Българският лобизъм - между ходатайството и далаверата

В семантиката на прехода на Изток от Одер и Ниса, много термини, станаха „мръсни думи“. Сред тях и лобизмът. Едно от обясненията е, че смисълът, влаган в понятието по белия свят, здраво се разминава с явлението в родна среда.
Става дума за „неформална“ , но законово регламентирана дейност и възможност да се пледира за определена кауза. Да се отстояват определени интереси, в полза на групи от хора, консорциуми, че и цели правителства.

Разбира се, че родината на лобизма е в САЩ. Тук правото да се носят петиции (до долната, не чак до горната камара, сиреч Сената), има своя история. И разбира се наслоена култура. Което, преведено на нашенски, означава – „не през просото“. А тези, които решат все пак да минат напряко, здравата го отнасят.

У нас действат други „правила“. Самите законотворци оставят ако не врати, то прозорци в „регламентацията“ за това, което ние познаваме като ходатайство, връзки, уреждане и пр. Или ако щете корпоративен натиск, къде с преки, къде с подставени „независими“ лица за влияние. Тълкуванието и санкцията върху тази дейност най-често заобикаляща, че и драстично прескачаща националните интереси, е още по-проблемно.

Нерегламентираният лобизъм

реализира не само баснословни печалби чрез рафинирани похвати на „екстрактивните икономики“ (износ на евтини суровини, теч на умове, че и концесии), сключени на принципа „кон за кокошка“ от корумпирани правителства. По нашите югоизточни ширини, шетат няколко (по-явни) и мнозина (по- дълбоко вкопани) групи за влияние, натиск, завоалирани под благотворителни, културни, правозащитни и пр. организации.

Бивши дипломати, о.з. полковници на генералска длъжност, че и техните волнонаемни и „лютенанти“ даже – се впуснаха в лобистката дейност по нашенски. За последните 25 години мнозина натрупаха състояния. Къде с митове, че си „пиели виното в Монтерей“, че БГ преходът им гарантира позиции и печалби, къде чрез „конспиративни врътки“, а и откровена арогантност.

Така лобизмът стана сфера на сенчеста дейност, в която никой не смее да надникне. „Докато не приключат следствените процедури“. И понеже си нямаме ни институции като хората, ни ред за граждански контрол – повечето „едри“ изплуваха с индулгенции. И като уедриха изначалния капитал, къде от незаконна „прихватизация“, къде раздаван изпод масата в кеш, срещу непосилни лихви, че и обществени поръчки по „линията на еврофондове, нашите „хапниталисти“ сега търсят презентация. Сиреч представителство във власт, евроструктури, че и глобални такива даже.

Дебелото „перде“ на корупцията

България регистрира най-ниско ниво на прозрачност в лобистката дейност сред 19 от страните-членки на ЕС, подложени на изследване по темата от Асоциация „Прозрачност без граници“, огласено неотдавна. В него са били включени и Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС.

Основният извод на авторите на доклада е, че само две от изследваните страни – Словения и Литва, са изпълнили поне половината от изискванията, които според организацията, бореща се с корупцията, са необходими за защита на обществото от прокарването на сенчести интереси. Доколко и как това е друга тема.

Ако не вярвате – питайте, питайте, граждани. Ще ви се отговори с казионно високомерие. С цитирани няколко там параграфа, алинеи и всичките атрибути на правото. Което у нас, всички знаем, отавна е криво. Макар че ни обещават тепърва да се консолидира с европейското. То може и да не стане. Тъй като се засяга иждивенския интерес на една бюрокрация, пусната от Брюксел до Вилнюс на дълго въже….

Това е тя, ,„репресивната толерантност“,

за която писа проникновеният философ от Франкфурт – Иринг Фечер през 68-ма. Вие помните ли я тази вододелна година, когато интелектуалци във Франция, че и Германия се надигнаха срещу системата? И съумяха да възкресят демокрацията, притисната в клещите на полицейската държава.

Разказаха му играта на Фечер тогава блюстители на идеологическия порядък. „Нашите“ тук го нарекоха антикомунист. А „оттатък“, където залязва слънцето – ляв, дисидент. И каквото още ви хрумне. Но, то е минало….и вече забравимо.

