- 10 Sep 2020
- 363
- 6
Странни неща разказва от петък насам свидетелят по делото „Октопод” и бивш служител на НСО Пламен Устинов. Първо, на пресконференция в петък обясни, че Алексей Петров му бил поръчал убийството на бизнесмена Гриша Ганчев през февруари 2008 г. Обещал му, ако изпълни поръчката успешно, да получи 170 000 евро и да бъде издигнат не другаде, а в ДАНС. Но тъй като Устинов се уплашил и предупредил Ганчев, му било „уредено” уволнението от НСО. Гриша Ганчев пък се оплакал на президента Първанов, който свикал спявка с Алексей Петров. Какво си били говорили, Устинов не знаел, но три месеца по-късно бил отвлечен президентът на „Литекс” Ангел Бончев...
<p>Три години Устинов таи желанието си за възмездие, защото жена му се страхува за децата си и го заплашва с развод, ако подаде жалба срещу Алексей Петров. Накрая – година след ареста му, тъй като бил заплашван „все по-интензивно” от него чрез свои добри приятели, той се решава и дава показания в съда. За какво, не се знае, защото в делото срещу Петров няма и ред за поръчани убийства. Със сигурност обаче показанията му не са свързани и с безумията в НСО и другите специални служби, защото ако не разследване, поне скандал и уволнения можеха да предизвикат.</p>
<p>Но не, идеята на тези „мероприятия” е друга. И тя лъсна в неделното студио на ТВ7, където Пламен Устинов беше още по-словоохотлив. Намеси Никола Филчев, Филко Славов, Коко Динев и още куп неизвестни на публиката лица. Но никой не го попита защо, щом като се е страхувал за живота и здравето на децата си, е взел 18-годишния си син и 19-годишния си племенник, когато е тръгнал афектиран да търси от Петров обяснение за заплахите срещу него.</p>
<p>При това с изваден пистолет, в двора на собствената къща на Петров. Никой не го попита и за „компрометиращия” видеозапис, който му бил правен, за да го притискат, и от който става ясно, че Устинов напълно доброволно е написал декларацията, в която сам твърди, че висши полицаи и прокурори са му предлагали огромни суми, за да лъжесвидетелства срещу Алексей Петров. Никой не го попита как си обяснява това, че един действащ служител на НСО може да получи „мокра поръчка”; че един действащ полковник от НСО може да „държи” фитнес; че „20–30 души от НСО” могат да присъстват на нерегламентираните срещи на Главния прокурор на Р България, без да кажат „гък” на своите началници.</p>
<p><img src="/uploads/editor/пла.jpg" alt="" width="313" height="210" /></p>
<p><em>Свидетелят Пламен Устинов</em></p>
<p>С насочващата подкрепа на Люба Кулезич и Огнян Стефанов от всичките му приказки се разбра, че целта не е да се разкриват всички престъпления и да възтържествува справедливост, а да се разкриват определени престъпления с конкретен извършител – Алексей Петров, и глава на Октопода – отиващия си обратно в БСП президент Георги Първанов. Нито повече, нито по-малко. Като „доблестната прокуратура” е призована да се самосезира и да започне делото по „Октопода” отначало – с обвинения за извършени убийства (прокурора Колев) и отвличания (Ангел Бончев) и с обвинения за проектирани убийства (Гриша Ганчев, Ахмед Доган и пр.), но не само срещу Петров, но и срещу „кукловода” Първанов. Има обаче и друг въпрос: дали появата на разни свидетели като Георги Цветанов и Пламен Устинов в публичното пространство не означава, че прокуратурата, виждайки тяхната нефелност, не ги е пуснала на журналистите под надзора на управляващите, за да изпълнят поне някоя и друга предизборна задача?</p>
<p>Струва си на фона на тези въпроси да се разгледа и премисли отново развитието на делото „Октопод”.</p>
<p><strong>Разликата между желание и реалност</strong></p>
<p>Две седмици след полицейската акция „Октопод” от 10 февруари 2010 г. градският прокурор на София Николай Кокинов заявява, че 15 души искат да свидетелстват срещу Алексей Петров и останалите задържани. Той не коментира имената им, но не вярва, че пускането на почти всички задържани ще повлияе на свидетелските показания.</p>
<p>На 4 март 2010 г. според вътрешния министър вече има „над 25 свидетели, които разказват за размерите на тази организирана престъпност и прането на пари”. Тогава Цветанов обявява, че в кратки срокове ще съумеят да съберат „информация, за да докажат в съдебна фаза съпричастността на всички лица”. И уточнява, че „при източването на „Кремиковци” и функционирането на „Октопода” основно действащо лице е Алексей Петров”.</p>
<p>Месец по-късно вътрешният министър продължава убедено да твърди, че разследването върви по мед и масло. На 11 април 2010 г. по БНР той е категоричен: “Смятам, че вече има достатъчно свидетели, които доказват правотата от самото начало за реализирането на тази операция срещу влиянието на “Октопода”, ръководен от Алексей Петров”. Оказва се обаче, че не са били достатъчно.</p>
<p>Днес знаем, че „Октопод” няма. Над 180 свидетели са разпитани по делото, разследването е приключило, но обвинителни актове липсват.</p>
<p>През март 2011 г. Николай Велков, братята Стоянови (Дамбовците) и Момчил Кръстев получават прокурорско постановление, че поради липса на доказателства частично се прекратява производството по дело №2/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП). От 20 май 2011 г. пък е прокурорското постановление със сходно съдържание, връчено на Алексей Петров. Разследващите не са успели да съберат никакви доказателства за взаимовръзка между задържаните на 10 февруари 2010 г. лица.</p>
<p>С частичното прекратяване на дело №2/2010 г. прокуратурата образува две нови дела, които всъщност съдържат същите обвинения. Едното дело е срещу организирана престъпна група от 7 лица (без Марчело Джотолов) с ръководител Алексей Петров, извършвала финансови и данъчни престъпления, пране на пари и пр. За година и половина обаче няма конкретизирано нито чрез кои дружества, нито кои конкретно длъжностни лица са извършили финансови и данъчни престъпления, нито какви пари, придобити по престъпен начин, са изпрани и от какъв вид престъпления са придобити.</p>
<p>Другото дело е срещу т.нар. малък октопод, включващ Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Янко Попов, бившия прокурор от ВКП Цеко Йорданов и Кирил Топалов. По него Алексей Петров ще отговаря пред съда по общо 7 обвинения – ръководство на престъпна група, изнудване със заплаха за убийство на банкера Георги Цветанов, изнудване на бизнесмените Пламен Георгиев, на Велизар Велизаров и на Валентин Шотев, помагачество на Марчело Джотолов и разкриване на държавна тайна.</p>
<p>На едно от съдебните заседания, когато се гледаше мярката за неотклонение на Петров, на твърдението на неговата защита, че повечето свидетели са дискредитирани, защото са съдени или с висящи дела и имат интерес, наблюдаващият прокурор Светозар Костов заяви, че не може да се очаква и друго, когато става дума за доказване на организирана престъпност в България.</p>
<p>Да, но... Както казва един от създателите на криминологията – Чезаре Бекария, достоверността на показанията губи от значението си, щом се открие, че съществува ненавист, приятелство или други отношения между обвиняемия и свидетеля. Нужно е повече от едно показание, защото докато един свидетел твърди нещо, а другият го отрича, не се получава никаква достоверност. В такъв случай обвиняемият може да се възползва от презумпцията, говореща в полза на невиновността му. Затова в нормалните държави доказателства не могат да се градят единствено върху подобни показания. У нас обаче в томовете с доказателства фигурират дори изказвания на премиера и вътрешния министър от печатни издания...</p>
<p>В този ред на мисли и в контекста на публичните изяви на Пламен Устинов – нашумелия тези дни свидетел по делото срещу Алексей Петров, ще припомня някои детайли около други от основните свидетели на обвинението.</p>
