Добра стратегия и триумф за Ердоган

Независимо от изнурителната предизборна кампания особено в последните дни от този период. А събралото се множество около трибуната скандира: „Турция се гордее с теб” и „Давутоглу премиер!”. След спечелването от управляващата ПСР на 49,4% от гласовете на турските граждани на тези избори първият извод, който може да се направи, е, че президентът Ердоган има възможност да продължи политиката си на първостепенно влияние в управлението на своята партия и ще използва всички средства и начини да реализира амбицията си за превръщане на Турция в президентска република с цел увеличаване на правомощията си. Той го заяви веднага след окончателното обявяване на резултатите. Но все пак не бива да се пропуска, че „на сцената има и нов капитан, който спаси кораба”. И това е премиерът Давутоглу.

Редица турски анализатори незабавно определиха този факт като особено важен, независимо че предричаха повторение на резултатите от редовните парламентарни избори от 7 юни, когато ПСР спечели само 258 депутатски места в Меджлиса и загуби парламентарното си мнозинство. Сега ще има 316 депутати в 550-членния Меджлис, което й осигурява еднопартийно управление, но не и квалифицирано мнозинство за иницииране на конституционни промени. Ако беше постигнат брой от 330 депутати, можеше да се организира референдум, за да се произнесе народът каква система на управление да има Турция, т.е. да се подкрепи идеята на Ердоган за промяна на конституцията. Сега ще се наложи да се търсят пътеки към другите парламентарно представени партии или отделни техни депутати, за да се осигури съдействие за исканата промяна на конституцията. Всъщност на този етап е ясно едно – турските избиратели на 1 ноември де факто са одобрили съвместната работа на Ердоган и Давутоглу и осигуриха тяхното политическо бъдеще.

Явно и двамата са „разбрали месажа, който дадоха избирателите на 7 юни” и така настроиха кампанията, действията, изказванията и обещанията си, че напусналите ги преди месеци избиратели „да се върнат към корените” и да не наказват отново партията им. Неочаквано убедителната победа на Ердоган в изключително важните избори наистина бе постигната в сложната атмосфера на напрежение, атентати, насилие, бежанци, разделение на турското общество по етническа и религиозна принадлежност, икономически спад и т.н. Но стратегията на тандема Ердоган-Давутоглу успя. Първо решението за извънредни избори след нарочно провалени преговори за съставяне на коалиционно правителство след изборите на 7 юни се оказа печелившо. После настояването на Ердоган за отклоняване на вниманието на избирателите от посочваните от опозиционната светска НРП икономически трудности към въпросите за сигурността вследствие нападенията на ПКК и изостряне отношенията с кюрдското малцинство също осигуриха постигането на целта.

Още повече че премиерът Давутоглу също застана зад тази позиция. Той дори припозна част от икономическата и социална програма на лидера на основната опозиционна НРП Калъчдароолу и по време на предизборната кампания даваше същите икономически обещания като него. По този начин една част от избирателите явно са решили, че е „по-добре да имаш едно пиле в ръката си, отколкото две на клона”, и са предпочели управляващата ПСР. Веднага обаче възниква въпросът дали такова авторитарно безалтернативно управление, резултат от печелени непрекъснато 12 години избори, не е в крайна сметка резултат от страха на гражданите?

Страх от икономическа и финансова криза, страх от атентати и насилие, бежанци по границите, геополитически промени и т.н., което кара повечето хора да избират управляващите, т.е. да останат под сянката на властта с надеждата, че тя единствена може да се справя с напрегнатата политикоикономическа ситуация. На заден план остава темата за защита на демократичните ценности или демократичните устои на държавата. ПСР си върна загубените на 7 юни 9% от гласовете, но по-голямата част от тях дойдоха от ПНД (националисти), защото избирателите от редиците на тази партия определено са изразили неодобрение за следваната от лидера Бахчели линия на непрекъснат отказ и защото по традиция те одобряват всяко действие на властта срещу ПКК. И в това отношение стратегията на Ердоган е проработила. Борбата с ПКК, дори с риск за критики във връзка със замразения мирен процес с кюрдите, е увеличила броя на гласувалите за ПСР, и то от редиците на ПНД. Там ситуацията е напрегната и вече е поискана оставката на лидера Бахчели, което си е „вътрешно пускане на кръв”, както се изразяват турските анализатори. Не е за завиждане да се загубят за 5 месеца ¼ от избиратели и привърженици и да имаш по-малко депутати от прокюрдската ДПН. 