По нашите предели „революцията се случи, за да не стане“ (Фр. Хауг). Отиде си философът. Затова пък „матрицата“, която разбули демокрация, като германската, остана да се ползва като second hand похват в страните на прехода. Затънали днес в една дигитално рафинирана демагогия, която българите познават вече до болка.

Питанията дразнят, развалят интегритета, уронват институционалното доверие, нали разбирате? А без доверие накъде? Може да се жалвате и на омбудсмана, все пак. На титулувания за този пост, респ. държавна „ясла“, народът отдавна сложи свое по-разбираемо име – Боцманът. Работата му е да надува свирката. И да разгонва юнгите по палубата, колчем се подпрат с парцала за нерегламентирана пауза…

Отровната плесен на псевдо- демокрацията

В България има регистрирани около 41 000 неправителствени организации (НПО). Ще рече – средно на всеки 175 българи се пада по една НПО. За последните 13 години броят им е нараснал 40 пъти – от 1000 през 2001 г. до над 40 000 към днешна дата. Една разследваща българска журналистка две години събира „данни“ за тези псевдодемократични образувания. Разказа ми не без горчилка перипетиите си.

Веднаж НПО-тата ги няма в регистрите. Втори път отказват детайли, относно „обхвата и периметрите“ на дейността си. Да не говорим за източниците за финансиране. Трети път и се зъбят насреща с наети прощъпулни адвокатчета с жълто на устата. И плашат с това, от което самите те се пазят като дявол от тамян. Съдът. Ах, този пусти „магистър диксит“ . Сиреч – тъй каза Учителят. Комуто завехнали хубавици в тоги, носят чинопочитание, послушание и …лоялност по нашенски.

• Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛСНЦ) задължава НПО-тата всяка година да предават отчет за дейността си в централния регистър, администриран от Министерството на правосъдието.

• Това задължение обаче е само за онези, които са се регистрирали в обществена полза. Ако „забравят“ да се отчетат, санкция няма. Едва когато две поредни години пропуснат да уважат регистъра, а чрез него и обществото, в чието име са се създали и декларирали, че ще работят, следва изключване.

• Тази санкция е смешна. Защото присъствието, или отсъствието от списъка на Министерството на правосъдието, не препятства дейността на НПО. Още по-свободен е режимът за онези организации, които са регистрирани в частна полза.

Възможен ли е обрат в ….блатото

В теорията на обратите в общественото мнение, приносът на науката изглежда скромен. С изключение на една две теории (Нойман, Кац и др.), повечето разкрития се удовлетвориха с бихевиористичните науки. „Ми така си прави човекът“. Въпрос на природа, нали? – ще чуете ондулирани психоложки да ви омайват с чар от екрана.

Сетне ги заместиха „невро- науките“. Сбъркан му е чипът на нашенеца. „Ще го оправим, няма проблеми“. Подир тях дойдоха и майсторите на „виртуалния реализъм“. „Не е каквото си мислите“ – както казват по тв сериалките. Или миекащи „говорителки“ на повечето родни институции.

И в крайна сметка рационализмът от старото добро време, изглежда притиснат в ъгъла. А правото, свободата за избор, това там други глупости, като култура, осъзнаване на национални и лични интереси, носене на отговорност преди всичко за себе си, че сетне и за другите – остават гарант за едно, а според мнозина „мета“ , сиреч няколко преплетени задкулисия. „Бедна ви е фантазията, майн либер – ми казваше на чаша бира големият познавач на рисковото общество Улрих Бек. „Инсценировката е част от третата модерност“.

„Хегел вече не живеее тук…“

Така влиятелният „Франкфуртер алгемайне“ озаглави наскоро едно проникновено свое есе (може да го прочетете не след дълго на сайта на „Философският клуб“). Прословутите „мантри“ за гражданско общество, права и свободи на индивида и пр., все повече се оказват нерелевантни на Стара Европа.

Киселите усмивки, винаги щом се споменат понятия за свободи, достойнство и пр- „трансцедентно“ се преселиха на Изток. И Западът ,така да се рече, осиротя. Грижата за права и свободи, в страни като Тайланд, Сингапур, че ако щете и „червен Китай“ изглежда в подем. Докато тук цветята вехнат…..

У нас, остана на един локален представител на „Трансперънси интернешънъл“, няколко възпитаника на Московския госудерствений университет, вече на ясла на Държавния департамент на САЩ, две три екзалтирани „политоложки“, профилирани да събират на ъгъла на Мин. Съвет „флеш мобз“, срещу скромно дневно възнаграждение и пр…

Работата, обаче, е по дебела, както казва нашият Хомо политикус от „малкия парламент“. Защото подобно на многоликия Янус, общественото мнение у нас стана разногледо. Един видял по „Риа Новости“, или ако предпочитате „Си Ен Ен, нещо си. Трети даже по Би Ти Ви, „как се променят нагласите“,  примерно по предаването „Референдум“  Сред ни повече, ни по-малко  400 запитани по телефона. Които „важат“ за всички.

А иди че го оспори в изводите. „Канадска технология е“ – троснаха ми се продуцентите. Когато си позволих да им кажа, че 34 на сто от нищо е нищо, а 64 още по голямо нищо… Сиреч, че манипулацията с допитванията им е направо безогледна. И че на екрана, както е по белия свят, трябва да изписват колко човека са питали. Че чак тогава да имат претенция за обобщения и представителност на данните.

Такава е „картинката“, преразказана от повечето ни „независими“ медии в няколко типови наратива. Че повечето от тях са сугестирани, че натрапват къде по- „деликатно“, къде по-арогантно своите „истини“ – тук повтаряната лъжа от д-р Гьобелс е сълза ненапита . Всичко това може и да вълнува второкурснички по журналистика, респ. вдъхновени млади пи-арки. За по обръгналите в бранша на масовото убеждение, както се нарича – да не речем долнопробна пропаганда, каквато се практикува у нас – няма тайни относно потенциала на дигиталните медии. Промивката на мозъци е с ефекта на препарат за насекоми.

Тука има тука нема

Понякога в полза на ядрен реактор, покупка на военна технология, дарени ваксини и каквото ви хрумне още. Макар и с ….поизтекъл срок на давност. Да не говорим за „софт“ варианта на лобизма, който от „Отворено общество“, остави цяла генерация, закърмена с идеите на Попър. „Отворени за света, но преди всичко за себе си“. И в края на крайщата – охранили качествата да деконструират, да разграждат, да смилат. Но по- малко да трансформират към нещо градивно. А по-скоро да тласкат маргинали към „волеизявление“ в полза на нечий интерес. За което прибират, разбира се, своите комисионни. Понякога както от страна на поръчителя, така и от тази, за която „с чужда пита помен правят“.

На това се казва висш пилотаж в лобизма. А на корумпираните правителства – „мега клиенти“. Понеже черпят от държавния бюджет, действат с държавни гаранции, а те, както се знае са най-сладки. Сигурни. По малко капе. Но затова пък всяка година нали? А идва и „матюритет“. Купуваш евтино ценни книги и сетни си вземаш „урожая“ от лихвите.

Легитимност на лизинг

Легитимността на повечето страни в преход е на лизинг. Нали знаете, какво става, когато не се плащат вноските? Питайте министерът на транспорта, възпитаник на „Дойче шулето“, защо го изритаха от коридорите на Министерството на траспорта на Германия. За неплатени вноски за 40 мотриси, които „Сименс“ великодушно остави да се лашкат по разбитите жп-линии на Бъгария. Някога първата балканска страна, довела Хиршовата железница, нали се сещате?

То да са само мотрисите…? А една дузина скенери за диагностика на туморни и ракови заболяване, тоже „Мейд ин Джърмъни“, тях кой ги плати? Никой. Даже и изотопи не стигат вече и нашите лекари, които наскоро честваха своя патрон Иван Рилски Чудотворец – кършат ръце, респ. залягат на ….психотерапията.

