Българският Шенген се отдалечава

<p>Погледнато иронично, влизането в Шенген не е чак толкова ентусиазираща идея, защото ще ни лиши от един от малкото моменти, в които се чувстваме еднозначно европейци: пред паспортните гишета със знак &bdquo;ЕU&rdquo;. Хвърляйки небрежно поглед към тягостните бавни и дълги опашки на съседните &bdquo;Non-EU&rdquo; гишета, за няколко минути всеки българин може да се порадва безплатно на геополитическото удоволствие на своя статус. Пътуването без граници ще го лиши от този момент на европейска привилегия. В по-сериозен план нещата са доста по-сложни. Държавите, скептични към членството на България и Румъния в шенгенската зона, се опитаха неуспешно да направят връзка с евромониторинга за престъпността и съдебната система и такава засега отсъства в докладите. Но политически тя се прави и това ясно се знае на дипломатическо ниво: докато има механизъм за контрол, няма достатъчно аргументи за членство. Вярно е, че страните членки са разделени по този въпрос и тежестта на мнението на Германия, което по-скоро по презумпция е положително, е много важно. Но позициите на скептиците се втвърдяват и в Брюксел отново се говори за директно обвързване на двата въпроса. Няма и готовност за политически подаръци към правителството, особено в чувствителен сектор като този на сигурността. Част от техническите доклади за готовност на България и Румъния за Шенген бяха приети, но над тях продължава да тегне големият въпрос: как да бъдат допуснати до най-тесния кръг на интеграция две държави, които все още са обект на контрол точно в областта на сигурността и правосъдието?</p> <p>Извън разговора за вероятностите за влизане, Шенген има своите важни предимства, макар те често да са преувеличавани. Удобството при пътуване е сред най-малките от тях. Далеч по-важни са повишаването на качеството на управление на границите и имиграционните потоци, инвестициите в по-ефективни системи и инфраструктура за граничен контрол, достъпът до информационните системи и свободният обмен на информация и други. Членство в Шенген би било и много важно във време, в което опасността от вътрешни разделения в съюза постоянно ще нараства. Голямата трудност на Шенген обаче е, че за него е необходимо най-вече доверие. Но не от този тип, който разпознава и цени сегашният премиер. Не става дума за доверие в първо лице единствено число, ако въобще може да се каже, че Борисов го е спечелил в достатъчна степен от европейските ни партньори. Въпросът опира до доверие в институциите ни, в това, че има достатъчно работещи бариери пред фалшификации на паспорти, сигурност на информацията, способност да се изпълняват всички критерии и т.н.</p> <p>Към нашите &bdquo;кривини&rdquo; трябва да добавим и липсата на всякакъв ентусиазъм от старите &bdquo;шенгенци&rdquo; по повод поредното разграждане на предпазни механизми, какъвто е граничният контрол. Например пътуването без граници доста обезсмисля ограниченията за работа на българи и румънци, които ще отпаднат едва през 2014 година. Терористичната заплаха може и да изглежда под контрол за момента, но за всички е ясно, че тя няма да изчезне, и потенциални извършители винаги ще търсят най-слабото място за влизане в европейското безгранично пространство. Същото се отнася и за всякакви организирани престъпни мрежи, които постоянно търсят слаби места в правоохранителните системи. Н. Саркози се зае да решава проблемите с &bdquo;гостуващите&rdquo; роми в разрез с европейското право, а единодушието по темата със социалистите има вероятност да бъде удобна прелюдия към френско &bdquo;не&rdquo; за влизането ни в Шенген. Сега и Италия се нареди на опашката. По-полезно за всички ни щеше да бъде, ако просто бе ясно казано, че още не сме готови и нямаме нужното доверие. Така или иначе, ден &bdquo;Шенген&rdquo; засега се отдалечава.</p>