- 10 Sep 2020
- 132
- 5
Интересът към смъртта и към следсмъртното ни "битие" е особено важен за всяка религия. Християнството за по-малко от 2 хилядолетия успява да изгради по този въпрос доста стройна йерархична система. В нея най-важното място, разбира се, е запазено за главния християнски персонаж – проповедника Исус от селището Назарет в областта Галилея, наречен по-късно Помазания (гр. Христос). Следват, разбира се, тези, които доста време след обсъжданите тук събития ще бъдат провъзгласени в същата тази стройна йерархична система за светци. Християнската склонност към показване на следсмъртния ни вид, към постоянно разнасяне насам-натам на човешки останки, галенето и целуването им е наистина покъртителна. Точно провъзгласените за светци, особено костите и дрехите на най-старите от тях, са обект на значителен интерес предимно в Средните векове, но също и днес.
<p>Особеното място на рано провъзгласения за светец Иван Предтеча и Кръстител определя и извънредният интерес към неговите следсмъртни останки, които днес са се размножили до неузнаваемост. Както с повечето реликви, които християните ценят, и останките на св. Иван Предтеча се появяват на бял свят столетия след неговата физическа кончина. Неговият череп е открит от някаква шумна група иноци, числящи се към македонианската ерес. Тези подробни сведения дължим на прилежното им описание от раннохристиянския църковен историк Созомен (ок. 400–450 г. от н. е.). Изглежда, че това събитие ще трябва да се отнесе към първата половина, но по-скоро към средата на IV в., защото император Валент (364–378), който бил арианин, заповядал черепът да се пренесе в Цариград. От времето на откриването на черепа до пренасянето му в Цариград той бил съхраняван, пак според Созомен, от същата група иноци отначало в Ерусалим, а после във важната малоазийска област Кападокия. Подозрителното съвпадане на тези събития с времето на царуването на император Константин I, който обявява християнството за равноправна религия, и на неговите наследници, сега ще отминем без повече обсъждане.</p>
<p>Все според легендата, когато стигнала до Халкедон на азиатския бряг на Босфора, специално изпратената за пренасянето на светинята държавна кола внезапно спряла и дори яростните удари на камшиците не могли да принудят конете да продължат. Причината за това, казва православният Созомен, била еретичността на император Валент. Понеже станало невъзможно черепът да се пренесе в столицата, той бил оставен в близкото село Косилай, където го съхранявали няколко години в нарочен реликварий.</p>
<p>Наследникът на Валент, православният император Теодосий I (378–395), бил накаран по чудодеен начин от пророка да отиде и да се поклони на черепа. Всички мислели, че той също няма да бъде в състояние да помръдне светинята. Императорът с лекота, очевидно поради своето православие, взел реликвария, увил го в пурпурна тъкан и го внесъл тържествено в Цариград, където построил за него църквата "Св. Иван Предтеча" в квартал Евдомон между Константиновата и Теодосиевата стена.</p>
<p>Дотук сведенията на Созомен са непоклатимо реалистични и безупречно логични, поради което няма никакви противоречия и разминавания. Черепът цял-целеничък си стои в столицата на могъщата империя и се радва на всеобща почит чак до първите години на ХIII в. Проблемите около черепа на Св. Иван Предтеча и Кръстител тръгват от IV кръстоносен поход и варварското оплячкосване на Цариград от участниците в него. Крайният европейски Запад предпочита разказа за каноника Валон дьо Сартон от селището Пикини в областта Пикардия (Северна Франция), който открил черепа в развалините на един от цариградските дворци през април-май 1204 г., взел доходоносната реликва и я пренесъл до главния град на родната си област – Амиен. След 17 декември 1206 г. черепът е подслонен в съборната църква "Св. Богородица" в Амиен, където е и до днес.</p>
<p>Това в никакъв случай не е единствената история, която католическият свят използва за черепа на Св. Иван Предтеча и Кръстител, но е най-разпространената. Огромно количество църкви твърдели през цялото Средновековие, че притежават било цялата глава, било части от нея. На Апенините група отци дори привличали поклонници в обителта си с твърдението, че разполагат с черепа на светеца от детските му години.</p>
