Държавата вече харчи със скорост 3.5 млрд. лева на месец

Всеки знае, че бюджетът преразпределя това, което произведат хората. Въпросът е дали бюджетът стимулира икономиката и хората да създават повече.

И в актуализацията за тази година, и в проекта за бюджета за 2016 г. се виждат проблеми в разходната част. През 2015 г. се отива към дефицит над 3%. Доскоро политиката бе по-скоро в духа "трябва да имаме превишение на приходите над разходите, да удържим дефицита". Но после настъпи рязка промяна. Данните към 30 септември са показателни. До този момент разходите на консолидирана база са били около 2.5 млрд. лева средномесечно. Изведнъж през септември има скок - 3.225 млрд. лева, и то при по-ниски капиталови разходи в сравнение с предните месеци.



Значи това е скок на разходите за издръжка



За осем месеца - до септември, са похарчени 20 млрд. лева, а сега само за последните 4 месеца ще се похарчат още 14 млрд. лв. Средномесечният разход на бюджета е бил от порядъка на 2.5 млрд. лв., а изведнъж става 3.5 млрд. лева. Това е обяснимо донякъде със ситуацията с еврофондовете, защото националният бюджет се опитва да спаси проектите и средствата от стария програмен период. Но през септември са изхарчени много пари, над 3 млрд. лева, и това не се дължи на разходи за европроекти. Т.е. повишението е заради текущи разходи.

Има много въпросителни и за приходната част. Да, има голямо преизпълнение при ДДС, а също и при акцизите. Но много голяма част от преизпълнението идва от предплатените разходи по еврофондове през 2014 г. Тези разходи допринесоха за високия миналогодишен дефицит, а сега със същите суми се подобрява бюджетното салдо, защото ЕК превежда парите по европроектите. По принцип правилно е да се полагат усилия евросредствата да бъдат спасени, като се разплащат проекти по оперативните програми от националния бюджет. Така през 2014 г. пак бяха предплатени 1.2 млрд. лева, които после бяха възстановени от ЕК и станаха част от преизпълнението на бюджетните приходи тази година. Но можем да имаме претенции към планирането на тези средства и да питаме защо за пореден път се налага "спасяване".

Новата оценка за брутния вътрешен продукт на България за 2015 г. е повишена с 3.5 млрд. лева над заложената при приемането на бюджета. Това означава, че само от тази промяна на БВП в бюджета би трябвало да влязат 1 - 1.1 млрд. лева повече.

Като цяло има неяснота за значителни финансови потоци. Предполагам, че до края на годината ще излязат няколко министерски постановления, които ще обяснят например



къде се губят около 1 млрд. лева от допълнителните приходи



Тези пари със сигурност вече са наместени като разходи, но още не може да видим къде и за какво.

Министърът на финансите предлага актуализация на бюджета с над 3% дефицит. Все пак мисля, че това няма да се случи. Дори с актуализацията на разходите, която се предлага, е възможно да завършим 2015 г. с дефицит под 2%.

Повечето хора не разбират защо е толкова важно бюджетът да не трупа дефицити, т.е. разходите да не превишават приходите. Това е разбираемо, дефицитът е абстракция, той не може да бъде пипнат, докато коледните добавки, повишените пенсии или помощи са нещо напълно осезаемо. Само че, когато държавата трупа дефицити, се налага да се взимат заеми. България от 2009 г. непрекъснато има бюджетен дефицит, а и както се вижда от тригодишната прогноза - и през следващите 3 години ще продължаваме да имаме дефицит и оттам следователно и дълг. И най-лошото е, че



държавата трупа дълг дори в относително добри времена



Когато дългът е малък, лесно се намират заеми. Но се стига до момент - като в случая с Гърция, когато вече никой не иска да отпуска заеми.

България за радост все още е далеч от критичното ниво, но ако продължаваме така, наистина има опасност да влезем в дългова спирала. Когато държавният дълг достигне 35-40% от БВП, вече е в сивата зона, а при 40% вече става все по-трудно и все по-скъпо. През 2008 - 2009 г. дългът беше 14% от БВП, а в момента вече гони 30%. Ако продължаваме със същите темпове, след 5-6 години ще стигнем 35-36%, което е зона на несигурност.

Министерството на финансите очаква 2.1% ръст на БВП за 2016 г. Но има риск приходите да не бъдат изпълнени. Това се вижда и в анализа на самото МФ, който придружава бюджетните документи. Световният икономически растеж е под въпрос заради Китай. Европа зависи много от износа към Китай, особено Германия, а ние пък зависим много от експорта към Германия. 1% спад на китайския растеж отнема около 0.25-0.75% от ръста на Германия - има ред проучвания за тези зависимости. А освен това Китай в последните години се очерта като много силен и ставащ все по-традиционен икономически партньор на България. Така че има рискове по тази линия.

Има и вътрешни рискове. Те са свързани с бизнес климата. Вдигане на данъци, на осигурителната тежест - това са стратегически грешки.



Наблюдаваме ненужно притискане на данъкоплатците



в момента, което може да увеличи сивата икономика. Парадокс е, че имаме чудесно данъчно законодателство - просто, с ниски ставки, дава стимули за предприемачество, за създаване на работни места, за растеж, но прилагането му е кошмарно. Знам, на много хора ще им прозвучи странно и изненадващо, но България е за пример от гледна точка на структура на данъците. Благодарение на реформите в началото на века ние сме държава с модерна данъчна структура. Европейската комисия в последните години започна да публикува анализи и препоръки за данъчните системи в ЕС. И там ясно се вижда, че нашият проблем е в прилагането на законите, в тромавата администрация, в губенето на време за изпълнение на данъчно-осигурителните задължения.

А ето че се появи и странното предложение за въвеждане на данък "вредни храни". Не може здравен министър да прави данъчен закон! Да не говорим, че проектът нарушава "библията на публичните финанси" - Закона за устройство на бюджета, защото се предлага приходите от данъка да отиват не в бюджета, а при здравния министър.



Целеви данъчни приходи не може да има



Много сектори имат нужда от реформи, но самият бюджет - също. Проблем е, че след 2007 г. има отказ от програмното бюджетиране. Така става почти невъзможно да се оцени кой разход е ефективен и кой не. Финансовото министерство ни засипва с данни, графики, таблици. Но те са много общи, разговорът за бюджета е само на макрониво. А липсва конкретика и тук опираме до реформите, които не се случват. Ето скандалите с МВР, съдебната власт - искат повече пари и не искат никакви промени.

Не може определени сектори вечно да бъдат третирани по специален начин и техните бюджети да растат най-бързо. Само че като няма програмно бюджетиране, няма механизъм за оценка и е трудно да се каже кой е крив и кой е прав. Трябва да се прави сериозен анализ какво се случва в отделните сектори - изпълняват ли програмите, осигурени ли са ресурсно и дали ресурсите се използват ефективно. Последният такъв преглед бе правен през 2007 г. и той показа, че някъде има прекалено много администрация, а другаде тя не достига. Горещо препоръчвам МФ да се върне към тези добри практики - на всеки две години да има анализи на публичните финанси по сектори.

-----------------------

* Авторът е бивш зам.-министър на финансите.