Да издигнеш вице – много шум за най-луксозния пенсионер
Стефан Данаилов е искал. Винаги е искал да се засити. Още като младеж е искал силно да се засити. Много добре е знаел през 1968-ма година що за времена са били следдеветосептемврийските адски събития, сетне купонните години, репресиите срещу селото и отнемането на собствеността на хората,помнил е тъмните милиционерски времена на погром по времето на сталинските слуги Димитров, Коларов, Червенков,Югов, помнил е недоимакана петдесетте години и е свидетел на възхода на просташката хегемония на Живков. Отлично ги помни и сега, но е търчал с отворена уста да се набута в отвратителните серии "На всеки километър", търчал е да се набута в "Черните ангели". И са му дали, дали са му страшно много за вярната роля н предън комунист. Ето го вече като седемдесетгодишен свръхдебел самодоволен авторитет на бивша комунистическа звезда, ненагушил се и ненаял се, а пак ламти да завземе за последно преди памперсите тунеядска привилегия. Кога ли ще се Збогуваме с останките на онази жалка правешка епоха?
Хан Крум, завиждаш ли му на Ламбо за всенародната обич? Въпросът е риторичен.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД