Данък „чипс” ще ни струва скъпо

Петър Москов бяга от дискусия за предложения от него нов данък

Както вече е известно, налогът ще варира между 3 и 80 процента от досегашната цена на продуктите, съдържащи наднормени количества сол, захар, трансмазнини (виновни за атеросклерозата), кофеин (стимулант на централната нервна система) и таурин (вид аминокиселина). По тази причина мярката е популярна в Дания като данък „хамбургер”, а в Унгария като данък „чипс”. Досега санкцията не е повлияла позитивно върху хората в света, но здравният министър д-р Петър Москов многократно обявява ползата от предстоящото облагане. 

Вероятно е убеден, че така ще научи нацията ни да се храни правилно. Въпреки високохуманните му намерения в обществото ни витае съмнение дали данъкът се основава на заблуди и дали се предлага с не толкова благородни цели. В своето становище по въпроса председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов казва: „Не бива да се приема терминът „вредни храни” и той да се прилага в науката. Към момента няма изследване, което научно да потвърждава идеята, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно, в оптимално количество води до заболявания”. 

Проф. Попов е категоричен, че има само вредни количества. 

Днес всички продукти и техните съставки са нормирани по възраст, пол и професия. Точно са определени границите, в които храните могат да бъдат причина за дефицит или свръхприем. Просто не бива да се надхвърлят препоръчителните норми. 

Пример за преминаване на границите (с отрицателен знак) предлага проучване в регион Кърджали, ръководено от проф. Светослав Ханджиев – председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Данните показват, че в Кърджалийско само 1/3 от децата на възраст от 6 до 10 години консумират мляко и млечни произведения според физиологичните норми. 

Проф. Ханджиев не е изразил мнение по предстоящия данък, но неговите изследвания сами по себе си обезсмислят проявената загриженост на здравния министър относно вредните трансмазнини. Те присъстват в млякото и млечните продукти, чиято цена вероятно ще се повиши. Обещанието на д-р Москов, че парите за основните храни няма да се променят, не звучи успокоително, защото всяка основна храна е свързана с множество нейни производни. И ако цената на обезмасленото прясно мляко се запази, то със сигурност различните видове кашкавал, сирене, извара, плодови млека, кремове и др. догодина ще се продават по-скъпо.

Така българите, особено децата и пенсионерите, ще бъдат лишени от полезни за балансираното хранене съставки, като незаменими аминокиселини, калций, витамин А и витамини от група В, съдържащи се в млечните продукти. Същото се отнася и за ястия и полуфабрикати, получени от основни храни – месо, яйца, картофи, захар, зърнени култури. 

Икономисти очакват допълнителни косвени данъци, чрез които 

ще се повишат изобщо цените в хранително-вкусовия отрасъл. 

И днес българите отделят значителни средства от своя бюджет, за да си осигурят прилична трапеза. Ако за нея трябва да се плаща повече, тя ще става все по-семпла, а последиците може да са пагубни. Недохранването и гладът ще отворят врата за корупция, за паралелен внос и разрастване на сивия сектор на храните и напитките. Ще се увеличи производството на продукти с евтин състав, компенсиращ цената. И тъй като е невъзможно да се поддържа качествено хранене с некачествени съставки, неминуемо ще се разраснат заболявания – анемия, туберкулоза, алергии и др. Очевидно намерението с данък да се подобри здравето на нацията и евентуално да се компенсира дефицитът в НЗОК ще навреди на обществото ни. По-разумно е здравните власти да насочат усилията си към 

профилактика на заболяванията чрез пълноценно и балансирано хранене и възобновяване на вековните ни традиции в тази област.

Законодателен акт 1169 на Европейския съюз ни предлага възможност да сме наясно със състава на храните, които купуваме, а от догодина – да сме информирани и за енергийната стойност на всеки продукт. Европейският регламент ни позволява да се съобразяваме със съвременните научни правила за здравословно хранене. На тяхното разгласяване би следвало Министерството на здравеопазването да постави акцент, а не на данъка. 

Днес специалистите предлагат Балканска диета, която е доста близка до здравословното средиземноморско хранене. 

От векове на българската трапеза са присъствали: зеленчуци и плодове (сега се знае, че предпазват дори от онкологични заболявания), бобови и зърнени храни (осигуряват не само енергия, но и нужните баластни вещества), българско кисело мляко (признато като еликсир за дълголетие), пчелни продукти (доказани стимулатори на имунната система). Така че не налози, санкции и внушения за вредност, а информираност и уважение към родните традиции имат силата да съхранят здравето ни.