- Автор: проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки
- 10 Sep 2020
- 324
- 8
Жеравна, гнездо на българщината, доскоро пощадена от сляпата стихия на туристическия бизнес – днес се е вдигнала на крак.
По калдъръмите минават тежки камиони. Мъкнат натъй-натъй чакъл и бетон. Къщичките наоколо треперят.
Ще строят някои, напук на възбраната над този културно-исторически резерват.
Грозна дума, още повече че и жителите на това китно балканско селце са обърнати в безропотни индианци.
От кого ли?
От градски архитекти, които дават с лека ръка визи за строителни разрешения. Сетне следва миропомазване в Центъра, сиреч столицата.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52228_DpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenvW.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">И ей на, въпреки че новото строителство по всички изисквания на нормативи и разпоредби трябва да не надвишава 2 етажа, да се вписва в архитектурната среда – на входа на града обещава да вдигне снага нов хотел. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Или ако предпочитате, „къща за гости“. С кревати за всеки, който реши да иде и да посети това бележито място. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">И ни кмет, ни зет са в състояние да спрат това посегателство върху културната идентичност на България. Защото Жеравна е част от тази наша идентичност. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Минала е тя през вековете, палена и прокуждана, но е останала родно гнездо на такива бележити българи като Сава Филаретов, Тодор Икономов, Йордан Йовков. Все хора, които са ни възвисили и като народ, и като духовност.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Тук има къщи със статус на паметници на културата на възраст от 150 до 300 години.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"> Има го още и Хилендарския метох, в който хилендарски монаси между които Йосиф Хилендарски, автор на „Поучение за четенето на книгите“, още напомнят какво е сторено „на полза роду“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">А за Априлското въстание да не говоря – от Жеравна тръгва и чета, наблизо е с. Медвен, на наш Захарий Стоянов родната къща седи още там. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">„Е и кво“ , викат нашите парвенюта на прехода . Нали си е „мое мястото“, ще правя каквото искам. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Законът немее. Кметът на Жеравна кърши ръце. А го помня като най-младия кмет на България в Котел. Подире му вървяха и градешките цигани, даже за които намираше време. „Бат Ваньо, това, бат Ваньо онова…“ </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Днес пред камерите, май вече уморен, кметът казва че „не знае какво става“. Кой дава тези разрешителни от Центъра /Министерството на културата – бел. ред./. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Как така има и „виза за строителство“ от главен архитект на Котел върху земя в градоустройствения план, сиреч влизаща под възбрана. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Поне двама катаджии да спрат тежките камиони, повечето бивша военна собственост, закупени от всякакви кираджии: </span></p>
<p><span style="font-size:14px">„Плащат ми – карам. Ти кво искаш – глей си работата.“</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Нали знаете какво следва подир туй? </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Жеравна ми е на сърцето. Не само за това, че оттук тръгва и родът ми по майчина линия. Прехвърлили са подир Освобождението Омуртажкия проход. Гора да секат – ниви да отгладуват. Че като се изнесли турците, чифлиците се давали по-евтинко. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Е, чифлик не съумял да струпа рода Терзиоглу. Със земеделие, че и занаят си докарали „добавената стойност“ – челяд да отгледат. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Днес потомците на рода са в Германия, в Щатите, че и в ред напреднали държави. Няколко лекари, двама-трима инженери и пр. Но все си мисля, че кътат в душата си спомена за Подбалкана. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">И като си дойдат, искат да видят „своето“. Макар то отдавна да не им принадлежи в собственическия смисъл на думата. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но то е памет, част от българската идентичност, както ви рекох. Тук неслучайно се събират от цяла България на преглед всичките народни носии. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">То е феерия, празник и гордост за душата българска. Не сте ходили там по това време ли? Че идете де, какво чакате? </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Идете и окъпете душата си, свита в стари, че и нови страхове. И какви ли не безверия. Сигурен съм, че ще си дойдете пречистени. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Водих преди време и потенциални инвеститори, така да се каже, в Жеравна. Е, нищо не стана, че намеренията им бяха „кон за кокошка“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Единият имаше „бизнес план“ как за 90 г. да вземе на концесия Балкана край Жеравна. Голф игрище обещаваше. Да, но жеравненци патки не пасат. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Преди да ме впрегне като свой гид, същият този хубавец, с босненско потекло, иначе за германец минавал, се изтърсил в Жеравна. С кортеж от джипове и рояк „мадами на повикване“, както ме светнаха. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Яли, пили и… на четири крака излезли от „къщата за гости“. А то стига, за да разберат хората в Жеравна какво струват такива инвеститори. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Водих по-късно и цяла делегация от други „евровражалци“. И те имаха в торбата нещо технологично остаряло, дето „можело да съживи края“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">В 200-годишна къща на мои приятели в Жеравна, където ги отведох да видят история на живо, ги посрещнаха по нашенски. Запалиха камината. Наредиха с домашни питки софрата.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Разгледахме колекцията от пушки, то в този край много си ги тачат. Нищо че са пробити цевите по надлежния ред. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Хапнаха братята ингилизи и току-що ударен за тях заек. Задушен. По два пъти ядоха, че било „реритет“. Демек рядкост, такава гозба от див заек. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но като почнаха да вадят „синци и мъниста“, дребни подаръчета, каквито европеецът винаги носи в куфара, за да предразположи т.нар. natives, т.е. местните - ей тогава вече не се въздържах. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Та рекох на домакините. Я поканете малката, тоз чичо от Острова говори френски, тя нали е във френската …</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И дойде детето от другата „соба“. 13-14 годишно моме, спретнато с прибрани плитки. Приседна на края на масата.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Че като го почна този „чичо“ с изящния си френски, онзи хъката-мъката, почнаха да му червенеят ушите. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Ааа, ъъ и пр., докато изкара някоя дума от оскъдния си френски речник.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Досущ като нашия министър на правосъдието, койо ни обещава реформа по разни пресконференции. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Защото Бог едно дава, ама друго взима, нали? </span></p>
<p><span style="font-size:14px">За резил стана, чужденецът, хората край масата и без да разбират чужди езици, го разбраха. Но какво да го правя, като се хвалеше толкова много с френския си….</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И изведнъж се усети, та рипна. Вика - „Дай ми ключа от къщата“. Бях ги настанил в друга къща за гости. На всеки отделна стая с камина, дървени долапи там, както се полага. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">И едно младо семейство, пак от Жеравна, да им правят сутрин палачинки, да им палят камината. Нещо като фамилен „бътлър“. Те такова нещо не бяха виждали. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Та му дадох ключа, обаче той голям, кован за портата на двора. Онзи не можал да си отключи с ръждясалата от дъждовете ключалка, та досущ като Левски прескочил с лачените си обувки дувара. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Подир малко иде запъхтян, докладва как влязъл все пак в стаята си и гледам носи скъпи подаръци за нашето моме - французойче от Жеравна. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Там, както се полага – писалка „Паркер“, електронен калкулатор, ама професионален за инженери, албуми и др. атрибути на търговско-колониалното опознаване.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Нашето жеравненско девойче трябва да е станало вече жена. Сигурно и дечица си има вече. Да са й живи и здрави. Но съм сигурен, че помни случката. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Как тихичко заговори на своя изящен френски и ония с инвестиционните проекти с големите лъжици, дошли „да вземат от нашето“, дето викаше Бенковски, занемяха.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Всички ги тури на място в онази Андерсенова нощ, когато над Жеравна се сипеше един сняг, един сняг, ви казвам, не ти е работа. То си е спомен за цял живот…</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И ингилизите помнят. Все ме питат как е в Жеравна.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Ами все така е, викам. Добре. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Добре е, че жеравненци патки не пасат. Лошото е, че за индианци ги вземат в „културния резерват“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">А бюрократичните ни български институции се оказват по-лоши от вънкашните вражалци. Не само, че не зачитат една стара култура с нейните достолепия, велики личности, да не говоря за архитектурна стойност. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но и с цялата си наглост и поквара на духа гледат да спечелят от този символичен капитал. Да го впрегнат в собствения интерес. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">На този разгул трябва да се сложи край. Веднъж завинаги.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">А то може да стане само чрез пряка демокрация. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Думата на местните жители трябва да бъде Закон, без който никой друг там, писан на коляно или в по-тесен кръг от „експерти“, лобисти на различни корпоративни и пр. групировки, сенчести олигарси и пр., да не може да влиза в сила.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Има такава демокрация – и тя е швейцарската. Ний може швейцарци да не сме, но не сме по-прости от тях. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Така, че дами и господа, местните избори са си местни. Най-вероятно навсякъде в страната ще е „различно“, както се казва на другия ден след „проброяването на дивите зайци“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Иначе казано, големите партии ще си вземат своето. Но то е разпарчатосване на България. Защото всеки политически лансиран кмет ще гледа да занесе „скъпи подаръци“ на Централата. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Това от личен опит го знам. А като не може в брой, ще го плаща с един сервитюд на политическо угодие. И в крайна сметка в ущърб на същото това градско-селско „избирателно тяло“.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Ето защо на „избирателното тяло“ не му остава друго, освен да пие по едно вино за здравето на новия стар кмет. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Плюс евентуално да замези с кебапче или да получи 2 кубика дърва, за който си дава гласеца..</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Няма начин - ще ви кажат. Срещу ръжен се не рита. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Аз пък ви казвам, че може. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Друго ще бъде. И това е точка от дневния ред на обществото, макар още да не е излязла като номер 1. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но иде. И тя се нарича – Нова конституция!</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Велико народно събрание, което да я изкове.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Ще я пишем всички българи. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Който не може – ще му се стенографира. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Те в Парламента да не са нещо по-така, че им пишат цял отбор стенографи.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">И като се раздели България на автономни общини, в които първо гражданите с референдум ще решават имат ли нужда от мост или от мол – тогава ще видим „кой сват и кой на булката брат“, както се вика. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">До ще ден! </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Пък който не вярва – нека си „кюта“. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Но и на това вече мина времето. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">Интервюто за протеста срещу посегателствата над Жеравна е публикувано на адрес</span>: <a href="http://www.vesti.bg/bulgaria/zheravna-na-bunt-zaradi-stroitelstvoto-na-hotel-6036968">http://www.vesti.bg/bulgaria/zheravna-na-bunt-zaradi-stroitelstvoto-na-hotel-6036968</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