Така е , братя българи, потребители, граждани , европейци, чудотворци, подопечни демократи и тути кванти дилетанти. Сиреч, както им дойде да ни нарича дна власт , отдавна абдикирала от отговорности. Познайте защо до три пъти? То си е жива некадърност. Простотия, ако щете и кажете, пак няма да сбъркате. Но голямата простотия се ражда от малката, нали така? Нещата все повече заприличват на „голямата“ и на „малката“ Правда от Татово време.

Не ми говорете, че психологията, респ. човешката лакомия и пр. били виновни за всичко. Че тя е на хиляди години, нали, понеже е част от човешката природа?. Този резултат се дължи покрай вичко друго и на липсата на уредба за лобистката дейност в българското законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати.И остава извън обсега на публичния контрол, както отбелязват авторите на доклада.

Според констатациите в него целият ЕС спешно се нуждае от реформа в тази област. От 19-те изследвани страни-членки, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху ежедневния живот на европейците. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Великобритания.

С какъвто се събереш – такъв ставаш

Институциите в Брюксел, където всъщност се води значителна част от лобистката дейност в ЕС, също събират тревожен резултат от 36%. Европейската комисия се представя добре, защото преминава прага от 50%, но европарламентът е с 37%, а Съветът на ЕС – с едва 19%. „Макар лобирането да е интегрална част от всяка здрава демокрация, непрекъснатите скандали из цяла Европа само демонстрират, че без ясни и приложими правила и регулации ограничени кръгове с повече пари и контакти могат да доминират взимането на решения“ – предупреждават от „Прозрачност без граници“.

Според препоръките на организацията страните-членки на ЕС и европейските институции трябва да приемат ефективна регулация на лобирането, която да обхваща широк кръг от лица и групи, които влияят пряко или косвено върху политическите решения и законодателството.“В противен случай липсата на контрол върху лобирането заплашва да подкопае устоите на демокрацията в региона“, подчертава в заключение заместник-председателят на българския клон на „Прозрачност без граници“ Елена Панфилова.

Поради спецификата на институционалната инерция, респ. незавиден интегритет, норми и правила, синхронизирани с тези на реални, ако не непременно напреднали капиталистически държави, лобистките групи у нас шетат по вертикала и хоризонтала на властта. Разпростират своето влияние, а благодарение на „свободните ни медии“ , се радват на даже на евро- престиж.

Защото от „марфата“ със зеленчуци, и дори прословутата контрабанда, която все я ловят, но така, че да остава по нещо, за да има какво да препечелват правоохранители в пенсия. Да припомним за „Краун ейджънси“. Да не говорим за глобални патронажи от типа на „Сорос“, „Сименс“, че и „Лукойл“, като своего рода „байпаси“ на системното източване на средства, блага. Но и надежди, че някой ден може и ние българите да се оправим.

Лобистът като правило остава сух от политически катаклизми, че и конкурентни сблъсъци в по-голямото пространство. Той си има своя протекционизъм и със зъби и нокти го отстоява. Той е лоцман на полусенчестия бизнес в бурните и несигурни води на глобализиращата се икономика. Плува в различни „води“ и заобикаля дори законови рифове. И като същински Христос, минава по водата без да потъва. Истинско чудо, викат мнозина.

Други го смятат за безобразие. Понеже сме нямали регулации, казват някои, затова се стигало до тук. А ще му сложим ли ред най сетне в това „направление“? Лично аз много се съмнявам. Пък и закон да напише я Любен Дилов син, я някой друг шоумън, и той ще е „с фльонга“, каквато обичат да си връзват като папионка. Не че вратовръзката прави голяма разлика…

Така си мисля, може и да бъркам. Но нека аз да съм сбъркал, пък вий да излезете прави. И във века на свободния обмен на хора и капитали, баламите, както казват няма да свършат. Нека ги оставим все пак на мира. Макар че е ясно докъде ни доведе този „мейнстрийм“ на прехода. Странна смесица между балкански инат, безотговорност, или ако предпочитате тапигьозлък.

И самоунищително разпродаване на последното, което остана на България: Надеждата че сме били и ….че пак ще ни бъде.