- 10 Sep 2020
- 73
- 12
„Дължа тези думи на семейството и приятелите, на колегите и студентите ми... На всички, които до вчера имаха срещу себе си човек, а днес самоназначили се арбитри им внушават, че е демон. На вилнеещата посредственост не дължа нищо. Знам, че символичните екзекуции са истински празник за отмъстителната общност, за бдителните медии, за сквернословещите в Мрежата. Знам, че списъците на Комисията по Светата истина не подлежат на морален дебат и са издържани като жалейки. Знам, че в България съдят по списъците, а не по делата“. С тези думи професорът филолог Валери Стефанов започва публичното си обяснение за своята съпричастност към Държавна сигурност, която беше оповестена от Комисията по досиетата миналата седмица.
<p>Проф. Стефанов не е оригинален. Преди него десетки български интелектуалци, журналисти и публични личности започваха обясненията си по подобен начин. Изобщо, съпричастният към ДС публичен елит се оказа с доста бедна фантазия. Неговите представители или отказват коментар, или се изненадват от факта на своето сътрудничество (последният случай е с художника Греди Асса), или се изпъчват и обявяват, че са работили за Родината. Последните, между които и проф. Стефанов, се преживяват като жертви на демокрацията и мобилизират цялата си патетика, за да внушат, че ги водят към кладата заради добрините, които са извършили по време на комунизма. А към кладата никой не ги води. </p>
<p>Кладата е бутафорна и те вървят към нея с гордо вдигната глава и с пълното съзнание, че няма кой да я запали. </p>
<p>Без никой да е написал и ред за него, проф. Стефанов стигнал до извода, че самоназначили се арбитри внушавали на студентите, колегите и семейството му, че е демон. После хвърля вината за това на Комисията по досиетата и веднага започва да обяснява със същия помпозен и патетичен стил битовата страна на сътрудничеството си. В качеството си на агент бил направил няколко профил-анализа на текстове с анонимни терористични заплахи. </p>
<p>Ако това е вярно, което няма как да разберем, защото агентурното дело на професора е унищожено, защо впрегна патетиката си чак когато видя името си в списъка на Комисията по досиетата, а не разказа за антитерористичното си минало, ако не през 1990, то поне през 2000 или 2005 година. Ще повторя – проф. Стефанов не е уникален случай. Той е поредната спяща клетка на фундаменталната социалистическа безхарактерност, която се събужда 20 години след идването на демокрацията, за да обнародва героичното си минало. </p>
<p>Истинността за антитерористичното минало на филолога Валери Стефанов не може да бъде доказана, защото през 1990 г. агентурното му дело е унищожено. Днес със сигурност може да се каже, че професорът е работил за Шесто управление на ДС от 1985 до 1990 г., имал е лично и работно дело, което означава, че сътрудничеството му е било действително, и е носил псевдонима „Андрей Николов“. </p>
<p>Далеч съм от мисълта, че всеки, който има досие в ДС, е злодей, и който твърди подобно нещо, най-вероятно не познава методите на работа на тоталитарните служби. В архивите се пазят не един и два примера за жертви на комунистическите престъпления, които са били принудени да подпишат декларации за сътрудничество към службите, за да бъдат освободени предсрочно от концентрационните лагерите и затворите. Такива са една немалка част от земеделците, социалдемократите, а в по-късните години на социализма и някои от участниците в съпротивата срещу „възродителния процес“. Тези хора са били изтезавани в комунистическите затвори заради политическите си убеждения и не всеки от тях е успял да издържи на „изкушението“ да напусне една-две години по-рано зловещия остров Белене или единичната килия в Софийския централен затвор с цената на един подпис. Има и такива, които въпреки страданията, дори не са си и помислили да приемат предложението на оперативните работници да подпишат декларация за сътрудничество и да се приберат при семействата си. </p>
<p>Проф. Стефанов обаче не е жертва. Най-прякото доказателство за това е писанието му и съпровождащата го помпозност. Жертвите не пишат и не мислят по този начин. Те са по-скоро тихи и кротки хора. Огромната част от тях не са публично известни. Не обвиняват нито комунистите, нито демократите за страданията си. Но са достатъчно категорични в отношението си към комунистическата система и са наясно с всички абсурди, които произтичат от нея. Преживели на гърба си насилието и знаейки какво е да си истинска жертва, те никога не биха си позволили да се качат на бутафорната клада, на която се качват и слизат редовно, при това без да им се случи абсолютно нищо, хора като Валери Стефанов. </p>
<p>Въпросът със сътрудничеството на службите на комунистическия режим на редица български публични и политически фигури е сериозен морален проблем на цялото общество. Този проблем вероятно ще се влачи още дълги години, защото става все по-очевидно, че българската интелигенция и обществените авторитети нямат нито силата, нито потенциала да го осмислят, камо ли да го решат. </p>
<p>За 20 години преход в българското публично пространство не се появи нито един смислен текст, посветен на ДС и написан от бивш сътрудник на службите. Нито една обществена фигура не се оттегли от обществения живот. Не чухме и намек за разкаяние.</p>
<p>„Не се гордея с този период от живота си“, бяха най-силните думи, които някои „десни“ общественици, бивши сътрудници на ДС, успяха да изтръгнат от себе си, за да обяснят агентурното си минало. След това същите се впуснаха да разказват за личните проблеми, които щели да имат, ако откажели на оперативните работници. Злата участ, която е щяла да ги сподели, обикновено се състои в проблеми с кариерата и невъзможност за пътуване в чужбина.</p>
<p>Едва ли Валери Стефанов и колегите му от ДС някога ще осъзнаят абсурда, на който в продължение на години са съучаствали с цялото си съзнание. Да си филолог, университетски преподавател и учен и да ти се налага да общуваш с примитивните типове от Шесто управление на ДС, които се ползват с презрението на цялото общество още по времето на комунизма, е нелепо. Да им се подмазваш, от тях да зависи животът ти, кариерата ти, личното ти щастие... Да разчиташ те да ти осигурят по-сигурен достъп до високите позиции на академичната общност, да им бъдеш благодарен, че са ти помогнали да останеш в София, да четеш върховете на световната литература и след това да пишеш сведения до оперативния си работник, а той да докладва на началството... </p>
<p>Проблемът не се състои в това дали Валери Стефанов е писал доноси. По-важното е, че и до днес този български интелектуалец, професор и член на Висшата атестационна комисия, подобно на голяма част от колегите си, има светоглед на най-обикновен агент на Шесто управление. С цялата си патетика, нарцисизъм и безсмисленост. </p>
<p>Нямам лично отношение към този човек, дори не го познавам. Нещо повече, не искам да го познавам, защото думите му: „Наясно съм, че живея в страната на хулното изкуство и на деградиращата публичност. Но каквото и да е, решението е взето тогава и не съжалявам“, са ми напълно достатъчни, за да разбера, че все още е верен на службата си към онази престъпна и несъществуваща вече комунистическа държава и нейната любима ДС. </p>
<p><em><strong>Изявленията на проф. Валери Стефанов и Греди Асса можете да прочетете <a href="/agentite-na-ds-vuv-vak--nishto-novo-pod-sluntseto--14373">тук.</a> </strong></em><br /></p>