<p><strong>Банкерът Георги Петракиев Цветанов</strong><br /><img src="/uploads/editor/цве.jpg" alt="" /><br />Алексей Петров е обвинен, че през ноември 1998 г. е принудил своя съдружник Георги Цветанов да апортира капитали в застрахователната компания “Левски-Спартак” и да му прехвърли кола “Мицубиши”. Според прокуратурата Петров тогава се е опитал да убие с „военнополева лопата” Цветанов, като му е нанесъл множество удари по главата, гръкляна и слънчевия сплит. Представените от защитата документи показват, че капиталите са били апортирани през септември, т.е. два месеца преди физическата заплаха... Цветанов се жалва пред МВР, че е бит от Петров едва на 27 декември 2000 г.</p>
<p>Пет години по-късно като свидетел по делото за клевета, водено от Алексей Петров срещу Едвин Сугарев, обаче отрича предишните си твърдения, заявявайки: “С Алексей имаме финансови претенции един към друг! От негова страна обаче не е имало никакво физическо насилие или заплахи за убийство”. И наистина – дали един човек, който е бил физически малтретиран и заплашен с убийство, би отишъл да види своя „палач” в болницата? Според очевидци след атентата срещу Петров през 2002 г. Георги Цветанов го е посещавал в болницата.</p>
<p>През 2008 г. той отново публично заявява, че няма никакви проблеми с Алексей Петров – този път в интервю за в. “Уикенд”.</p>
<p>Но на 11 септември 2011 г. Георги Цветанов е в компанията на журналиста Огнян Стефанов в предаването „Насреща с Люба Кулезич” в ТВ7. Там казва съвсем друго: „Съзнанието и психиката ми не бяха подготвени за това, което ми се случи през 1998 г.”. В последвалите години той смята, че държавата е срещу него, но днес е убеден, че „Борисов има мисията да се справи с мафията”.</p>
<p>От материалите в делото за „Октопода” е ясно, че Цветанов и Петров са имали тесни бизнес отношения. Част от свидетелите твърдят, че той заедно с другия свидетел на обвинението Валентин Шотев са имали офиси на басейна „Спартак”. Всички разпитани свидетели са възприемали Цветанов едва ли не като представител на Алексей Петров за бизнес отношенията му в Плевенска област.</p>
<p>Цветанов в годините след разрива с Петров до януари 2011 г. никога не е твърдял, че Алексей Петров му е нанасял удари в „слънчевия сплит и сънната артерия” или че е правил опит да го убие с „военнополева лопата”. Той внезапно се сеща за това непосредствено преди да изтече едногодишният срок, когато по закон при наличните обвинения срещу Алексей Петров прокуратурата сама, без да чака съда, трябва да измени мярката за неотклонение. Няколко дни преди да изтече този срок, на базата на шестия подред разпит на Георги Цветанов, проведен на 27 януари 2011 г., прокуратурата повдига обвинение за изнудване, свързано с опит за убийство. <br />Съставите и на двете съдебни инстанции – СГС и САС, приемат, че тези показания не могат да бъдат третирани като достоверни. В тях има едно надграждане и постоянно освежаване на паметта според нуждите на прокуратурата. Този свидетел, колкото повече се отдалечава от събитията, за които става въпрос, толкова повече неща си спомня за тях.</p>
<p>Същевременно не трябва да се подценява, че Георги Цветанов е потенциален граждански ищец.</p>
<p>Ако се установи и се приеме верността на твърденията му, той има силен материален интерес.</p>
<p>А критичен подход към заинтересовани свидетели, какъвто се изисква от страна на прокуратурата, липсва.</p>
<p>Всъщност прокуратурата дълго време отказва да изпълни искането на защитата да бъде разпитан друг свидетел, свързан с Цветанов. Става дума за Маир Овадия. Твърди се, че това е човекът, на когото Цветанов и други свидетели под натиск са прехвърлили акции, дружествени дялове и някакво имущество. Последните пък били подставени лица на Цветанов и с негови средства са закупували акции, дялове и имоти.</p>
<p>Маир Овадия е разпитан почти юбилейно точно една година след ареста на Петров – на 10 февруари 2011 г. Не стига това, ами при гледане на мярката от апелативния съд прокурорите много елементарно правят опит да скрият протокола от този разпит. Но съдът ги принуждава да изпълнят закона и да го донесат. От този разпит се разбира, че Овадия ползва два подписа – един на иврит и един на латиница. С което отпада твърдението на обвинителите, че единият от подписите в наличните документи е фалшифициран.</p>
<p>Другото важно обстоятелство, което изяснява Овадия, е предисторията на отношенията му с Цветанов. Маир Овадия чрез Алексей Петров е предоставил на Георги Цветанов за бизнес нужди около 500–600 хиляди долара в периода 1996–1997 г. Колосални суми за онова време, като си спомним какъв беше курсът на долара. В един момент Цветанов е казал, че не може да му върне парите, и е погасил дълговете си, прехвърляйки му акции и дялове. Овадия и досега твърди, че всичко, което му е прехвърлено като дялове, имоти и акции, е незначителна част от дадения заем.</p>
<p>След излизането на Алексей Петров под домашен арест все пак започват да разпитват някои свидетели, които не са удобни за тезите на обвинението. Със свидетелски показания се оборва твърдението на Цветанов, че не е взимал пари от Нешка Робева. Включително и на свидетел, за когото се твърди, че е пострадал по делото. Това е Пламен Георгиев. За да бъде подставено лице на Георги Цветанов и да закупи от негово име някакви акции, Георгиев е получил 100 000 долара, за които Цветанов изрично му е заявил, че са взети назаем от Нешка Робева.</p>
<p>Едно от обвиненията срещу Петров е именно, че е изнудвал Пламен Георгиев. Преди две седмици, когато Петров отново е викан в следствието, за да му предявят противно на закона 4 тома с материали от „допълнително разследване”, се разбира, че в единия том има разпит на Пламен Георгиев, както и експертиза на неговия подпис. От тази експертиза следва, че най-вероятно подписите на джирата, приложени към делото, не са на Пламен Георгиев.<br />Какво още знаем за свидетеля Георги Цветанов? До фалита на Първа частна банка (ПЧБ) през 1996 г. той е шеф на клона й в град Левски. През 1998 г. е разследван за ПЧБ. Срещу него са водени шест прокурорски преписки. В делото срещу Алексей Петров има приложени показания на Цветанов, свидетелстващи каква е технологията, по която са източвали парите на гражданите през 1997 г. В момента Цветанов ръководи Плевенския клон на Първа инвестиционна банка – една от частните банки, в които се държат публични средства.</p>
<p>И още един интересен нюанс от свидетелски показания, свързан с Георги Цветанов.</p>
<p>През 2008 г. Алексей Петров получава разрешение за работа с най-високо ниво на класифицирана информация. Преди това е извършена проверка за надеждност по установените правила от надлежните хора. За това свидетелстват в показанията си по делото Петко Сертов (бивш председател на ДАНС и настоящ зам.-директор на БОРКОР) и Иван Драшков (зам.-председател на ДАНС), които не са секретни. Според тях при проверката на Петров не са установени никакви проблеми. Допускът му е издаден без никакви възражения и той е преназначен със санкцията на Иван Драшков в ДАНС, тъй като преди това работи като офицер на оперативно внедряване към Националната служба за сигурност. Впрочем самото проучване е извършено от В. Писанчев, но е известно, че Драшков е направил собствено проучване конкретно по случая “Георги Петракиев Цветанов” и лично е резолюирал, че няма данни за престъпление.</p>
<p>Важно е също да се отговори на въпроси дали многократните промени на показанията на Георги Цветанов не го дискредитират като свидетел. <br /><br /><strong>Последният комсомолски секретар на МВР Валентин Шотев</strong></p>
<p>На 26.09.2002 г. състав на Софийския районен съд дава ход на делото срещу бизнесмена Валентин Шотев и Гергана Шотева. Те са обвинени в това, че умишлено са набедили през 2000 г. Алексей Петров в заплаха за убийство. Петров е предявил граждански иск за 100 000 лв. за неимуществени вреди.</p>
<p>Десетина дни по-рано БНР пуска информация, че Шотев се издирва във връзка с покушението срещу Алексей Петров, извършено през август при басейна „Спартак”. Оказва се, че не го издирват. На 12.09.2002 г. Шотев казва следното за Алексей Петров пред в. „Дневник”:</p>
