Факторът "Борисов" може да има само отрицателна роля при определянето на цените на горивата

<p>Дали ще е така и през септември, когато партиите ще започнат да влизат в предизборен ритъм, е рано да се каже, но ако тенденцията продължи в същата посока, а перспективите пред възстановяването и на българската и на световната икономика са все така негативни, то трябва да очакваме ново, захранено от летните почивки и опразнените след отпуските портфейли социално напрежение.</p> <p>Предишният опит на правителството да се справи с подобно нарастващо недоволство от растящите цени на горивата се провали. Идеята за налагане на мораториум върху цените на горивата претърпя няколко сериозни изменения, преди да бъде наложена окончателно. В края на март тази година министърът на финансите Симеон Дянков постигна споразумение с компанията, собственик на единствената рафинерия в страната, &bdquo;Лукойл&rdquo; с желанието да намали възникналото напрежение.</p> <p>Стана ясно, че параметрите на този мораториум включват отмяната на задължението за смесване на дизела с биодизел, което според тогавашните разчети щеше да доведе до намаляване на цената на горивото с около шест стотинки за литър. Допусна се и възможността търговците да поддържат резерв от горива за по-малко от 60 дни и по точно за 50.</p> <p>Но мораториумът, както се оказа, се отнасяше само за бензиностанциите, собственост на рафинерията, и само за цените на дребно. Това означаваше, че ако конюнктурата на пазара се променеше и цените на световните борси нараснеха, &bdquo;Лукойл&rdquo; можеше да качи цената на едро, като свие печалбите си от продажби на дребно до минимум или дори си позволи да продава на загуба за известно време. Това ощетятваше останалите търговци на дребно, които не притежаваха собствени рафинерии за преработка на петрол и имаха ограничени възможности за алтернативни доставки.</p> <p>Премиерът Борисов направи най-логичната за него по това време стъпка. В деня на влизане на мораториума в сила той коментира, че документ не е подписвал, и допълни, че не е поемал никакви ангажименти срещу това облекчение, а преговорите са се водели от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. По този начин отговорността за провала на неразумното и антипазарно действие на правителството се прехвърляше върху Дянков с тайната надежда, че напрежението ще отслабне, цените на световните петролни борси ще се успокоят и хората бързо ще забравят от какво са били недоволни, ако цените тръгнат трайно надолу.</p> <p>Но само седмица след изтичането на мораториума цените на горивата поскъпнаха с 11&ndash;12 стотинки на литър и отново докоснаха психологическата граница от 2,50 лв., а икономистите прогнозираха, че от януари 2012 година може да се очаква ново поскъпване на дизела. Те направиха и разбивка на крайната цена, като обясниха, че 52% от стойността на горивата всъщност са наложените върху тях данъци и акцизи, 7 на сто са надбавки и едва 41% е цената на самия петрол. Според търговците пък, ако правителството се опита да наложи по-ниски цени, това ще означава край на продажбите на горива в страната. Те бяха категорични, че исканата от протестиращите цена от 2 лева за литър е абсолютна химера.</p> <p>Икономистите и тогава потвърдиха, че проблемът идва от неадекватното прилагане на европейските директиви, като казаха, че оскъпяването на крайния продукт идва от изискването всеки търговец на горива в България да има петролна база на територията на страната, което даваше предимство и възможност на две големи компании да налагат правилата и да диктуват цените.</p> <p>Днес отново сме изправени пред ценови шок. Но този път, след провала на мораториума от началото на годината, може би няма да се намери подходящият инструмент за регулиране на поскъпването. Има и неяснота за причините за поредното шоково поскъпване. Силните поклащания на световната икономика, която все още не може да влезе в ритъм след кризата от 2007&ndash;2008 година, не дават основания за оптимизъм.</p> <p>Първият фактор, влияещ върху цената на петрола, би трябвало да са негативните очаквания за развитието на дълговата криза в Европа. Заради затягането на финансовата дисциплина и свиването на бюджетните разходи икономиките на страните с дългови проблеми би трябвало да се свиват заради намаленото потребление. От друга страна, обаче, изливането на огромни суми пари в опит да се избегне фалитът и да се съживи икономиката, за да може да заработва достатъчно за справяне с дълговете, предизвиква инфлация, т.е. покачване на цените.</p> <p>Вторият фактор за високите цени на петрола може да е аналогичен на европейските дългови проблеми, а именно проблема с тавана на дълга на Съединените щати. Ако в Конгреса не се постигне споразумение за увеличаването му до началото на август, Америка може да се окаже в технически фалит заради невъзможността да обслужва дълговете си, породена от невъзможността да печата пари и да емитира облигации заради ограниченията, наложени от законодателя. Ако този таван на дълга се увеличи, това ще означава вливане на още пари в икономиката, нова инфлационна вълна, ново обезценяване на долара и ново покачване на цената на петрола поради факта, че основната валута за търговия на петрол по борсите е доларът.</p> <p>Третият фактор е продължаващото добро представяне на новите икономики, чийто икономически растеж продължава да впечатлява и да буди сериозни тревоги в развитите страни. Бурният растеж означава повишена консумация на енергия, провокиращо засилено търсене на петрол, покачващо цените му. Тенденцията, както изглежда, остава непроменена, което не дава никакви основания за оптимизъм, свързан с очакване на спад на цените.</p> <p>Четвъртият фактор е добивът на суровината. Страните, производителки на петрол, също са в затруднено положение, но то не е заради липсата на петрол или на капацитет за добив, а заради социалните напрежения в тези страни, повлияни от Арабската пролет. В опит да тушират недоволството, най-големите страни производителки развързаха кесиите си и поизпразниха дълбоките си джобове. Сега е логично да наваксат &bdquo;загубите&rdquo;, като се стремят да задържат високите цени.</p> <p>Това са само малка част от проблемите с високите цени на горивата в световен план. И всички те влияят на пазара на горива и у нас. Съобразяването с тези факти, разбира се, не може и няма да облкечи страданието на възмутените хора. Но тяхното разбиране и приемане може да разсее неясните и доста неточни представи за възможностите за влияние върху пазарната конюнктура. Нито България, нито българите са виновни за икономическия възход на Китай, Индия, Бразилия, Турция и още няколко страни. Нито пък имат вина за неспособността на политиците в САЩ да се разберат за тавана на дълга. Просто живеем в динамичен и турбулентен свят.</p> <p>Попаднали сме в лош период на една от най-тежките икономически и финансови кризи от Голямата депресия през 1929 година насам и ще ни бъдат необходими малко повече търпимост и гъвкавост, за да преодолеем затрудненията и да се справим с предизвикателствата.</p> <p>И правителството, и ние като общество трябва да сме наясно с последиците от икономическата глобализация, която съвсем не е съвременен феномен, тя така или иначе съществува от векове и е част от пазарната икономика и капитализма. Като скромен потребител и производител, можем твърде малко да влияем на световните процеси, дори по-скоро трябва да търпим последиците от нечии други действия. Разумната реакция в такава ситуация би трябвало да бъде засилване на регионалното и континенталното сътрудничество и инициирането на инициативи за превръщането на Балканите и ЕС във фактор с възможност да влияе на световните процеси. В противен случай сме обречени на вечни провали и очакване някой друг да диктува условията на играта.</p> <p>В сегашната ситуация, ако се опитаме да се справим сами със ситуацията, непременно ще изгубим, но ако се опитаме да влезем в европейския дебат за по-пълна икономическа и финансова интеграция и да участваме активно в него, няма как да не спечелим.</p>