Сложна е ситуацията и с гласовете за прокюрдската партия, които от 13% са спаднали на 10,3%, но все пак се минава „баражът” и партията влиза като 3-та сила в Меджлиса. Ако не бяха гласовете от чужбина и от западните райони обаче прокюрдската ДПН нямаше да има и този резултат. Около 1 млн. кюрди от Източен и Югоизточен Анадол, кюрдски по принцип, са гласували този път за ПСР. Или са предпочели да останат пасивни. Безпрецедентните по брой сили за сигурност и полиция в тези райони, полицейските акции и насилие, бой между симпатизанти пред самите секции в деня на изборите и призиви за бойкот (включително от „Ислямска държава”), въведен вечерен час, препятствия от всякакъв род, за да се стигне до урните, са все причини, които няма как да не окажат влияние върху резултатите. Още повече че след атентата в Анкара на 10 октомври, където загинаха 102 души, прокюрдската ДПН отмени предизборните си изяви. 

Основната опозиционна НРП се надяваше на по-сериозни резултати, поне с 2% увеличаване на гласовете. Тя акцентира предизборните си изяви не върху нападки към управляващата ПСР, а върху социалните и икономически проблеми на турските граждани. Обещаваните от лидера Калъчдароолу сериозни промени в социалната политика и поведението на цялата НРП като отговорна опозиция й донесоха известна симпатия, но не толкова гласове на изборите, колкото очакваха. На 7 юни тя имаше 24,8% и 132 депутати, а сега постигна 25,3% и 134-ма депутати, което едва ли  може да се смята за успех.

Един въпрос обаче няма категоричен отговор. Дали посещението на канцлера Меркел в Турция в навечерието на изборите не е оказало положително влияние върху постигнатите от ПСР резултати. Турски наблюдатели се питат дали тя не е „вдигнала на крака Ердоган”. А дали това посещение е решило проблемите с хилядните потоци от бежанци и мигранти, които идват през Турция към Западна Европа, но през Балканите? Великоосманските викове на ликуващите от изборната победа на Ердоган, след като станаха известни резултатите, както и виковете „Аллах Акбар” носят по-скоро тревога, отколкото желание за масови приветствия извън Турция. Независимо от триумфа на Ердоган и призивите му „светът да признае изборите”, независимо от убедеността му, че турските граждани са подкрепили „единството и интегритета” на страната, остава чувството, че проблемите предстоят и те не са само турски. Дори и ЕС да се нуждае от Турция и тя да продължи „да извива ръцете” на Брюксел в постигане на свои интереси. На първо време за 3 млрд. от ЕС за бежанците по границата със Сирия, отмяна на визите, подкрепа за зоната за сигурност в Северна Сирия, което праща в небитието мечтата за самостоятелна и независима територия за сирийските кюрди и още присъствие на турските лидери на всички срещи на високо ниво в ЕС. Във вътрешен план остава нерешен въпросът какво ще стане с т.нар. мирен процес с кюрдите на територията на самата Турция и как страната ще се върне на релсите на демократичните принципи, които изискват свобода на изразяване и върховенство на закона. Както се казва, предстои да видим. Сигурното е, че Ердоган остава силният човек при съседите и че няма намерение да се отказва от идеите и интересите, свои и на Турция. С това се налага да се съобразява и ЕС, и ние.