<p>„Познаваме се от МВР. Бяхме много близки. Станахме съдружници във фирмата „Лева груп”, след което се разделихме не по най-цивилизования начин. Имаме публични спорове в съда за подялба на един имот, който се намира на бул. „Черни връх” 67 в София. Аз внесох молба за делба и чакам съдът да се произнесе. Не виждам обаче това да е някакъв мотив от моя страна за стрелбата срещу него”.</p>
<p>Семействата на Шотев и Петров поддържали приятелски отношения отпреди 1989 г., имали по-късно и общ бизнес. През 1997 г. заедно купили имот в София на бул. „Черни връх”, ползван от Гергана Шотева, която създала там частно училище. През 2000 г. отношенията между Шотеви и Петров се влошили поради неуредени финансови взаимоотношения. На 4 септември 2000 г. двамата се срещнали в ресторант „Златният телец”, за да уредят въпроса, но не постигнали съгласие. На 21 септември Шотеви подали в ІV РПУ жалба срещу Петров, че се е заканил да убие Шотев, изричайки фразите: „Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа”.</p>
<p>Съпрузите са подавали жалби и до шефа на НСБОП и до началника на РЗ „Полиция” при СДВР. Заведено е дело, но обвиненията не са се доказали. Производството е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.</p>
<p>На 19 ноември 2010 г. при акция на Агенция “Митници” са иззети над 400 литра алкохол без бандерол от винарната на “Българска винена компания” ЕООД в асеновградското село Златовръх. Фирмата е управлявана от 51-годишният Росен Иванов, неин собственик е Валентин Шотев. От публикации в медиите след акцията се разбира, че предприятието е затворено.</p>
<p>Повече ни звук, ни стон какво е предприето срещу ценния свидетел срещу „Октопода”. И дали изобщо нещо е предприето...</p>
<p>След 1989 г. Валентин Шотев напуска МВР и влиза във винения бизнес. Притежава дялове в 13 фирми, които се занимават предимно с износ на вино в ниския ценови сегмент за Русия. Не се слави с добра репутация във винарските среди именно заради износа на евтини вина с ниско качество. През 2005 г. Комисията за защита на конкуренцията глобява негова компания с 30 хил. лв. заради продажбата на искрящо вино с нередовни етикети. През 2007 г. Шотев купува „Винал” – Ловеч, чийто собственик дотогава е бизнесменът Гриша Ганчев.</p>
<p><strong>Маргарит Тодоров – още един свидетел от винения бизнес</strong><br /><img src="/uploads/editor/тод.jpg" alt="" width="292" height="193" /></p>
<p>Бившият собственик на „Домейн Бойар” Маргарит Тодоров свидетелства срещу Алексей Петров заради претенциите си към т.нар. дворец на винената царица Роза Георгиева на бул. „Цар Борис ІІІ” 136 Б, където днес се помещава седалището на „Лев Инс”. На 18.02. 2010 г. Маргарит Тодоров отказва коментар пред “Труд” кога и за какво е давал показания като свидетел по “Октопода”. Отрича единствено, че е бил заплашван с оръжие от Алексей Петров.</p>
<p>През октомври 2010 г. на заседание за гледане на мярката за неотклонение на Петров става ясно, че по делото като свидетел ще бъде разпитан бившият вицепремиер и министър на отбраната Димитър Луджев. По думите на прокурора Момчев ключовият свидетел срещу „Октопода” Маргарит Тодоров се чувствал заплашен от Луджев. „Свидетелят твърди, че уважаваният от мен Димитър Луджев му е казал, че ако цени живота си, не бива да се занимава с общинския имот на бул. „Цар Борис” 136 Б, към който Петров имал интерес”, казва прокурорът. Луджев отказва коментар с аргумента, че „това са пълни измислици и клевети, които говорят за състоянието на съдебната система, в случая – на прокуратурата, която се позовава на „някой си бил казал”.</p>
<p>Името на Маргарит Тодоров лъсва в секретна справка на НСС за разпространение на наркотици, подписана от ген. Атанасов, заедно с името убития по-късно военен прокурор Николай Колев. Справката се появява в интернет в края на 2010 г.</p>
<p>През декември 2010 г. медиите съобщават, че основателят на „Домейн Бойар” Маргарит Тодоров се оттегля от фирмата. Той освобождава поста на изпълнителен директор, продава дяловете си и се прибира в Лондон, където е семейството му.</p>
<p>Почти три години по-рано от „Домейн Бойар” обявяват, че са продали 52% от акциите на компанията. Официално новият акционер е офшорният инвестиционен фонд „Санта Ана Венчърс Лимитед”. Реалните собственици не се съобщават. Според запознати „Санта Ана” се контролира от акционерите на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Банката е финансирала „структурирането” на сделката и е отпуснала оборотен кредит за изкупуването на гроздето от последната реколта. От ПИБ отричат да имат участие като акционер в „Домейн Бойар”. Новият управляващ на компанията Евгений Харамлийски е в ръководството на дружеството ЕАЗ – Пловдив, което държи дял в „Ски инженеринг” – фирмата, която е посочена в „Дакси” като един от собствениците на „Юлен”. Концесионерът на ски зоната в Банско „Юлен” АД се смята за свързан с учредителя и основен акционер в ПИБ. Може би все пак има нещо общо „Домейн Бойар с ПИБ...<br /><br /><strong>Теменужка Кайлитска и синът й Александър Дантев</strong><br /><br />В началото на юни 2011 г. на пресконференция на РЗС участва защитеният свидетел по делото Александър Дантев, който заявява, че агенти на ДАНС са предложили на него и майка му Теменужка Кайлитска финансова и правна помощ срещу свидетелски показания. „Казаха, че ще погасяват кредити, но нищо не се случи. Беше ни обещано да ни изведат от страната. Това не се случи”, разказва Дантев, който никога не е бил разпитван. Получават от ДАНС по 1200 лв. на ръка, за да погасяват задълженията си към банките. Давали им и по 400–500 лв. на месец, за да живеят в Програмата за защита на свидетелите. Дантев обаче не издържа да стои затворен и напуска програмата. Майка му остава, защото, по думите й, ако не свидетелства, ще я изпратят в затвора за 20 години.</p>
<p>Теменужка Кайлитска се превръща в ключов свидетел за обвинението. Разпитват я по два пъти месечно. Тя обяснява каква е схемата, по която са текли паричните потоци към Алексей Петров.</p>
<p>Споменава куп имена на хора, заемащи различни ръководни длъжности в „Лев Корпорация” и в такситата „1280”. Била чувала, че нарежданията се дават от Алексей Петров на Антон Петров и оттам на Марчело Джотолов. Това е навързаната от нея „йерархия” при разпита й на 28 октомври 2010 г. Тогава говори и за лизингови схеми – очевидно, защото дължи вноски на „Голдлизинг”, ако се позовем на Васил Славов, за когото ще стане дума след малко. Съдия Иван Стойчев от СГС прави добър анализ на нейните показания. „Тази свидетелка де факто нищо ново не съобщава, само разширява кръга на своята осведоменост и вече започва да говори съвсем конкретно. Дава някаква схема на ОПГ, кой къде седи и кого ръководи, което сочи за манипулативно водене на нейния разпит”. Това е причината, поради която съставът на СГС заявява, че игнорира нейните свидетелски показания. После обаче съдия Камен Иванов от САС ги извежда като основни за свързването на Алексей Петров, Антон Петров и Джотолов в организирана престъпна група, за да извади от калта прокуратурата.</p>
<p>На 8 ноември 2011 г. от екрана на bTV управителят на Такси-С-Експрес” инж. Васил Славов иска публично да бъде разпитан във връзка с твърденията на Теменужка Кайлитска. Защо до този момент това не се е случило, след като той е споменат от Кайлитска и би трябвало да съпоставят думите им? Впрочем Славов говори в студиото и за големи суми, които Кайлитска дължи на фирми, банки, лизингови дружества. Дали прокуратурата е проверила тези данни?</p>
<p><strong>Още един защитен свидетел – Пламен Николов</strong><br /><img src="/uploads/editor/ник.jpg" alt="" width="267" height="185" /></p>
<p>Преди година Пламен Николов предизвиква скандал с твърденията си, че Илия Божинов е убит, защото е огласил връзките между Алексей Петров и Георги Първанов. Днес, макар и със статут „защитен свидетел”, го е страх от явлението „гоцевщина”, олицетворяващо според него беззаконието и липсата на държавност.</p>
<p>Работил е като преводач към „Единен държавен протокол”, после минава през Института за съвременни социални теории към Президиума на БАН, за да стане парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов, откъдето си тръгва със скандал. Веднага го „поемат” на ръководен пост в „Мултигруп”.</p>