<p>Източна Европа не се задоволява със загубата на светинята. Според легендата черепът на Св. Иван Предтеча остава в Цариград и никакви кръстоносци никъде не са го отнасяли. Обковът, който е нанесен кръстовидно на частта от черепа, е най-рано от първата половина на ХIV в. След османското завоевание, реликвата е предадена на султан Мехмет II Фатих (1451–1484), а днес е в експозицията на музея в двореца "Топкапъ" заедно с едната ръка и още няколко кости от многострадалната глава на светеца.</p>
<p>Ислямът също държи много на черепа на св. Иван Предтеча и Кръстител. Според тяхната версия реликвата е в джамията, построена от Омаядската династия (661–750) в Дамаск. След кръстоносните походи се е носел слухът, че рицарите-тамплиери са го взели оттам. Църквата "Св. Иван Предтеча" в Ерусалим също претендира да притежава малки части от черепа.</p>
<p>Следвайки версията на историка Йосиф Флавий (37–100), патриарх Никифор (IХ в.) и Симеон Метафраст (средата на Х в.) Херодиада (Саломе) била погребала главата в крепостта Махер, която се намира близо до Мъртво море. Според други автори тя била съхранявана в двореца на цар Ирод, където била намерена по времето на император Константин I (307–337), след това била занесена в Емеса във Финикия, където мястото й на съхранение останало неизвестно до 453 г. Коптската християнска ортодоксална църква твърди, че притежава част от многострадалната глава в обителта "Св. Макарий" между Кайро и Александрия. Напълно неясно е, как се е озовала лицевата част на черепа на светеца в Халифакс (Западен Йоркшир, Англия). През ХIV в. рицарите-тамплиери, след жестоки мъчения, признават пред инквизиторите си, че са притежавали главата. Според средновековния арменски историк Каганкатваци цялата глава на св. Иван Предтеча е погребана в гробницата в съборната църква на Гандзасарската обител в Нагорно-Карабахската република.</p>
<p>След всички тия митарства на злополучните кости на св. Иван Предтеча и Кръстител май няма да има нужда от съвсем пряк отговор за автентичността на откритите на о. Свети Иван кости. Отговорът стана сам по себе си ясен, изглежда. Доводът, че мощите са напълно автентични (sic!), защото така пише на реликвария ще трябва да подминем мълчаливо, понеже същият екип преди време по друг случай "въведе" в обращение несъществуващо до Сяр село след погрешно разчитане на иначе лесния Боянски поменик.</p>
<p><strong>Днес</strong></p>
<p>Ако не друго, поне вече е ясно, че прясно отворената празнина от закритите театри ще се запълва с неделни матинета. Безвкусното представление постави обаче в потрес и дълбоко вярващи християни, присъствали на отварянето на късноантичния реликварий от о. Свети Иван в Археологическия музей в Созопол тая неделя.<br /><br />Онзи ден и созополският кмет вече по-уверено ни приближи до поставената цел "Созопол – втори Йерусалим", като в нарочно интервю сподели близките мероприятия по окончателното изпълнение на задачата, която всъщност изглежда вече (почти) завършена. Дори авторът на този текст няма желание да остане назад в това движение и смята скоро да даде своя, без излишна скромност, принос в тази посока, за да е все по-близо времето, когато ще бъде изкачено и следващото стъпало "Иерусалим – втори Созопол". Засега няма нужда от повече разглаголстване, по делата трябва да ни познаете.</p>
<p>Естествено е, че твърдо ще се отбягват злобните подмятания за това как бил добит късноантичният реликварий – дали случайно не е била разбита основата на олтарната маса в старата обителска църква "Св. Богородица" на о. Свети Иван или дали случайно не се копае по метода "на дупки и на окопи", характерен за неорганизираните теренни археологически проучвания тип Colonia Ulpia Ratiaria (обратното на приетия в строго научните изследвания стратиграфски метод), както и още много други конкретно археологически и странично неангажиращи питания от всякакъв характер. На кого му е до такива главоболия, като в БАН месечните заплатите на научните работници, които и без това в чужбина възприемат доброжелателно като дневна заработка, бяха вече двукратно намалявани с по 10%, а от скоро се задава и задължителен двумесечен неплатен отпуск за всички там. Време май ще им оставят колкото да се прекръстят бавно и тържествено. Въпреки това един ден ще трябва все пак да научим кой и защо превърна археологията от достойна наука в евтина проститутка, при това набожна. . .</p>
<p>Коментарът е публикуван във <a href="http://www.segabg.com" title="http://www.segabg.com">в. "Сега"</a></p>
