Да се страхуваш от самия страх

Както милиони хора по света, и аз следях неотклонно новините от Париж, като не обръщах внимание на други неща, а се концентрирах изцяло върху ужаса. Това е нормална човешка реакция. Но нека изясним и още нещо – това е реакцията, която терористите желаят да предизвикат. А изглежда не всички осъзнават този факт.

Вземете например твърдението на Джеб Буш, че атентатите са „организиран опит да се унищожи Западната цивилизация”. Това не е вярно. Те са организиран опит да се всее паника, което съвсем не е същото. Подобни забележки, които размиват това разграничение и правят терористите да изглеждат по-мощни, отколкото са всъщност, само спомагат за каузата на джихадистите.

Помислете за момент за това какво точно е Франция и какво олицетворява тя. Тя има свои проблеми – коя нация няма? Но е стабилна демокрация с дълбоки резерви на популярна легитимност. Нейният отбранителен бюджет е по-малък от нашия, но все пак Франция притежава военна мощ и има ресурсите да я разшири много повече. (Икономиката на Франция е около двадесет пъти по-голяма и развита от сирийската.) „Ислямска държава“ няма как превземе Франция нито сега, нито когато и да било. Да унищожи Западната цивилизация? Никакъв шанс.

На какво тогава се дължи атаката в петък.  Убийствата на случайни хора в ресторанти и на концерти е стратегия, която отразява фундаменталната слабост на тези, които я следват. Тя няма да създаде халифат в Париж. Това, което може да направи обаче, е да провокира страх. Точно затова сме го нарекли тероризъм и не бива да го удостояваме с думата „война”.

Въпросът не е да се омаловажи ужасът. Вместо това трябва да подчертаем, че най-голямата опасност от тероризма за нашето общество не е пряко нанесената вреда, а по-скоро погрешният отговор, който той може да вдъхнови. Жизненоважно е да осъзнаем, че има различни начини, по които отговорът може да се обърка. Със сигурност ще бъде много лоша идея, ако Франция или други демократични държави отговорят на тероризма с примирение – например французите да се оттеглят от международната коалиция за борба с ИД с празната надежда, че джихадистите ще ги оставят на мира. Няма да кажа, че не съществуват кандидат-умиротворители – някои хора наистина вярват, че западният капитализъм е коренът на всяко зло и че всичко ще бъде добре, ако ние спрем да се месим.

Но в истинския свят доста трудно могат да се открият примери за мейнстрийм политици, да не говорим за правителства, които са отстъпили пред тероризма. Повечето обвинения в примиренчество в Америка, изглежда, са насочени основно към либералите, които не използват, както твърдят консерваторите, „достатъчно твърд език”.

Много по-голям риск на практика е това, че държавите, цели на тероризма, ще се опитат да постигнат идеалната сигурност чрез премахването на всяка възможна заплаха. Отговор, който със сигурност ще влоши ситуацията още повече, тъй като ние живеем в голям и сложен свят и дори суперсилите не могат да го поправят напълно. След Единайсети септември Доналд Ръмсфелд каза на помощниците си: „Изметете всичко. Свързано или не”. И веднага предложи атаката да се използва за извинение да се нападне Ирак. Резултатът беше катастрофална война, която в крайна сметка подсили тероризма и подготви почвата за въздигането на „Ислямска държава“.

И нека бъде ясно – не става въпрос само за лоша преценка. Да, хората могат да използват тероризма за постигането на политическите си цели, включително и за да оправдаят нещо, което са си представяли като чудесна, малка, политически изгодна война.

О, и каквото и да си въобразяват някои като Тед Круз например, като слагат край на неохотата ни да убиваме невинни цивилни, няма да премахнат ограниченията пред американската мощ. Обаче ще направят чудеса за набирането на нови терористични кадри.

В заключение, тероризмът е само една от много опасности в света и не трябва да позволяваме отклоняването на вниманието ни от други въпроси. Съжалявам, консерватори, но когато президентът Обама твърди, че измененията в климата са най-голямата заплаха, пред която сме изправени, той е абсолютно прав. Тероризмът не може да унищожи нашата цивилизация, но глобалното затопляне може и най-вероятно ще го направи.

И така, какво можем да кажем по въпроса как да се отговори на тероризма? Преди зверствата в Париж обикновеният отговор на Запада беше използването на комбинация от политика, предпазни мерки и военни действия. Всички тези методи обаче изискват и трудни компромиси – масирано наблюдение или неприкосновеност на личния живот, охрана на границите или свобода на движението, отказ на убежище за терористи или опасността и разходите да водиш войни в чужбина. Винаги е било очевидно, че понякога терористичната атака не може да бъде предотвратена.

Париж може да промени статуквото в известна степен, особено що се отнася до справянето на Европа с бежанците, една болезнена тема, още повече сега. Там трябва да анализират внимателно защо не са засекли такъв сложен заговор. Но помните ли всички онези изявления, че Единайсети септември ще промени всичко? Е, това не се случи тогава, няма да се случи и сега.

Отново, целта на терористите е да предизвикат ужас, защото това е единственото, на което са способни. Най-важното, което трябва да направят нашите общества, е да не се поддават на страха.

16.11.2015 г.

Превод от английски език: Филип Каменов