- 10 Sep 2020
- 77
- 3
Че държавата напоследък, за разлика от предишни години, проявава загриженост за свои граждани, изпаднали в беда, разбира се, е добре. Безспорно е също така, че в сложна ситуация като сегашната в Либия не всичко е възможно да се предвиди и да се направи идеално. Така или иначе, макар и „по български”, в края на краищата 111 българи благополучно бяха прибрани от Триполи в София. Въпреки че както се видя, част от тях използваха полета главно понеже беше безплатен. Някои донякъде комични събития около спасителната операция обаче отклоняват от оптимистичните размисли за грижовната държава и водят до тъжни констатации за това как се управлява тази държава.
<p><strong>"Много хубаво не е на хубаво"</strong></p>
<p>„Случаят е малко по български – или закъсняваме както обикновено нещо да направим, или сега пък много хубаво като го направим, пак не е на хубаво”. Така премиерът описа ситуацията, при която до Триполи вместо един отидоха два самолета. А обяснението му е, „че всички държавни институции са се престарали в желанието си да вземат и да организират колкото се може по-бързо и повече хора”.</p>
<p>Фактите обаче говорят не толкова за престараване и прекалена загриженост, колкото за най-обикновен хаос, при който единият не знае какво прави другият, после пък, вместо да се координират, се конкурират, та се стига чак до „бандитско задигане” на разрешително за международен полет. Този път цената на хаоса се оказа един излишен полет, но ако късметът не проработи, в други случаи тя може да е и много по-висока.</p>
<p><strong>"Уволних те и те възстанових в един ден"</strong></p>
<p>Цената за малко щеше да плати с поста си и шефът на държавната фирма, организирал един от двата полета. „Уволних те и те възстанових в един ден”, му каза премиерът пред телевизионните камери, след като само за няколко часа смени царствения си гняв с царствено благоволение.</p>
<p>Това, че той е в състояние за толкова кратко време да вземе две коренно противоположни решения, не изненада никого. То е постоянна практика на днешното управление. При това по много по-важни въпроси, с много по-сериозни последици от предизвикания в случая смях.</p>
<p>„Някои опитаха да си направят евтин пиар, за което съм направил и кадрови промени в тази фирма, просто уволних директора”, съобщи премиерът първоначалното си решение. С което се потвърди, че никой не може да си позволи да бъде по-бърз, по-предвидлив и по-компетентен, да обира лаврите и да засенчва правителствените чиновници, министрите и даже самия премиер, от когото започва и с когото завършва всичко. Защото „евтиният пиар” е приоритет и основна грижа за днешното управление.</p>
<p><strong>"Аз да не съм диспечер?!"</strong><br /><br />"Аз да не съм диспечер?", тросна се премиерът на журналистите, опитали се да разберат какво става в първоначалния период на пълна неяснота и объркване на предварителния график. Когато обаче правителственият самолет излетя за Триполи, той с готовност и за дълго пое ролята на диспечер и говорител. Което е естествено – премиерът по принцип отговаря само за успехите.</p>
<p>В края на цялата операция пък неговият външен министър отдаде цялата неразбория на „логореята по медиите” и на „постоянното фриволно говорене”. Може и да е прав, но обвинението си би трябвало да адресира не толкова към медиите, колкото към шестващия от сутрин до вечер по тях свой началник.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван в сайта на <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.html">"Дойче Веле".</a></span></em></p>
