- 10 Sep 2020
- 78
- 5
Има един сигурен начин да влезеш в историята и Бойко Борисов го знае. Ако не го знаеше, нямаше да подписва споразумение за „Южен поток“. Сигурният вход в историята идва тогава, когато осигуриш радикална и дългосрочна ориентация на страната, която управляваш. Случаят от изминалата седмица е точно такъв – пускането на руския газ през България представлява радикален обрат и в икономиката, и в политиката, който освен това е и обвързващ за поколения напред. Ако го сравним с други събития от най-новата българска история, които да разгледаме не оценъчно, а само според силата им да удържат една политическа посока за дълго време напред, ще видим, че тези събития са твърде малко. Свалянето на Живков, приватизацията, влизането в НАТО и ЕС, освобождаването на кредитирането. И да пропускаме нещо, то не е много. Колкото и да е сигурно влизането в историята обаче, остава дискусионен един въпрос: дали в нея наистина си струва да се влезе през всяка възможна врата.
Тази например е доста специфична. Заради нея един ден могат да ти заливат бронзовия паметник с черна боя и да пишат с нея лоши думи на всички европейски езици. Не за друго, а понеже газовата новина не е с български, а с европейски мащаби.<br /><br />„Южен поток“ е газопровод, по който „Газпром” ще доставя руски газ за Европа от 2015 година. Той напълно дублира капацитета и пътя на бъдещия газопровод „Набуко“, с който ЕС се опитва да намери алтернатива на руския газ. Предполага се, че „Южен поток“ ще пренася огромни обеми гориво, които ще се равняват на една пета от това, което „Газпром” в момента доставя на Европа.<br /><br />Вестник ГЛАСОВЕ откри съществуването на „Южен поток“ в доста странни условия в първите дни на юли 2007 година. Тогава президентът Първанов се беше срещнал с руския си колега Путин в Загреб и там без всякакво предупреждение беше казал едно неясно изречение: че България е готова да участва в проекта. Нито един енергиен експерт в онези дни не успя да дешифрира израза „Южен поток“, взет от устата на Първанов. Никой не беше чувал за него. В първите си информации от Загреб новинарските агенции объркаха този проект с едно от разклоненията на проекта „Син поток“. Напук на обичайната си подозрителност към управляващите дори българската опозиция щедро предположи, че Първанов просто се е объркал и е сложил някакво измислено име на един стар проект. Новината се разкри едва на сайта на италианската енергийна компания ЕNI, която надлежно беше начертала карта на бъдещия газопровод. Трасето и обемът на този проект се оказаха твърде ярък контраст на всеобщото незнание и това роди заглавието „Газов ураган нахлува от Варна“.<br /><br />Първото известно на историята лице, договаряло в тайна „Южен поток“, е министърът на енергетиката в правителството на Станишев Румен Овчаров. Тогава той твърдеше, че работи над проект, който е таен (буквално), но който ще направи така, че Русия да зависи от България, а не обратното. По времето на тази бабаитска закана Европа още не беше изпробвала на гърба си руската газова зависимост и не знаеше, че може да си плаща със студ дори и само защото Русия се е отдала на каприза си и на всяка цена точно сега иска да съсипе Украйна. А когато това се случи, „Газпром” изчаквателно замълча за южния си поток.<br /><br />Сега се оказва, че Бойко Борисов влиза в историята през онази врата, през която беше подканен да мине, но не мина Станишев. <br /><br />Има и още една новина на сезона: коментарите липсват. Няма заяждане (каквото имаше дори с Румен Овчаров), няма и съгласие (каквото имаше дори с Румен Овчаров). С малки изключения пресата кротко резюмира договора и предлага подробности за кученцето, подарено на Путин по време на посещението му. Има и информации за това, че Путин е бил доста начумерен по време на престоя си. Пространно се цитират различни представители на руската страна, според които България печели за сметка на други страни. Очевидно цяла Източна Европа е искала да участва в този проект, но Русия е снизходила да предостави само на България мястото на победителя. Ако си служим с израза на Румен Овчаров, Русия самичка е избрала именно София за свой господар. <br /><br />Но най-изненадващият местен подход към темата се оказва затворен в следните предели на подозрителността – че през този уикенд Русия всъщност е излъгала България, като й е обещала да намали цените на газа в замяна на подписването на договора за „Южен поток“. Критичният патос към правителството е насочен тъкмо в тази посока – че подписва за „Южен поток”, а пък не си е издействало намаление на цените на газа. Като че ли наистина от 2007 година до днес са изминати светлинни години. Преди три години поне беше важно да се запиташ на висок глас дали е хубаво континентът да се удави в недемократичния газ. Сега е важно конят действително да бъде разменен за кокошка.
