- Автор: Екип Инфохолици
- 10 Sep 2020
- 173
- 1
Студия Трасмедия: Как виждате от вашата позиция в столицата Варшава, в студентските среди, в изследователските центрове, включително президентството на Полша, развитието, от една страна, на полско-руските отношения, а от друга – по общия контекст на събитията в момента, свързани с украинската криза, особено след анексията на Крим? За Полша вие знаете, Русия винаги е парадигма и водещ крайъгълен камък на външната политика. От друга страна, тези отношения могат да покажат и ролята на Полша като мост между Русия и Запада и е важен въпросът дали Полша е предният фланг на НАТО и първата бариера срещу Русия и дали в полското общество има сили, които гледат на Полша като мост?
С.Д.: Наистина това е един много съществен въпрос, особено за Варшава, тъй като именно украинската криза е това, което най-силно влияе на позицията, на отношението към и на възприятието на Русия в Полша.
Украинската криза създаде предпоставки за едно много дълбоко преосмисляне на това къде е Полша, в каква позиция е тя, каква е нейната роля, какво е нейното място в Европа и какво реално може наистина да постигне. Украинската криза сама за себе си, тъй като тя е крайъгълният камък, около който се градят в момента полско-руските отношения, е една повратна точка.
Доколкото последните 25 години бяха в състояние да създадат един модел на функциониране на регионалната сигурност и едно чувство за предвидимост на двустранните отношение, украинската криза по един безпрецедентен начин постави край на всичко това. В момента в Полша основният дебат е точно върху това как да се изгради нова среда за сигурност, в която Полша да се чувства стабилна и сигурна.
Един от основните проблеми на средата на сигурност е, че през последните 25 години Полша беше фактически ничия земя. Какво имам предвид? През 1997 г. заедно с решението за влизането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО, се подписва договорът НАТО-Русия и според този договор НАТО, който се разширява на изток, няма право да разширява своите отбранителни способности на територията на новите членки. Това е един парадокс, получава се така, че от този момент Полша, заедно с останалите държави от Централна Европа е част от политическите и военни структури на НАТО, но не е структурно интегрирана. Факт, който в чисто тактически план може да бъде оценен единствено като успех на Москва.
За влиянието на договора Русия – НАТО е достатъчно да споменем, че до днес дислокацията на полските войски не е променена от годините на Студената война – т.е. всичките основни полски военни единици са разположени в западната част на страната, а не на изток. Ако това на вътрешно ниво може по някакъв начин да се промени, то проблемът, който остава, е този за присъствието на НАТО на своя източен фланг.
Анексията на Крим и действията на т. нар. „зелени човечета“ или опълченци, или както решим да ги наречем в Източна Украйна, показват, че всички договорености от този период нямат никакво значение. Следователно, след като те губят своята давност, то тогава е настъпил моментът, в който би трябвало да се появят онези нови структури, които да генерират нова среда за сигурност сред страните членки на НАТО.
Въпреки това в самия съюз има сериозни разногласия. За това един от основните полски приоритети е физическото присъствие на НАТО в Полша и изграждане на нужната инфраструктура. Всъщност, на това трябва да се гледа в по-широкия контекст на отношенията Русия – НАТО, Русия – САЩ, Русия – ЕС.
Съществен е и въпросът за системата за противовъздушна защита, която президентът Обама най-напред захвърли, за да удовлетвори Русия и да прокара своя Reset, заменяйки я с друга концепция.
Днес виждаме, че Полша стигна до едни много съществени изводи. Единият беше връщане към една от оригиналните концепции на НАТО, че ако искаме да бъдем един сигурен и предвидим съюзник в рамките на НАТО, то трябва да бъде изградена собствена и надеждна система на защита чрез модернизация на отделните видове военна техника, изграждане на противовъздушна защита и адаптация на съответните военни структури, които да бъдат в състояние да се противопоставят на новите предизвикателства, които се виждат най-добре в Украйна.
Преди всичко става въпрос за тези конфликти, които са т. нар. конфликти под прага на войната, при които хем имаме военни действия, хем нямаме война в класическия смисъл на думата. В днешните условия една държава трябва да бъде готова да реагира адекватно на такъв вид “ракова дестабилизация”. Другият е нуждата от консолидация на Трансатлантическия съюз, тъй като пукнатините, породени от Косовската криза, доведоха до сериозни сътресения между съюзниците в началото на XXI век в контекста на американските авантюри в Ирак и Афганистан.
Украинската криза подкопа всички принципи на международните отношения след Студената война. Поради тази причина украинската криза създава предпоставки за окончателното отхвърляне на геополитическите последици от Студената война и пълната интеграция на Централна Европа в евроатлантическите структури. За съжаление обаче, някои от членките на ЕС смятат, че балансирането между добрите взаимоотношения с Москва и успокояването на новите членки в Евросъюза е достатъчно за поддържането на икономическото им благоденствие.
С.Т.: Как виждате като прогноза крайният изход от проблема с Крим, Украйна и санкциите, разбира се?
С.Д.: От полска гледна точка ситуацията е ужасяваща. Най-вече поради това, че няма възможност да се повлияе на нещата, тъй като форматът, в който в момента се взимат решенията, показва, че в крайна сметка идеята не е да се разреши кризата, а да се достигне до едно заварено положение, в което Русия, губейки възможността си да контролира изцяло украинската реалност, създава предпоставки за перманентната дестабилизация на държавата във всеки момент, в който развитието на нещата не е според нейното желание, визия и воля за Украйна.
От друга страна е ролята на партньорите, като тук е редно да се споменат аргументите, които представи наскоро бившият външен министър на Полша Радослав Шикорски в Си Ен Ен и „Политико“, че ние говорим за ЕС и Обединена Европа, а на практика нямаме обща външна политика и така се налагат интересите на две страни – Германия и Франция, които доста успешно се връщат към старите добре познати методи на „реал политиката“.
Би трябвало да се потърси един нов модел, който да не се изразява в това всички заедно да помагаме на Гърция, а в това, че има един определен набор, сноп от ценности, които са характерни за Европа и те създават основите на това да се гради благоденствие и възможност за всеки. Според мен, ако тези ценности са толкова важни и съществени, то тогава те трябва да бъдат отстоявани и прокарвани със съответната решителност.
Пълният текст на нтервюто и видеофайлът може да намерите тук:
