дори решението да бъде опозиция не попречи на маргинализацията му. Самото НДСВ четири години по-късно успя да се интегрира за осем години във властта, но бе премазано от товара на Тройната коалиция.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2495">В този аспект въпросът не е защо и днешните управляващи колабираха, а защо се забави толкова съдбоносният им край. Отговорът е: заради Борисов. Той съумя да отклони вниманието на обществото от процесите, които генерираха спад на доверието към него и към ГЕРБ. Някак незабелязано управляващите се свлякоха от достигнатите само преди две години 60 на сто одобрение, до днешните незавидни 20 на сто.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2496">Посредством мощни пиар кампании, контрол върху медиите и главно чрез преекспониране на образа на премиера в общественото съзнание се натрапи усещането за една лишена от драматичност обстановка. Скандали, които в модерния свят не само биха свалили един политик, но и биха го тикнали зад решетките, тука бяха възприемани като </span></p>
<p><strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2496">начин за преодоляване на обзелата ни политическа скука.</span></strong></p>
<p><span>Натрапваха ни, че ГЕРБ е водеща политическа сила, че Бойко Борисов има „невероятен” рейтинг, уникален политически усет и още по-феноменална харизма, че в страната не само няма алтернатива на днешната власт, но и няма никакъв обществен интерес към появата на подобно нещо. А да се допуска доскоро, че в възможно отново да се върне Тройната коалиция или неин римейк под формата БСП-ДПС, бе признак за налудничавост. В допълнение безкрайното рязане на ленти трябваше да внуши едно съзидателно начало, ярко контрастиращо с повсеместното усещане за 20-годишна разруха.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2497">Именно тази картина днес вече отказва да функционира. Точно когато „Борисов и Ко” имат най-голяма нужда от нея. Това ги кара да се чувстват не само объркани, но дори отчаяни. Премиерът си позволи многократно да упреква сънародниците си, че бързо са забравили добрините, които е извършил. Едва ли има за него нещо по-унизително от това, да бъде </span></p>
<p><strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2497">захвърлен там, където вегитират днес някогашните електорални хегемони като СДС и НДСВ.</span></strong></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2498">Сигурно е, че Борисов, си блъска главата защо се стигна дотук. Сигурно е, че очаква с ужас момента, когато социолозите ще обявят, че ГЕРБ вече не е първа политическа сила. Доколкото не е напълно наясно с механизмите и силите, които го изкачиха на върха, той не може да съзре и изначално заложената в тях деструкция.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2499">Тук не става толково въпрос за сценаристите и режисьорите на проекта ГЕРБ. Наистина за ченгесарските идеолози тази партия можеше да се яви като спасителното звено за социалистите, в опита им да запазят властовите си позиции. Една евентуална коалиция ГЕРБ- БСП осигуряваше широко поле за изява на Георги Първанов и кръговете около него. От позицията си на президент, той можеше да се държи като неин ментор, а след края на мандата си да продължи да играе ролята на сив кардинал, а защо не и на премиер, заменил изхабения вече Борисов. А че в навечерието на изборите през 2009 г. са водени преговори за съставяне на общо правителство е безспорен факт. Дали са били искрени? Вероятно не, като се имат предвид участниците в тях и последващите събития.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2500">Засечката в това съглашение стана там, където най- малко са очаквали неговите създатели.</span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2500"> На ГЕРБ бе даден такъв старт, в негова полза сработиха толкова обективни и субективни фактори, че полученият изборен резултат зачеркна необходимостта да се реализират споразуменията на политическото задкулисие. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2500">Бойко Борисов получи шанс да управлява сам страната. Да се освободи от всевъзможните опеки, които винаги са му били налагани - за него това е било усещане, все едно е изплувал от дълбока бездна. Със свойствения си егоцентризъм, </span></p>
<p><strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2500">той явно приписа на собствения си гений постигането на този резултат.</span></strong></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2502">С което подцени два фактора. Първият и по-маловажен е, че той измами лица и кръгове, славещи се със своята отмъстителност. Беше повече от наивно да се очаква, че те няма да използват шанса да му нанесат удар, когато пожелаят и по избрана от тях тема. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2502">Излязлото досие „Буда” не просто изобличава премиера като престъпник и лъжец, то го лишава от възможността да бъде креативната сила в политическия ни живот. Всяко негово действие занапред ще бъде разглеждано като реакция спрямо отправените му обвинения. Каквито и послания да отправя занапред лидерът на ГЕРБ, каквито и папки да вади Янето, всичко това ще се свързва с </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2502"><strong>опит да се замаже „будисткото” му минало.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2502">Борисов е обречен сам да поддържа огъня, на който вече се пече. </span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2501">Вторият и главен фактор бе натоварването му с огромни обществени очаквания. Тежест, чийто мащаб той не осъзна нито през лятото на 2009 г., нито днес. Разбира се, хората гласуваха за ГЕРБ, защото искаха промяна, искаха да накажата Тройната коалиция, но преди всичко те бяха очаровани от словото на Борисов.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2503">Неговото изгряване на политическия небосклон се дължеше на способността му да „преведе” политиката на езика на обикновения човек, да покаже, че мотивацията за всяко управленско решение може да се корени в семплия житейски опит. На мястото на дотогавашните ни политици, които изглеждаха почти като шамани, потънали в своите заклинания и суеверия, Борисов влезе в ролята на „добрия съсед”. На вербално ниво той успя максимално да </span></p>
<p><strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2503">скъси дистанцията между властовия Олимп и електоралната низина.</span></strong></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2504">Но това свое постижение той не просто изтърка от употреба, но и все по-често злоупотребява с него. Едни и същи фрази, изричани с една и съща интонация по всеки повод, започнаха да губят своята магична сила. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2504">Симпатиите на обществото спрямо него преминаха в безразличие, след това в досада, а днес сме свидетели как се завихря омерзението. Причината за тази ескалираща резистентност спрямо харизмата на Борисов е именно константността на неговото поведение и бързо променящата се среда в страната.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2505">Всъщност днешното правителство</span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2505"> не успя да очертае някакви трайни цели, които да бъдат разглеждани като стожери на обществения интерес. България е въвлечена в порочния кръг на растяща безработица, намаляваща покупателна способност, ограничено потребление и нови съкращения на работните места. Правителството, което се е фиксирало върху осигуряването на бюджетно равновесие, </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2505"><strong>прехвърли цялата тежест на кризата върху хората.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2505">Картината се допълва от налаганите бандитски правила за правене на бизнес, при които единствено под крилото на ГЕРБ предприемачите могат да се реализират, или по-правилно е да се каже "да вегетират". Икономически спомен от това управление ще ни останат 300 хил. нови безработни.</span></p>
<p><span>Вместо да се опитва да се справи с тези злокобни тенденции, Бойко Борисов насочи усилията си в съвсем друга посока. Получения от избирателите през 2009 г. картбланш за промяна той употреби единствено в своя полза. Надценявайки собствените си възможности, той конструира цялата институционална среда от гледна точка на собствените си разбирания и на нивото на собствения си интелект. Така успя да създаде една </span></p>
<p><span><strong>гигантска машина, която да обслужва интересите и егото му,</strong> </span></p>
<p><span>но да не може да върши нищо друго. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506">В България възхищението от премиера се превърна в най-конвертируемата валута и най- силната гаранция за личен и корпоративен успех. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506">Ако допълним един стар виц, стига терцата на премиера да бие собственото ти петдесет, ти получаваш като подарък от държавата най-вървежния нощен клуб в София или правото да строиш някоя магистрална отсечка. Неслучайно в това ново статукво се </span></p>
<p><strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506">вписват </span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506">идеално</span></strong><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506"><strong> всякакви котараци, цветановци, фидоски и тем подобни.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2506">Тяхната безкрайна алчност и некадърност пречупиха до голяма степен гърба на ГЕРБ.</span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2508"> Така докато се рееше из виртуалната си реалност, Борисов изгуби интерес към реалния живот. Широкият му харизматичен гръб все по-трудно прикриваше несекващите управленски безобразия. Призивите да се затегнат коланите в името на светлото инфраструктурно бъдеще звучаха все по-неубедително на фона на настоящето, в което Искра Фидосова храни с телешки шол любимия си пудел, апартаментите на Цецо и спечелените обществени поръчки от Кумецо.