- 10 Sep 2020
- 68
- 7
Булевард „Дондуков“ сигурно е най-самотният булевард на луната, но тъкмо в това е целият му късмет: нищо не го засяга и той не засяга нищо освен себе си. Например само от луната можеш да си кажеш, че един-два Чернобила не те засягат и няма какво да им умуваш. Само от луната можеш да си кажеш и това, че една-две арабски революции и едно-две натовски противоречия също не те засягат и няма какво да им умуваш. А най-хубавото на лунното местожителство е в това, че даже няма как да осмислиш едно минаване на червено, примерно. Там даже червено няма, а какво остава за цял Чернобил и една трета от земното население. С малки изключения правителството наистина се държи така, сякаш живее на луната. Това се разбира по проблем номер едно: докато целият свят се чуди какво да прави оттук нататък с ядрената енергетика на фона на японската беда, България се запътва към втора атомна електростанция.
<p>Разбира се, и по проблем номер две: докато цял свят се опитва да си обясни и да предвиди нататък събитията в страни като Египет и Либия, една от най-компетентните по въпроса страни си мълчи. Тази „една от най-компетентните“ по случайност е България: първо, заради съсипаните медицински сестри в Либия и второ, заради почти буквалните прилики на българската квазиреволюция от 1989 с египетската автентична революция от 2011. Тоест дали действа (със строителство на АЕЦ) или бездейства (с мълчание по въпроси, от които би трябвало да разбира), посланието си е все същото – нищо, което се случва навън, не ни засяга, ние сме на луната. Ами не сме.</p>
<p>По въпроса за АЕЦ „Белене” премиерът дори подобри собствения си рекорд от противоречия. Първо каза, че искал да извади темата „Белене“ от политическото говорене, понеже това е тема, която изисква експертност. А междувременно се оказа, че ако по темата няма експертност, то е тъкмо защото премиерът не я е потърсил. Той дори и политическо говорене не е потърсил. От поведението на премиера около скандала с анекс 12 разбираме, че го интересува само административното говорене – кой кого слуша и спазва ли субординацията, докато слуша. Само че истинската тема не се е променяла от два месеца насам и тя е очевидна за всеки, видял поне един кадър от „Фукушима“: каква енергетика да развиваме, след като ядрената е ненадеждна, а зелената – твърде скъпа? И като казвам „развиваме“, нямам предвид нито българите, нито европейците, а всички жители на земята. Нито „Чернобил“, нито „Фукушима“ ще си подбират жертвите според визовия режим на страните по пътя.</p>
<p>Просто и ясно го каза носителката на „Пулицър“ Ан Епълбаум във „Вашингтон Поуст“: ако [дори] японците не могат да построят надеждна АЕЦ, то кой друг би могъл? Ако искаме да се заяждаме, би трябвало да й кажем, че се е намерил на света човек, който знае отговора на нейния въпрос. Той се казва Красимир Първанов и мисли, че в тази област по-добри от японците са руснаците. Но това просто не е вярно. Красимир Първанов надали е мислил така, когато е подписвал анекса. Той дори и обратното не е мислил – че японците са по-добри от руснаците. Просто не му е и хрумвало, че семплият реторичен въпрос на Ан Епълбаум е релевантен въпрос. Това с анекс 12 даже не беше геополитически завой, както много хора помислиха. Това беше кристален пример за действие, протекло на фона на лунен пейзаж. И едното уволнение на Първанов надали ще измести от дневния ред въпроса, че неговото еднолично начинание е могло изобщо да се състои.</p>
<p>С революциите в Близкия изток и Северна Африка положението не е много по-различно. Те се случват някъде много далече от „Дондуков“ и по всичко личи, че нямат отношение към този булевард. В Тунис, Алжир, Египет, Либия, Йемен, Сирия, Йордания протичат процеси, които ще са определящи за света през следващите 10 години, както Източна Европа промени света в 10-те години, които последваха след 1989.</p>
<p>Помните ли кой каза: „Господин Горбачов, съборете тази стена!“. Ето с тази сила на спомена арабският свят ще запомни политиците, които проявяват съпричастност към това, което сега се случва в Триполи или в Кайро. С едно много важно уточнение – през 1987 Роналд Рейгън говореше от името на суперсилата САЩ, но не и от висотата на някакъв личен опит. Той нямаше такъв, защото никой нямаше. Днес сме 2011 и почти цяла Източна Европа има шанса да говори не просто от името на силата ЕС, но и от висотата на личния си опит. В София, Букурещ, Варшава и Прага днес знаят това, за което навремето нямаше учители – че революцията ще се обърне срещу теб, ако нямаш ясни цели, които да следваш, че свободата и справедливостта трябва да вървят заедно, че правата на човека са онзи единствен компромис, който никога не бива да правиш. Прага и Варшава, а също и Братислава навреме оцениха уникалното на този шанс да си познавал както диктатурата, така и прехода към демокрация, а също и самата демокрация, свалила митологичните черти на ангел или демон. Те отдавна предават този опит на всеки, който иска да разбере Русия, Куба или Судан. Не знам какво правят в София и Букурещ, но дори приблизително не е същото. Що се отнася до „Дондуков”, той даже не е в София. Там е релевантен въпросът за това с какво е закусвал като дете Бойко Б. – с 12 яйца или все пак с филия мас.</p>
<p>В защита на политиците трябва веднага да кажем, че те работят при смекчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства са традиционните медии и спецификите на техния хоризонт, който не успява да се пребори с гравитацията. Ако има политик, който автентично да се поинтересува от площад „Тахрир”, то надали ще се намери медиен контекст, в който неговият интерес да изглежда адекватен. Ще трябва и той като външния министър Младенов да отиде в euinside.eu, за да не изглежда нелеп. Понеже на по-популярните медийни места новините започват с 12-те яйца и завършват с филията мас. Ще умрете от смях, ако някой по задължение прекъсне този новинарски „Биад”, за да ви каже нещо за развитието на Тунис, примерно. Засега на луната може да живеят само една-две сгради от булевард „Дондуков“, но ако се вгледаме в медийния пейзаж, ще трябва да признаем, че има и други желаещи за тази адресна регистрация.</p>
