Да рушим завод!

<p>На този фон някак закъсняло изглежда решението на Министерството на културата да приложи неизползван досега текст от Закона за опазване на паметниците на културата, с който предполага, че ще спаси сградата. Най-общо казано, нормативният акт дава право на държавата да реставрира сградата за своя сметка, като след това впише законова ипотека в своя полза. Взетото решение радва. Винаги е по-добре късно, отколкото никога. Тук обаче в историята на Захарна фабрика идва една голямо "но". Дори и сегашният собственик да не обжалва процедурата, което е малко вероятно, откъде ще се намерят средства за реконструкция й? Има и още.</p> <p>Когато потърсихме за коментар един от упълномощените представители на сегашния собственик на имота - дружеството "Ти Ей Би риъл естейт" (с гръцка собственост), се оказа, че разбира от нас за тази процедура. Нещо повече. По думите му това е поредната от серия абсурдни ситуации, в които компанията е въвлечена през изминалата година и половина, откакто притежава имота. Затова и пожела да не бъде назоваван. По думите му в момента държавата се опитва да вмени на фирмата вината за щети, нанесени от някой друг, а в същото време самата администрация всячески му пречи да изпълнява и собствените й предписания за защита на националния паметник.</p> <p><strong>Само ако знаех</strong></p> <p>Историята на "Ти Ей Би риъл естейт" и Захарна фабрика започва като класически разказ за спекулативна инвестиция в очевадно подценени активи. Предлага й се пакетна сделка за четири от активите на бившата "София мел", като един от тях е теренът с полуразрушената сграда на старото промишлено предприятие в квартал Захарна фабрика. Към онзи момент офертата изглежда наистина добра. Например за постройките (или по-скоро руините) на фабриката и прилежащия й терен с площ от близо 26 хил. кв.м гръцката компания плаща малко над 640 хил. евро. Преговорите по продажбата се водят в началото на миналата година, когато пазарът на подобен тип активи вече е достигнал дъното и копае надолу. Усещането на гръцките инвеститори тогава е, че в съвсем кратки срокове ще започне възстановяването и ще успеят да развият инвестицията си. Бъдещето обаче не се оказва толкова ведро.</p> <p>От компанията разказват, че при сделката са били с ясното съзнание, че една от причините за ниската цена, на която придобиват имота, е, че статутът му на паметник ограничава свободата им да се разпореждат с него. Все пак смятат, че на терена може да се изгради нов търговски комплекс, чиято архитектура да адаптира старата сграда към него.</p> <p>След като в средата на 2009 г. сделката е финализирана, започват да тежат два факта - първо, проблемите в имотния сектор в България продължават, и второ, кризата в Гърция достига небивали размери. Междувременно обаче "Ти Ей Би риъл естейт" осъзнава, че не е преценила достатъчно добре, че от гледна точка на Закона за паметниците на културата собствениците на такива имоти имат доста сериозни задължения.</p> <p>Три месеца след сделката и преди още да е започнало проучването на постройката, фабриката става терен на фатален инцидент. За пореден път група вандали започва да кърти части от сградата, за да вземе метала, който впоследствие да продаде за вторични суровини. В конкретния случай обект на кражбата са част от носещите метални колони. След отстраняването на една от тях поддава плоча и двама души загиват под тежестта й.</p> <p>Нещастният инцидент кара Столична община да се активизира и да издаде предписание за предприемане на спешни действия за ограничаване на достъп до "опасната сграда" и на спешни мерки за укрепването.</p> <p>Конкретните действия, които се препоръчват, са изграждане на ограда и назначаването на охрана на обекта. За да се изгради въпросната ограда, според закона трябва да има одобрена молба за поставянето й. От компанията изпращат такава, но им се отговаря, че общината не може да издаде разрешение за поставянето й, защото разрешението трябва да се съгласува с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо наследство (доскоро Национален институт за паметниците на културата - НИПК).</p> <p>Тук идва омагьосаният кръг. Ако собственикът не спази предписаните срокове, го очаква глоба. Накрая поставят оградата без разрешение и с ясното съзнание, че могат да ги санкционират за това. Решението не е чак толкова трудно. Логиката им е, че и в двата случая ги грози санкция. И ако я поставят, и ако тя не е монтирана. Назначена е и външна охранителна. Той разказва, че преди да подпише договор с избраната фирма, е получил откази от няколко други компании. Аргументът им бил, че обектът е прекалено рисков. Като такъв го квалифицират и от наетото дружество, но се съгласяват да го охраняват срещу 5 хиляди евро месечно. Което е над 30% от средната цена за рискови обекти, обясни представител на сектора.</p> <p>Докато поставят оградата на имота, се появява и нов герой в историята, който този път няма общо с държавата или общината. От свързаното с групата "Химимпорт" дружество "Техноимпортекспорт" внасят искова молба, с която претендират, че то е собственик на намиращите се в комплекса складови сгради на площ от над 9 декара. Също паметник на културата. Претенцията се основава на стара заповед от 1986 г., която обаче не фигурира в общината. Не става ясно защо чак сега от "Техноимпортекспорт" се сещат за този си актив. А развръзката ще стане ясна след произнасянето на съда по спора.</p> <p><strong>Списък 22</strong></p> <p>Третата задача, която общината възлага след оградата и охраната, е собственикът да направи спешна експертиза на сградата. "Направихме я, като за услугата платихме 17 хил. евро на трима души, които са експерти към НИПК. Оказа се обаче, че тази експертиза не може да бъде приета, защото имената на изготвилите я специалисти не са в списъка, който се изисква по закона за културното наследство," разказва представителя на собственика. И тук идва поредният сюрприз: основната причина имената им да не са в списъка е, че такъв не съществува.</p> <p>Самата експертиза показва, че сградата не може да бъде заздравена по никакъв начин, защото не се знае къде е центърът на равновесието. И че всеки ремонт би бил опасен за живота на работниците.</p> <p>Както в най-пресния случай с планираната ипотека на имота им, от компанията научават, че им е наложена глоба в размер на 100 хил. лв., от медиите. Това става близо месец преди реалната заповед да е издадена. Документът е подписан от кмета на София Йорданка Фандъкова и в него се казва, че санкцията се налага заради лошо стопанисване на индивидуален паметник на културата от национално значение в националния архитектурен комплекс "Захарна фабрика". Проверката констатира, че в резултат на бездействието на собственика в източната част от халетата подовите и покривните конструкции са съборени заедно с носещи ферми, част от материалите са изнесени. В останалите сгради са нанесени големи щети и разрушения, предимно във вътрешността на сградите, включително носещи елементи: разрушени са вътрешни зидове, демонтирани са стоманени колони, носещи стоманени греди и други елементи от подовите конструкции. Демонтирана е голяма част от покривната ламарина.</p> <p>Тук идва поредното противоречие - общински експерти заявяват в становище от ноември 2009 г. че "вследствие безстопанственото отношение на предишния собственик са нанесени значителни вреди на комплекса от сгради". Но глобата е за сегашния... Спорът отива в съда и предстои да се гледа от втора инстанция.</p> <p>"Трябва да има наше действие или бездействие, за да ни санкционират. Не могат да ме убедят, че за три месеца сме докарали паметника в това състояние. Още повече че самата комисия в официален документ признава, че сградата е в това състояние по вина на предходните собственици", казват от компанията.</p> <p><strong>Паметник на разрухата</strong></p> <p>Главният архитект на София Петър Диков обясни, че предстоящата процедура по налагането на законова ипотека е последната възможност паметникът да бъде спасен. Самият той обаче изрази съмнение доколко ефективен е този текст. "Ако законът беше читав, при толкова рушащи се сгради със статут на паметници на културата досега да е прилаган десетки пъти. Дори и да наложим ипотеката, идва въпросът кой и какво ще плаща, а това не е ясно уредено", обоснова съмненията той.</p> <p>Аргументът на сегашните собственици, че не те са причинили разрухата, главният архитект определи като несъстоятелен. Според него преди сключването на сделката компанията е знаела, че придобива имот в лошо състояние и със специален режим. "Инвеститорите, както и гражданите, трябва да разберат, че собствеността освен привилегии носи и много задължения."</p> <p>"Санирането е абсолютно невъзможно.Адаптацията също. Единственото възможно нещо е да се събори и изгради отново по детайл. А за да принудиш един частен инвеститор да предприеме такива действия, преди това трябва да му осигуриш условия вложеното да бъде върнато", коментираха от компанията. В смисъл че инвестицията ще е голяма, трудна за възвръщане и няма да е зле заради високите изисквания държавата да помага.</p> <p>Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов заяви категорично пред "Капитал", че няма да позволи сградата да изчезне. Нещо повече, по думите му в момента министерството подготвя промени в закона за културното наследство, в които ще бъде записано, че ако се стигне до разрушаването или саморазрушаването на такива сгради, върху терените им ще бъде разрешено само преизграждането на аналогични на старите постройки. "Така веднъж завинаги ще сложим край на придобилата широка популярност практика паметниците да бъдат оставяни да се разрушат, а впоследствие на тяхно място да се появяват офиси, търговски комплекси или хотели."</p> <p>Идеята е прекрасна и дано проработи скоро. Общество, което не пази историята си няма бъдеще. Преди това обаче, собственикът и замесените държавни и общински власти могат да седнат на една маса и да намерят най-добрия и изгоден за всички край на историята. И трябва да побързат, защото вятърът, корозията и гравитацията вече пишат своята версия върху стените на сградата.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://capital.bg/" title="http://capital.bg/">в. "Капитал"</a>.</em></p>