- 10 Sep 2020
- 74
- 3
Той им строи магистрали, а те искат болници. В дебелашки стил казано, това е резултатът от едно току-що излязло социологическо изследване, от което се вижда как правителството катастрофира с челен удар в нагласите на хората. Разминаването между управлявани и управляващи е от следния порядък: близо 60 % от анкетираните смятат, че кабинетът е успешен в изграждането на инфраструктура, но само 4,4 % мислят, че работата върху инфраструктурата е изобщо наложителна. Друг шампион е въпросът за здравеопазването – повече от 51 % смятат, че точно върху него трябва да се работи, но едва 3,5% намират, че тази работа се извършва успешно.
<p>Не е за смятане с едно към колко се разминава кабинетът с избирателя. При това по два пункта наведнъж – правителството хем не прави това, което се очаква от него, хем е хиперактивно по въпроси, които не се очаква то да решава.</p>
<p>Научаваме тези данни от изследване на общественото мнение, извършено от Институт „Отворено общество“. От него изскача поне един неочакван и поне един очакван извод. Очакваният е в това, че правителството на магистралите не отговаря на нуждите на хората. А неочакваният е в това, че дори когато са все по-масово безпарични (52%), безработни (15%) и с отчаяни прогнози за липсата на работа (пак 52%) и за ръста на цените (72%), хората чакат да им се променят на първо място не помощите по безработица, нито дори пазара на труда, а здравеопазването.</p>
<p>Значи администрирането на медицината вече е смятано от хората за нещо, което е по-страшно дори и от собственото им прогресиращо обедняване.</p>
<p>Според авторите на изследването българските граждани подреждат по следния начин областите, които приоритетно се нуждаят от реформиране: здравеопазване (51,3%), пазар на труда (39,7%), икономически растеж (27,3%), социална политика (26,1%), образование (24,5%), съдебна система (20,6%). В същите тези области, посочени като приоритетни за оправяне, правителството се е справило с едноцифрен размах от 2 до 5 процента.</p>
<p>Що се отнася до финансовата и икономическата криза, правителството пак е в нелепа ситуация – половината от хората или не са чували кабинетът да е предприемал някакви антикризисни мерки, или са убедени, че такива мерки изобщо не са взимани. Значи ето какъв е резултатът – не само че не се правят реформи в приоритетните за обществото сфери, ами няма и отношение към живота на конкретните хора. Жителите на страната обедняват, остават без работа или без пари, а насреща нямат правителство, угрижено от това (дори напротив – хората предварително са убедени, че мерки не се взимат, макар че не знаят дали това е наистина така).</p>
<p>Онова, което стои извън изследването, е отношението на хората към това разминаване между очакване и реалност. Такова отношение липсва или поне липсва някаква негова видима проява. Все пак, ако твоето правителство прави нещо ненужно и не прави нужното, това би трябвало и да формира ново отношение към него. Такава промяна обаче или няма, или тя е несъществена. Рейтингът на ГЕРБ далеч не е от най-ниските, нищо че тази партия почти напълно се слива с представата за кабинета и за министър-председателя – тоест с представата за точно онези хора, които не вършат важната, според гражданите, работа, а вършат някаква друга, по-маловажна.</p>
<p>Има и друга особеност – повечето българи не от днес, а от години смятат, че един от основните национални приоритети е здравеопазването, но тази тяхна преценка не се отразява върху вота им. Нито ГЕРБ, нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС са печелили гласове заради някаква тяхна програма, свързана със здравеопазването; тяхната популярност е почти напълно независима от политиките, които би следвало да предлагат едни партии, изградени в обичайната демократична среда.</p>
<p>В този смисъл е логично да се запитаме дали хората мислят, че здравеопазването би могло да се промени самичко, без намесата на съответното правителство. Този тип „детински“ въпроси бяха любими на западните наблюдатели в зората на прехода, когато повечето хора наистина не знаеха как би следвало да функционира една институционална демокрация. Но ако съберем накуп всички социологически данни от последните десетина години, може и да се изненадаме от регреса в това отношение. Повечето хора имат все по-трезва преценка за нереформираните области на обществения живот, но това не им пречи паралелно с това да отклоняват от тях изискванията си към даден политически кандидат.</p>
<p>Има обаче една група хора, която може би е намерила личния си отговор за тази обществена дисфункция. Това е групата на пътуващите в чужбина за временна работа. Разбираме го от същото това изследване на „Отворено общество”, което наблюдава миграционните нагласи на българите и открива нещо, което досега не е било наблюдавано: българските граждани не просто заминават за чужбина, за да печелят пари, но се чувстват и добре в чужбината, в която отиват. Както казва ръководителят на социологическия екип Алексей Пампоров, опровергава се митът за това, че българските граждани не могат да се адаптират в чужбина в личен план.</p>
<p>Значи имаме две реалности, които не се обясняват непременно една с друга, но със сигурност си заслужават вниманието всяка поотделно: ниска степен на адаптация у дома в обществен план и висока степен на адаптация в чужбина в личен план.</p>
