Европейските избори протичат от 22 до 25 май в 28-те страни от Европейския съюз, за да изберат 751 депутати за пет години.
<p><strong>От 22 до 25 май: избори в 28-те страни, членки на ЕС</strong></p>
<p>На 22 май гласуват в Обединеното кралство и Холандия, на 23-ти в Ирландия и Чешката репубика, на 24 май в Латвия и Словакия, а на 25 май в останалите страни. Нито един резултат не може да бъде обявен официално преди затварянето на последните изборни бюра, в 21 часа по Гринуич. Но още от четвъртък вечерта в Холандия ще бъдат обявени екзитполове. Самият Европейски парламент трябва да публикува първото разпределение на местата около 20 часа местно време в неделя.</p>
<p><strong>751 депутати</strong></p>
<p>Държавите членки изпращат определен брой депутати в Европейския парламент в зависимост от демографската си тежест: от 96 за Германия до 6 за най-малките страни, като Люксембург, Малта и Кипър. Франция избира 74-ма депутати. Европейските избори протичат с гласуването за листа във всяка отделна страна от ЕС. Повечето имат само един избирателен район. В пет от страните има няколко района - сред тях са Франция, Италия и Обединеното кралство. Половината от страните налагат прагове за избирането на депутати, като сред тях са Франция, Италия и Полша.</p>
<p><strong>От 1979 г.</strong></p>
<p>Европейският парламент се избира за срок от пет години с пряко всеобщо гласуване от 1979 г. насам. Така че сега се гласува за осми път за европейски депутати. Преди това Европейският парламент е бил съставен от представители на националните парламенти.</p>
<p><strong>Избирателната активност</strong></p>
<p>Нивото на избирателната активност намалява на всеки избор. През 1979 г. то е било 63 на сто преди да падне до 43 на сто 20 г. по-късно. Тази година се очакват рекорден брой въздържали си.</p>
<p><strong>Седем парламентарни групи</strong></p>
<p>Евродепутатите не се обединяват по националност, дори и националните тревоги и интереси да играят голяма роля при гласуването в Европарламента. Депутатите се обединяват по политическо сродство. В досегашния Европейски парламент имаше седем групи: дясноцентристка на Европейската народна партия (ЕНП), социалисти, зелени, радикална левица, консерватори (главно британци, поляци и чехи), евроскептици (главно британци и поляци). Крайната десница се стреми да създаде осма парламентарна група около френския Национален фронт и Холандската партия на свободата.</p>
<p><strong>Четири поста</strong></p>
<p>След изборите ще бъдат обновени четирите основни поста в европейските институции, като се започне с председателя на Европейската комисия. За първи път държавните и правителствени ръководители, натоварени да го посочат, трябва да държат сметка за резултата от изборите. След това ще бъдат избрани 27 други еврокомисари, по един от всяка държава. Трябва да бъдат избрани също председатели на Европейския парламент и на Европейския съвет. </p>
<p><strong>Едно седалище, две работни места</strong></p>
<p>По силата на договорите, седалище на Европейския парламент е Страсбург, където се провеждат 12-те пленарни заседания годишно. Всъщност депутатите заседават само четири дни месечно във Франция. В останалото време те работят в комисиите в Брюксел, където е построена огромна сграда на Европарламента. Всеки месец 5000 души (депутати, асистенти, служители, представители на Европейската комисия и преводачи) пътуват между Брюксел и Страсбург. От години се води битка за седалището на Европарламента, като противниците на Страсбург изтъкват главно финансовата страна на сегашната система.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>