- Автор: Дмитрий Куликов РИА Новости
- 10 Sep 2020
- 169
- 16
Това изказване предизвика противоречиви обществени реакции. От една страна – сарказмът на либералните опозиционери: „Западът сто години „загнива“ и още не е изгнил. Да можехме и ние така да загнием.“ От другата страна е бълбукането на „превтасалия патриотизъм“, проповядващ едва ли не незабавния крах на нашия основен враг и следователно незабавното идване на щастието и благоденствието.
Смисълът в двата типа крайни реакции не е голям. Нека да опитаме да разберем в какво са основанията за съвременните глобални преимущества на Запада и има ли в това проблем.
Наука
Истинското многовековно преимущество на Запада се базира преди всичко на европейската наука и научния тип мислене, който формира и технологиите. Истинският „идол“ на западния човек в продължение на векове е бил научно-техническият прогрес.
Започвайки от средата на ХХ век, в областта на науката и технологиите се оформят две тенденции. От една страна, доста рязко се намалява количеството на фундаменталните научни открития и се съкращава броят на сферите, в които ние обосновано бихме могли да разчитаме на такива открития в обозримото бъдеще, а от друга страна, научното мислене и технологии станаха всеобщи и престанаха да бъдат изключителен прерогатив на Запада.
Многовековното превъзходството на Запада се опираше на науката и технологиите, а това означава и военно превъзходство. Военното превъзходство се конвертира в различни форми на колониализъм и завладяване на ресурси, а на тази основа се гради и икономическото превъзходство. Същевременно то е и основната причина за западния расизъм, когато идеологията на научно-техническия прогрес се проектира върху цялото общество, а притежателите на научно-технологично превъзходство се обявяват и за носители на генетическо превъзходство.
Разривът в научно-технологичната сфера между западния и незападния свят радикално се промени през последните 100 години и няма никакви симптоми, че този разлом може отново да се разшири. По-скоро в естествения ход на историята той все повече ще намалява, докато не изчезне съвсем. А е възможна и смяна на лидера в тази област.
Изкуствената алтернатива на този естествен ход на историческите процеси би могла да бъде голяма война или голямо количество малки войни, които ще отдалечат незападът минимум 100 години назад. Цивилизованият Запад добре разбира това и умее да използва такива средства.
Икономика
Капитализмът е изобретение на Запада. Той е роден от науката и технологиите като особена форма за организация на стопанството и дълго е бил едно от основанията за западното превъзходство. Днес капитализмът е победилата световна система. Сега той е глобален.
От една страна, разширението на пазарите като средство за капиталистическото развитие днес е изчерпано, доколкото няма накъде повече да се разширява просто физически. И това е естественият предел за развитието на капитализма. Последното пространство за усвояване бяха бившите страни от социализма, които след неговото падане подариха на САЩ и световния капитализъм бездефицитните 90-те години.
От друга страна, кредитираното потребление като пределна програма за развитието на капитализма също се изчерпа. Ръстът на дълговете като единствен източник за развитие на капитализма в последните 35 години (с изключение на 90-те ) по мнението на много експерти в краткосрочна перспектива ще излязат на границата на възможностите си.
От изчерпването на глобализацията следва още едно твърде съществено ограничение – глобалната икономика трудно може да се използва за политически цели. Сваляш цените на нефта, за да накажеш Русия – рушиш фондовата борса, където цените на суровини винаги са били единственият локомотив. Печаташ долари за покриване на дефицита – и Китай сваля курса на своята валута и увеличава (или замразява) дефицита на американския външнотърговски баланс. И така нататък.
Глобалната финансово-капиталистическа система на американското господство се опира на най-голямата в света американска армия и постоянна заплаха за използване на сила. И не само заплаха, но и използване на практика.
Днес бюджетният дефицит на САЩ е намалил малко разхода за отбрана. Военната мощ на Америка, каквато я знаем от последните 20 години, се базира на финансови съкращения. Какво ще се случи с нея в условията на финансов дефицит?
Това че ще има дефицит, е без съмнение, доколкото няма никакво решение за световната капиталистическа система, освен, рано или късно, да отпишат огромните дългове като загуби. Оздравителният резултата от това е твърде трудно да се прогнозира и не само като отслабване на западната военна мощ. Многократният спад в стандарта на живот и обема на потребление на членовете на западното общество ще бъде за него сериозно предизвикателство.
Войната отново би могла да се впише и силно да помогне за поддържане на стабилността за сметка на военно управление на обществото.
Западният човек сега абсолютно се е отучил да живее извън икономическата система, в която потреблението вече е затихващ процес. Самата социална структура на западния свят се явява крайно неустойчива.
Социална структура
Прието да се смята, че основата на социалния строй на развития капитализъм е т.нар. средна класа. Тя е едновременно и основен носител на западните ценности и основна класа, на чиято база се реализира западната либерална демокрация и в качеството на механизъм за държавно управление и в качеството на светска „религия“.
През втората половина на ХХ век настъпи качествено изменение на социално-икономическата и политическата природа на средната класа, която западните изследователи старателно игнорират, доколкото в текущия естествено-исторически процес този проблем няма решение. Исторически капиталистическата средна класа – това е социална прослойка, способна да осъществи натрупвания и разумно да ги инвестира. Тази прослойка е способна благодарение на капитализма да извлече от своята дейност печалба (разликата между доходи и разходи) и да се разпорежда с тях в интерес на две-три поколения на семейството си. Базовият процес, формиращ средната класа на капиталистическото общество, е процесът на натрупване.
От 50-те и 60-те години на миналия век обаче в края на икономическия цикъл на западното общество дойде времето на потреблението. То е наложено като образ на нов и напредничав базов процес, като начин на живот. За да бъдеш модерен и съвременен трябва да се откажеш от натрупването и инвестирането. Всичко трябва да се харчи за потребление.
В средната класа се появи нов критерий за нейното съществуване – обемът на потребление. Това е ключов фактор на изменение на социалната природа на средната класа. Колкото повече потребяваш, толкова по-високо стоиш в социалната йерархия.
Такава подмяна на природата на средната класа обезпечи ръста на капитализма от 50-те до 70-те години на миналия век. Отказът от икономии, харченето вместо инвестиране във възпроизводство насърчи средната класа да произвежда продукти за потребление.
После беше кризата от 70-те и 80-те години и новото решение беше намерено. Това беше модата да се увеличават разходите за сметка на дълга. Потребление на кредит. Не е страшно да се потребява повече, отколкото се изработва. Недостигът се покрива с кредит, а по-нататък се изкарва много повече и се покриват дълговете. Това е Голямата Технология на социалната измама.
В този смисъл през последните 50 години средната класа се трансформира от социална прослойка, в която е концентрирана печалбата и е основен инструмент за възпроизводство на социума, в социална прослойка, концентрираща загубите във вид на заеми.
Съвременният капитализъм като глобална световна система, затворена в калъпа на потреблението, произведе новия западен капиталистически човек. Случи се така, че от човек трупащ и инвестиращ, той се превърна в човек, потребяващ дълг.
Между другото, ще ми се да попитам, къде е тук протестантската етика и истинският дух на капитализма?
Западът произведе новия тип бедни, които само изглеждат като средна класа, но всъщност не са. Тези хора имат съвсем друг тип социално-политическо поведение от традиционните членове на средната класа. Те повече не могат да бъдат опора на социалната система, те са слабото й място.
Дегенерацията на средната класа и трансформирането й в нов лумпен, превръща традиционната западна демокрация в реална олигархия, за която вече мнозина на Запад не се притесняват да говорят съвсем открито. Това е реален социален проблем и неговото решаване не се вижда в съществуващата световна система на финансово-потребителски капитализъм.
Какво е предимството на Русия пред Запада
Описахме съвсем накратко и схематично няколко от възловите проблеми на съвременната западна цивилизация, ограничаваща перспективата за съхраняване на доминиращото положение на Запада. Но това далеч не са всички проблеми, макар те да са фундаментални. Допълнителната изостреност на ситуацията идва не само от самите съществуващи проблеми, а преди всичко от отказа на Запада да ги признае. А какво се случва, когато проблемите не се признават, ние добре знаем от опита на СССР.
Трябва също така да разберем, че в много отношения (преди всичко в икономиката и социално-политическата система) след промените от 90-те години насам ние сме част от кризата на западната система. Това са и наши проблеми. Те могат да бъдат смъртоносни за нас, ако позволим на Запада да ги решава с обичайните за западната цивилизация методи на войната.
Нашето предимство пред Запада се крие във факта, че ние виждаме тези проблеми, способни сме да ги признаем, а значи – имаме шанс да намерим решение. Нашите предимства са в това, че ние вече бяхме в една друга, посткапиталистическа епоха, нека да е в нейния експериментален, пробен и проблемен вариант.
Нашият успех или нашето поражение много ще зависи от това, ще намерим ли решение за принципните проблеми на западната цивилизация и на нашите собствени проблеми в новата епоха.
Превод: Рени Нешкова
