- 10 Sep 2020
- 121
- 10
Ако вярваме на Уикипедия, Дилма Русеф е някакво второ издание на Кирил и Методий. Светите братя са първите известни хора в българската история, които имат само един етнически ориентиран родител. Другият си виси без произход. Това е описано много находчиво в национално отговорните български учебници: Кирил и Методий са имали „баща Лъв и майка славянка“. Та така и Дилма Русеф – според английската версия на интернетската енциклопедия майката на новоизбраната президентка е била учителка, а бащата – българин.Нищо чудно, че човек с такова биографично неравновесие се оказва накриво положен дори и в географията. Учителската половина на Дилма Русеф се оказва принадлежна към град Рио де Жанейро, който по последни данни е в Бразилия, но българската й половина лъкатуши из целите Балкани, на които кракът на новата президентка дори не е стъпвал.
От една страна, имаме твърденията на разположения в София вестник „Труд“. Там пише: „Бразилците си избраха майка с българска кръв“. От друга обаче, стои твърдението на разположения в Скопие вестник „Дневник“: „Пиринска мома поведе Бразилия“. Този извод се осланя на разсъждението, че град Габрово, в който е роден бащата на Дилма Русеф, е разположен в Пиринска Македония, което пък от своя страна идва да каже, че президентката на Бразилия „има македонски произход“.<br /><br />Но човек не бива да се смее, ако прецени, че по-правилно познава географията. Моят личен опит в сферата на смеха показва, че онова, на което се смееш, по-късно се самоутвърждава с такъв железен юмрук, че да се чудиш къде да се скриеш. Онзи ден по непредпазливост се смях на един футболен сайт, в който пишеше, че цяло Габрово се гордее с президентката на Бразилия. Ох, казах си през сълзи, това е по-смешно дори и от онзи плакат, според който Роналд Рейгън беше враг номер едно на община Тутракан! Но ето на, кривне ли човек от един град до друг, за да му се посмее на приоритетите, и веднага му стоварват цяло държавно обединение отгоре. Отваряме вестника и четем: президентът Първанов от свое държавническо име поздравява Дилма Русеф и отбелязва, че изборната й победа е изпълнила с гордост целия българския народ. Вероятно има предвид наистина целия.<br /><br />По мои данни този народ наскоро се радваше на своя министър-председател, който беше заявил, че няма да защитава една група български граждани, изгонени от Франция. Сега, ако моят президент е прав, същият народ се гордее с победата на една жена в Бразилия, понеже нейният баща е бил роден в Габрово. Според мен тука някой бърка.<br /><br />Наскоро четох един текст, чийто автор също се беше объркал от нещо подобно. Бил забелязал, че ако някой е много успешен, непременно му лепват определение, че е българин. Примерно, не казват, че еди-кой си е голям певец или спортист, а че е голям български такъв. Пък той – циганин. Ако открадне 5 лева от бакалията, се преименува автоматично на гнусен циганьор. Ако нито краде, нито се прочува, минава само за мангал. Но ето на, тези три групи населяват не само София, но дори и Тутракан, и навремето задружно са се борили с Роналд Рейгън. Пък не стават за българи. А Дилма Русеф, която за разлика от македонския „Дневник“ дори не знае къде точно е Габрово, става. Ето затова казвам, че някой бърка.<br /><br />Инак, честно казано, разбирам напълно онези, които предпочитат да са от един отбор с президенти като Дилма Русеф, отколкото с разни мангали, дето ровят по кофите. Но нещо ми подсказва, че самата Дилма Русеф не ги разбира. Наскоро стана ясно, че тя също познава разни, дето живеят върху един прогнил картон (само че някъде в Бразилия), че преброила, че тези хора са около 20 милиона и че се кандидатирала за президент с обещанието да ги извади от кофите. Тази жена май има различна представа за своето професионално занимание от представата, която имат нейните колеги в България. Но това беше твърде сериозна за ситуацията забележка и трябва да се изтрие от протокола.<br /><br />Всъщност това с успелите българи всеки път ме просълзява (няма да кажа дали от смях или от умиление) и в тази реакция сме едно не само с този министър-председател, но дори и с трима-четирима негови предшественици на поста. Веднъж даже и аз имах късмета да съм класирана като успяла, понеже следвах в един френски университет. Титлата „успял“ ми я даде държавната администрация, когато през 2000 година ме покани с едно писмо да пристигна от чужбина в София (където аз и без това живеех), за да участвам в една великденска сбирка на успелите като мен (а научният ми ръководител в Париж тъкмо ме беше върнал на поправителен) и да обсъдя с тях възможностите ми за професионална реализация (пък аз имах две национални награди за журналистика). Тогава беше се просълзих от смях. И така с четири поредни администрации една след друга – все смях.<br /><br />Впрочем – за администрациите. Победата на Дилма Русеф е развълнувала не само президента, но също и министър-председателя, който също я поздравява, кани я да дойде по-бързо на гости и изразява следната надежда: връзките между двете страни да се активизират и да се разширят. Вестниците поясняват, че Бразилия е страшно перспективна икономика и че нашите икономически отношения имат голям потенциял. Тука, според мен, пак някой бърка. Миналата година България си е затворила търговското представителство в същата тази перспективна икономика. Значи е смятала, че това представителство няма нищо за правене там. По мои данни тогава на власт беше същата администрация. Но знае ли човек чии данни всъщност са верни, след като му преместват на югозапад цяла Стара планина.<br /><br />За да съм сигурна в нещата, които ви казвам, реших да сверя онова, което знам, с онова, което пише по вестниците. Излезе неприятна картина. Примерно, аз знам, че страна като Бразилия съществува дори когато няма футболно първенство. Но излезе, че това не е вярно. Бразилия съществува във вестникарския пейзаж само когато играе Роналдиньо или Дилма Русеф. В цялото останало време страната присъства единствено като мечта на милиони момчета – да станат толкова големи, колкото е бразилският футбол, и на милиони момичета – да отидат на карнавал.<br /><br />Бях забелязала, че това с географията е проблем, още когато Кристалина Георгиева стана европейски комисар. И понеже тя беше стопроцентова българка направо от столицата (и никакви кофи, ей!), международното й занимание веднага осигури поминък на Колумб за всички министри и медии. Така беше открито Хаити. Благодарение на Кристалина Георгиева то възникна на картата дори и за Пиринска Македония.<br /><br />С огромно съжаление си спомням, че има сфери, в които този механизъм не работи. Примерно, България все още не е открила нито Уганда, нито Конго. А пък и двете се разследват от Международния наказателен съд, в който работи „наше момиче“, от София, с „българска кръв“.