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2507">Министър-председателят усеща, че собствената му привлекателност е тотално помръкнала и </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2507"><strong>вече не помага нито експресивното му слово, нито мъжественото излъчване.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2507">А с друг инструментариум той не може да борави. Нито пък се очертава помощ отнякъде. С такива вицепремиери като Цветанов и Дянков на премиера врагове не му трябват.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2509">След като българските политици са били на власт, те дотам добутват партиите си, че да нямат спасителен път пред себе си. Да остане за още един мандат на власт ще бъде наистина съдбоносно за ГЕРБ. Такова поведение може да се перифразира със сентенцията, че те избират самоубийството вследствие на страха от смъртта. Влезли веднъж в спиралата на спадаща политическа популярност, те няма как да излязат от нея. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2509"><strong>Още четири години властване на ГЕРБ страната просто не е в състояние да издържи.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2509">И дори и да не се стигне до обществен взрив, след още един управленски мандат днешните властимащи ще бъдат безжизнени в електорално отношение.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2510">Най-доброто доказателство за тяхното изчерпване е пропагандирането на тезата, че оставайки на власт, те ще предотвратят опасността от реабилитация на БСП и ДПС. Това е мантрата, до която стига всяка едно управление, когато почувства гилотината над главата си. Призивът на Бойко да не се връщаме към времената на „Батко и Братко” може да звучи ефектно в собствените му уши, но по същество това е признание за политическия му банкрут.</span></p>
<p><span><strong>Управленската му парализа ще става все по-очевидна,</strong> </span></p>
<p><span>колкото и да се опитват да я скрият с прилагането на различни хватки. Зад всяко герберско послание от тук насетне ще прозира предсмъртен крясък, зад всяка тяхна инициатива ще се разкрива конвулсимно движение. Но милост няма да има, такива са българските традиции - с надежда посрещаме всяко едно управление и с наслада наблюдаваме неговата агония.</span></p>
<p><span>Днес всичките усилия на Борисов, апарата на ГЕРБ, обслужващите ги пиар центрове и подконтролните им медии са насочени към това </span></p>
<p><span><strong>да бъде отложено очертаващото се фиаско.</strong> </span></p>
<p><span>Те вече не виждат себе си извън рамките на управленските далавери и корупционните практики. Дотолкова са затънали в това блато, че мисълта за възмездие ги кара да се мобилизират дори на екзистенциално ниво. На какво са способни в тази обстановка хора като премиера и вътрешния министър е страшно дори да се прогнозира.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2513"> Само да си представим какво би означавало за герберската върхушка след половин година да трябва да отговаря за разговорите си с митническите шефове (което е сложно съставно престъпление), да се започнат нови данъчни проверки на тъстове и тъщи, да се прекъснат контрабандните канали за цигари и наркотици, да се извадят анексите към договорите за строителство, да се разнищи качеството на извършените строителни дейности, да се види как са се провеждали полицейски операции и т. н., и т. н.</span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2512"><strong>Всяка една лидерска партия е функция на образа на своя лидер</strong>. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2512">В това се крие както нейната сила, така и нейната слабост. Затова прави впечатление, че в продължение на четири години българската опозиция влиза в многобройни битки с управляващите, но не бяха много случаите, когато бе атакуван директно Бойко Борисов. </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2512">Внасяните вотове на недоверие бяха все към правителството, но персонален вот на недоверие към премиера нямаше. А поводи имаше повече от необходимото. Това навежда на мисълта, че </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2512"><strong>нито БСП, нито ДПС са искали да изгорят всичките си мостове с днешната власт.</strong> </span></p>
<p><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2512">Може би именно сега ГЕРБ влиза във „формата”, предначертана от неговите създатели, и ще изиграе ролята, за която бе създаден. </span><span id="yui_3_7_2_1_1360655490173_2511">Но процесът на загниване на ГЕРБ е наистина необратим. И изборите ще покажат дали в електоралните ни възприятия са останали още рецептори, които да разпознаят, че политическата храна, която поемаме, вече е отровна. Поради изтеклия си срок на годност.</span></p>
