България: Желязната завеса има дълъг живот!

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Най-напред да припомним последните събития в България, където правителството е ръководено от един &bdquo;технократ&rdquo;, подкрепен от социалистите от БСП и от партията на турското малцинство. Впрочем това &bdquo;мнозинство&rdquo; не е наистина такова, защото има 120 депутатски места от общо 240. То трябва да разчита редовно на гласовете на крайнодясната партия &bdquo;Атака&rdquo;, за да прокара своите закони.</p> <p>Миналата зима десетки хиляди българи излязоха на улиците на големите градове, за да протестират срещу скачането на сметките си за ток. Седем души, от които шестима починаха, се самозапалиха. Под влиянието на многобройни групи на гражданското общество, спонтанното движение се трансформира в широка мобилизация срещу хроничната мизерия, безработицата и корупцията, която разяжда политическата класа и интституциите в страната. В предизборната кампания през май имаше многобройни разправии, на фона на скандали с подслушване.</p> <p><strong>В медиите излязоха много статии за изборите, но малко от тях отидоха по-далеч.</strong></p> <p>От юни протестите не спират. Смяташе се, че най-силната им проява е в края на юли, когато тридесетина депутати, трима министри и журналисти бяха обсадени в продължение на девет часа в българския парламент от протестиращите. Но след това президентът консерватор отказа да обнародва бюджетната поправка, защото тя би придала още по-суров характер на българския бюджет, с риск да предизвика рецесия. В крайна сметка, след гласуване под натиска на демонстрантите про- и анти- правителството пред парламента, новият бюджет беше приет и президентът вече не може да му се противопостави.</p> <p><strong>Как да се обясни това мълчание?</strong></p> <p>Не само медиите са отговорни за него. Много статии бяха написани за изборите или протестите в радиостанциите, интернет или печата, но малко от тях отидоха по-далеч. Телевизиите са на опашката по тази тема.</p> <p>Политиците също не се мобилизират много по въпроса. Вляво, Партията на европейските социалисти дори организира последния си съвет в България на 22 юни, без да говори много за протестите. Дали това се дължи на факта, че нейният председател Сергей Станишев е българин? Евродепутатите от Европейската народна партия се подиграваха на колегите си социалисти по време на последната пленарна сесия на Европейския парламент, защото те вдигнаха много по-малко шум за ситуацията в България, отколкото за тази в Унгария, където вилнее популистът на власт Виктор Орбан (който беше заместник-председател на Европейската народна партия... накратко).</p> <p>Проблемът за незнанието на български език или на азбуката на кирилица като средство за събиране на информация не може да бъде обяснение. В Египет ситуацията е същата и това не пречи информацията да бъде предавана.</p> <p><strong>Като че ли това, което става отвъд Одер, не ни засяга.</strong></p> <p>Въпреки това България има стратегическа позиция: нейната граница на север е Дунав, на югоизток тя граничи с Турция и има излаз на Черно море. Ако някога тази страна влезе в Шенгенското пространство (за което се преговаря в момента), за останалата част от Европа ще бъде много важно тази страна да не се превърне в миграционна цедка заради политическата нестабилност.</p> <p>Но като цяло е вярно, че французите се интересуват слабо от това, което става в бившата &bdquo;Източна Европа&rdquo;, която днес се е превърнала в PECO (pays d'Europe centrale et orientale - страните от Централна и Източна Европа). Силното полско малцинство е малтретирано в Беларус, но това не ни мобилизира. Желанието на Орбан да възстанови &bdquo;велика Унгария&rdquo; не ни тревожи. Фактът, че на един полски президент е забранено да отиде в Словакия, за да открие паметник, близо до границата, не ни безпокои. Влизането на Хърватия в Европейския съюз не беше чествано и по-скоро беше скрито от широката публика. В замяна на това, видяхме, че полският водопровдчик и словашката медицинска сестра предизвикват възмущение във Франция и Германия.</p> <p>Трябва да кажем, че все още има голяма разлика между нашите икономики и тези страни не са част от еврозоната, освен Словения, Словия, Естония и Латвия (през 2014 г.). Присъединили се едва през 2004 г. към ЕС, за тях се смята, че са &bdquo;изоставащи&rdquo;.</p> <p>Впрочем често постиженията във Франция се сравняват със старите страни от &bdquo;Западна Европа&rdquo;. И освен това без съмнение 28 страни в една таблица означават много повече цифри.</p> <p><strong>Ние все още се намираме в едно национално публично пространство.</strong></p> <p>Все още няма европейско публично пространство на информацията. Това може да се дължи на нашите 24 различни езици, нашите 28 национални истории или просто на факта, че европейското ниво не се разглежда наравно с националното, регионалното или локалното. Само че се справяме много добре, когато има протести в Гермаия, Белгия, Италия, Португалия или Испания. Тоест ние имаме психологическа бариера със старата &bdquo;Източна Европа&rdquo;.</p> <p>Но това, което става в България, ни засяга много. Тази страна е член на Съвета на Европейския съюз, има евродепутати, европейски комисар и би могла да влезе в Шенген. Така че тя има равни правомощия с нашите собствени при взимането на европейските решения. Освен това тя получава големи субсидии от европейския бюджет, т.е. част от нашите пари.</p> <p>Трябва ли националните и европейските публични власти да започнат широка информационна политика и срещи с гражданите, които живеят отвъд желязната завеса? Това беше направено например след Втората световна война между Франция и Германия. В тези времена на бюджетна криза, нашите държави са прекалено затруднени финансово, за да възпроизведат този тип политика.</p> <p>Първият етап може да се състои в</p> <p><strong>сваляне на информационната желязна завеса.</strong></p> <p>В противен случай Европа винаги ще бъде третирана като чисто финансов или чужд въпрос. А българите, които се мобилизират срещу корупцията, вече няма да се чувстват сами и изоставени от една Европа, от която вече не виждат интерес.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>