- Автор: Екип „Инфохолици“ – Емил Янев, Кин Стоянов
- 10 Sep 2020
- 1170
- 3
Студия Трансмедия: Г-н Колев, в нашето първо интервю от формата „Инфохолиците в действие“ историкът Спасимир Домарадски засегна темата за предизвикателствата пред свободата в Централна и Източна Европа. Нека да разширим периметъра и да разгледаме предизвикателствата пред цяла Европа и пред Европейския съюз в частност.
Валери Колев: Разликата между Европа и Европейския съюз е очевидна, макар че има видима тенденция да бъде подменяно общото понятие Европа с частното – Европейски съюз. Защото трудно е да се приеме, че държави като Швейцария например или пък Сърбия, Норвегия, Беларус, Украйна, Русия, Монако не са Европа. ЕС като всяка една империя се опитва да усвои и чуждото.
С.Т.: Но това на пръв поглед е империя без император.
В.К.: Тази империя е странно структурирана, разбира се доста по-модерно от обичайния вариант. Дали ще го наречем император или президент, това е друг въпрос. Но тя е централизирана и става все по-централизирана и на практика срещу тези общи предписания, които имат задължителен характер, все повече държави започват да роптаят.
Спомням си, че в края на 2013 г. британският вътрешен министър Тереза Мей, която между другото изкара десетгодишна борба с рака, направи ревизия в нейния ресор, на британското вътрешно министерство, за всички практики, наложени от Европейската комисия в нарушение на Лисабонския договор.
Тя извади над 500 такива предписания, които са в нарушение на Лисабонския договор и повече от 300 от тях бяха отменени веднага, а за останалите започна доуточняване, т.е. виждаме една настъпваща инвазия на ЕС. И не е случайно, че основните критики, особено в Обединеното кралство са че референдумът от 1974 година, с който Великобритания влезе в ЕС е вече невалиден, там референдумът беше за влизане в една икономическа общност, с което всеки е съгласен, но не става дума за централизирана общност, за подменяне на традиционни национални институции, които, трябва да отбележим, в част от европейските държави функционират перфектно, не всички са недобре функциониращи демокрации.
И тук големият въпрос е за суверенитета на отделните държави, доколко част от него може да бъде отстъпен и прехвърлен в центъра. Пак ще дам пример от Великобритания, защото ми е най-добре позната картината на Острова – там има една голяма група съдии и юристи от най-големите университети, която заведе дело срещу Короната, затова че с ратификацията на Лисабонския договор тя всъщност е нарушила клетвата при коронацията – да брани местните традиционни права, свободи и институции, установени през вековете.
Всичко това създава големи проблеми и там, и в други страни по аналогия. Аз например не виждам какво демократично има в това да не бъде зачитана волята на народа, пряко изразена чрез референдум – Холандия, Франция, Ирландия. Най-първият случай беше Дания и тръгна нарицателното „датски референдум“, когато след по-малко от година го повториха и се получи точно обратният резултат. Значи, за ЕС референдумът е валиден само ако дава резултат, който се желае.
По същият начин и с правителствата, на някои места бяха свалени абсолютно легитимни правителства, които просто не са съгласни с общата политика на Брюксел, съществуват отвратителни технократски административни механизми, които действат в такива ситуации. Разбира се това не се получава в големите европейски държави, но във всички средни и по-малки това е възможно. Да вземем Гърция, най-фрапантният пример.
Виж пълния текст на интервюто:
