- 10 Sep 2020
- 69
- 4
Престъпленията на европейския комунизъм си остават без правна дефиницияС комунизма всеки се бори, както може. Ако питате елита на местните балкански циници, в България тази борба вече става само за комикс. В един от техните вестници даже пишеше, че този, който днес имал нещо да каже за комунизма, заприличвал на някогашните „борци против фашизма“. Сиреч, изглеждал също толкова изветрял. Тези приказки имат голям принос за развитие на арсенала от обиди, но истината е, че почти няма какво да им се противопостави. Можеше да има при две условия – ако престъпленията, за които е спорът, бяха влезли в учебника по история именно като престъпления или ако някакъв смислен съд се беше произнесъл по тях. Но България избегна и двете възможности. Оттук нататък беше отворена вратата към всякакъв род подигравки с тези, които взимат престъплението за престъпление.
Впрочем положението не е много по-различно в други европейски страни. То е различно само по отношение на текстовете в учебниците по история – в Чехия, Румъния или Полша децата имат шанс да прочетат какво се е случвало след 1945 г. в страните им, докато българските деца могат да научат за това само вкъщи.<br /><br />Що се отнася до процесите обаче, страните от Източна Европа имат почти еднаква успеваемост. Почти навсякъде бяха съдени основните високопоставени лица. Хонекер, Ярузелски, Живков – всичките някак си стигнаха до съда. Само че в тези процеси ставаше дума за всичко друго освен за основното – дали разглежданите престъпления са част от обичайното наказателно право, или са част от големите групи престъпления, каквито са например престъпленията срещу човечеството? Не само България, но и цяла Източна Европа избегна верния отговор. В Европа няма човек, който да е извършил мащабни престъпления в името на комунистическа идеология и който да е бил обвинен в това, че е извършил престъпление срещу човечеството. И то въпреки факта, че европейските държави подписват Женевските конвенции почти едновременно със създаването им през 1949 година. Докато лагерите от сталински тип съществуват в тези страни поне до 1953 година.<br /><br />България украси това разминаване между факт и дефиниция на факта със собствен екзотичен принос – не стига че като другите тя избегна точната квалификация на престъпленията, за които повдигна обвинение, ами успя да обвини диктатора и в нещо, което с мъка може да се нарече едва нередност. Например в това, че неправилно е обгрижвал местните кинозвезди. Що се отнася до истинските му престъпления срещу човечеството, каквито без съмнение са насилствената асимилация, интерниране и депортиране на българските турци, в това дело беше регистриран истински професионален подвиг на звездите в българската прокуратура. Обвинителният акт срещу извършителите започваше с възторжена прослава на престъплението, което самият прокурор определяше като уместна политика за възстановяване на историческата справедливост.<br /><br />На света има само две страни, които адекватно са определили престъпленията, извършени в името на комунистическа идеология, но тези страни не са в Европа. Едната е Етиопия. Там Върховният съд вече потвърди присъдата срещу Менгисту Хайле Мариам и неговите съратници в извършването на геноцид и престъпления срещу човечеството. Етиопският пример обаче не може да бъде последван в Европа, понеже Етиопия поддържа уникална и непризната по света дефиниция за геноцида. В националното право на тази страна се приема, че геноцидът може да бъде извършен срещу политически опонент. Но в целия свят, в Европа включително, геноцидът е престъпление, което не може да бъде политически оцветено. То е само етническо, религиозно или расово. (По тази причина са напълно неуместни твърденията на редица български демократи, че европейският комунизъм представлява геноцид. Той не е това.)<br /><br />В случая с престъпленията срещу човечеството обаче Етиопия създаде забележителен прецедент. В това дело съдът стигна до извода, че етиопското престъпление е било извършено със съветско и източноевропейско оръжие. От произнасянето на присъдата до днес минаха три години и досега няма данни някоя европейска страна да се е поинтересувала по съдебен път от това откритие. Кой е пратил в Етиопия това оръжие на престъплението? На езика на правото този „някой“ се нарича съучастник. И живее на нашия беззъб континент.<br /><br />Другата страна, нарекла с вярната дума престъпленията на комунизма, се намира в Азия. Това е Камбоджа, която през 1994 година призна, че не може да се справи сама с осъждането на червените кхмери. Тогава министър-председателят на тази страна се обърна към ООН с молба за създаване на извънреден международен трибунал. Цялото усилие събуди преждевременна възхита в правозащитната общност, докато не се оказа, че призивът е използван по-скоро за отвличане на вниманието. Трибуналът беше договарян цели 12 години, през които двамата основни виновници умряха, а живите необезпокоявани обитаваха луксозните си вили. Накрая ООН беше похарчило толкова пари в приготовления, че не можеше да се върне назад и да отмени създаването на трибунала. Той възникна през 2006 година и протакаше първото си дело чак до края на юли 2010, когато произнесе първата си присъда. Тя не беше по адрес на идеолог, а по адрес на извършител. Освен това беше смешно ниска – осъденият ще прекара малко над 12 години в затвора за убийството на около 14 000 души. Кратък политически преглед разсея мъглата – начело на камбоджанското правителство стои един от червените кхмери. Той участва в управлението на страната още от 1985 година и договаря трибунала срещу бившите си съратници от 1996 г.<br /><br />Въпреки всички тези странности първият осъден от камбоджанския трибунал беше осъден за извършване на престъпления срещу човечеството, а не на нещо друго. Ако присъдата му бъде потвърдена, тя ще има силата на международен закон, защото такива са особеностите на международното право. Това ще бъде и първият универсално признат съдебен прецедент, свързан с престъпление, извършено в името на комунистическа идеология. И той няма да дойде от просветения континент на най-големите в света експерти по право.