<p>Според него Илия Божинов е мъртъв, а всичките 180 свидетели по делото „Октопод” са живи, защото свидетелстват единствено срещу Алексей Петров „и потвърждават заблудата в общественото съзнание, че той е обществен враг №1”. По думите му Божинов разкрива, че Георги Първанов е главата на Октопода и има връзка с Алексей Петров още от 1999 г. И по тази причина е убит. „Първанов е един от многото политически покровители на Алексей Петров и със сигурност е бил и подбудител на онези негови действия, които сега се разследват и най-вероятно ще станат част от обвинението”, казва Николов в интервю. Разбира се, документите, с които Божинов е разполагал, за да докаже всичко това, са откраднати...</p>
<p>Тъй като Пламен Николов през последната година възпроизвежда твърденията на Илия Божинов за връзките между Алексей Петров и Георги Първанов, няколко пъти е викан в прокуратурата, където дава „пространни изявления”. Но споделя, че като защитен свидетел върху него е упражнявано издевателство от назначената му охрана от състава на ІV РПУ, която е по прокурорското разпореждане на Светлозар Костов. Заплашван е физически и е тероризиран с цел да промени показанията си или да се откаже от тях. Съобщава за това многократно на телефон 166, но се сблъсква с „потресаваща милиционерска наглост”. Иска през май среща с главния секретар на МВР Калин Георгиев, за да му разкажа всичко, но такава не се осъществява.</p>
<p>Пламен Николов смята, че всичко това се дължи на силното влияние на „гоцевщината” сред служителите на СДВР. Страх го е, че няма да доживее до съдебното заседание. <br /><br /><strong>Помагачът Алексей Петров срещу Николай Динков</strong><br /><br />Едно от обвиненията срещу Петров е в помагачество на Марчело Джотолов при извършване на изнудване на Николай Динков.</p>
<p>Кой е Николай Динков? Водач на полицейска кола от Плевен, който с пълномощно управлява фирмата на тъща си за таксиметров превоз. Убеждава свои колеги да инвестират в бизнеса му – те теглят кредити и му дават парите. Общата сума е около половин милион. Видял се в пари, той живее нашироко, което не остава незабелязано от МВР. След проверка на инспектората има предложение да бъде уволнен дисциплинарно, той узнава, взима болничен и същия ден си пуска рапорта за напускане.</p>
<p>От този момент започват проблемите му с длъжниците. Защото Динков нито им дава пари, нито погасява кредитите им. Един от тях, Венцислав Георгиев, дори губи апартамента си. Те го притискат да се издължи, а той, както сам признава, без да ги пита, бил капарирал с техните пари комбайн. Това прокуратурата нарича „изтикване от бизнеса с таксита”. Въпреки признанието на Динков за собственото му решение да се занимава със земеделие. Не може тук да се разкаже цялата история в детайли.</p>
<p>Интересното обаче е, че се приемат за доказателства показанията на майката и бащата на Динков, който има 3 влезли в сила присъди за измама и няколко висящи дела. Приемат се като доказателства и показанията на родителите на жена му – Розен и Снежана Чинкови. А всъщност става въпрос за това, че Динков им бил разказал колко бил уплашен от Джотолов…</p>
<p>Нормално е да споделяш с близките си, но те със сигурност ще пресъздадат твоите субективни преживявания по различен начин от един незаинтересован очевидец. Не може най-вече такъв тип свидетели да се разпитват в едно досъдебното производство.</p>
<p>А ако добавим и свидетели като Александър Томов – Лупи, Веселин Данов, Светлин Иванов – Близнака, напълно се потвърждава, че само по свидетелски показания не може да се съди никаква организирана престъпност в България.</p>
<p>Всеки нормален човек ще се съгласи, че доказателствената съвкупност не може да се ограничава само до това кой как е наплюл друг заради частни интереси – свои или чужди. Защото действителното мерило за достоверността на свидетеля се определя от интереса, който той има, да каже ли, или да укрие истината.</p>
