- 10 Sep 2020
- 75
- 3
Доминик Строс-Кан отново е в светлината на прожекторите. Този път чрез книгата „Красавица и звяр“ на Марсела Якуб – юристка и авторка на „Либерасион“. На 27 февруари книгата излиза на пазара въпреки опита на Строс-Кан да я спре чрез съдебен иск. Във вторник вечерта съдът отхвърли неговото искане да наложи забрана на текста заради намеса в личния му живот. Книгата разказва за няколкомесечната връзка на Марсела Якуб с бившия директор на МВФ.
<p style="margin-bottom: 0cm;"> Книгата никъде не назовава Строс-Кан по име, но авторката вече е дала редица интервюта, в които твърди, че именно той я е „вдъхновил“ да опише главния си герой, определен от нея като „полу-човек, полу-свиня“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Марсела Якуб е имала връзка с Доминик Строс-Кан от януари до август 2012 година – тоест, след скандала в Ню Йорк, където бившият директор на МВФ беше обвинен в сексуално насилие върху камериерка и беше принуден да подаде оставка от поста си. Случаят в Ню Йорк доведе до разкрития за други по-ранни сексуални посегателства на Строс-Кан. Това доведе до раздяла с жена му, известната бивша телевизионна журналистка Ан Сенклер.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Секс-сцените в книгата на Марсела Якуб са измислени, но местата, на които се развива връзката, както и диалозите, са истински. Романът разказва за една жена, която е вегетарианка и чийто живот се върти около защитата на прасетата.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Ето един откъс:</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>„Ти беше стар, ти беше дебел, беше нисък и беше грозен. Ти беше мачо, ти беше вулгарен, беше безчувствен и беше дребнав. Ти беше егоистичен и жесток, и нямаше никаква култура. И аз бях луда по теб. Не че имаше причинно-следствена връзка между твоите недостатъци и океана от чувства, които изпитвах. Това беше странно съвпадение. Дори когато преливах от страст и бях готова да заменя цялото си бъдеще за един единствен час в прегръдките ти, не спрях да те виждам такъв, какъвто си: една свиня. Това, което събуди интереса ми към теб, беше състраданието ми към тези толкова оплювани животни. Ти беше голямата изкупителна жертва. Почувствах се длъжна да поема защитата ти и да кажа: „Свините имат право да бъдат свини. Общество, което праща в затвора своите създания с единствения аргумент, че техните вкусове отговарят на тяхната същност, не е нито свободно, нито справедливо общество“.</em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Авторката доверява, че е трябвало да прибегне към прекрасното и фантастичното, за да разкрие психологията на героите и да опише сцени, които инак биха изглеждали противни.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/DSK2011.jpg" alt="" width="626" height="375" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Преди да избухне скандалът с камериерката, Строс-Кан беше смятан за най-вероятен кандидат на социалистите за президент на Франция.</em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В романа бившият шеф на МВФ е обичан тъкмо заради отвращението, което предизвиква с неговия мачизъм и лицемерие, както и с цялата зависимост от жена си: <em>„Точно защото ти беше свиня, аз се влюбих в теб. Това беше най-поетичното, най-плътното, най-жестокото, най-красивото и могъщо преживяване в живота ми“</em>.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Откъсите от книгата предизвикаха отвращение у Строс-Кан: „това е книга, стъпила върху чувства с финансови цели“, казва той. Подкрепя го и Ан Сенклер, с която са вече разделени. Двамата се готвят да водят дела за клевета, но авторката на книгата е дъщеря на адвокат и юристка по професия. Тя знае, че едно художествено произведение, „вдъхновено“ от реалността, прави трудно защитима всяка жалба за клевета.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/anne-sinclair-1.jpg" alt="" width="628" height="394" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Ан Сенклер водеше седмичното обзорно политическо предаване на TF1 през 80-те и 90-те години.</em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Ан Сенклер се чувства лично засегната не само от скандалната книга, но също и от интервютата, в които авторката я споменава. В едно от тях Марсела Якуб казва: <em>„Докато пишех книгата, отидох да се срещна с Ан Сенклер, като си измислих претекст. Това не е много етично, но не можех да проумея някои неща, свързати с ДСК. Например това, че той лъже много и през цялото време. Никога не бях виждала такъв човек, той лъжеше преди всичко себе си. Разговорът с Ан Сенклер беше фундаментален. Тя се държеше много мило, но се виждаше до каква степен е убедена, че тя и мъжът й – нека ви напомня, че те все още не са разведени – принадлежат на кастата на господарите на света.</em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em>Тя ми каза нещо, което възпроизвеждам в книгата си: „Няма нищо лошо в това една камериерка да ти направи минет“. За малко да й отговоря, че минетът не е в длъжностната характеристика на една камериерка и че такива неща се искат от една проститутка и така нататък. Но за Ан Сенклер светът е разделен на господари и слуги, на управляващи и управлявани, и това й изглежда нормално. Това малко ме ужаси. Все едно живеем в дореволюционна Франция“</em>.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
