- 10 Sep 2020
- 72
- 0
Какво си представяте, като ви кажат: "Ето я фабриката на бъдещето"? Индустриални роботи, пълна автоматизация и само по един човек, който натиска копчето, по веднъж на ден... И това е вярно, но не само. Става дума за научноизследователски проект, един от многото в Европа, търсещ път към иновативни решения за намаляване на зависимостта на икономиката от енергии.
България – в ролята на догонващ
При това не непременно с помощта на скъпоструващи мерки. Достатъчно е например фасадите на фирмени сгради да се проектират остъклени и със соларни инсталации, за да спадне до минимум използването на електрическо осветление през деня.
<p>Мерките за икономии на енергия се превръщат във все по-важен икономически фактор. Мотото вече не е "максимална печалба от минимален капитал", а "максимална печалба от минимално количество суровини".</p>
<p>Експерти смятат, че през идните 40–50 години ще се осъществи окончателно един радикален преход: ерата на петрола и земния газ ще приключи окончателно и който не е подготвен за този преход, ще се окаже в ролята на динозавър, неприспособен към новите условия на живот.</p>
<p>В ЕС не от вчера се говори за нисковъглеродна икономика, за мениджмънт на енергията, разработват се проекти за енергийно независими фабрики, има класации за нисковъглеродни инвестиции... Такъв е актуалният дневен ред на ЕС. В него засега България е в ролята на догонващ, тя просто получава помощи и ноу-хау.</p>
<p>Пресилено би било да се иска по иновативност на икономиката България да се мери с Германия, например. Според Центъра за европейски икономически изследвания през миналата година 42% от фирмите в Германия са въвели иновации в бизнеса си, а през тази година се очаква делът им да се увеличи до 46–47 на сто. В абсолютни числа става дума за сума от порядъка на 123 милиарда евро – само за иновации! Ясно е, че България не е в състояние да се сравнява с подобни нива. Като начало би било достатъчно, ако успее да се възползва от европейските пари и чуждото ноу-хау ефективно и целенасочено.</p>
<p><strong>Пари има, но има ли и воля?</strong></p>
<p>По програмата "Конкурентоспособност и иновации" българският бизнес ще получи над 200 милиона евро за технологична модернизация и въвеждане на международни стандарти, както и за въвеждане на енергоспестяващи технологии. Има и около 90 милиона евро за развойна и научноизследователска дейност.</p>
<p>Тоест пари за старт има, въпросът е те да бъдат ефективно вложени, при максимална прозрачност, минимална бюрократщина и разтакаване, така че да създадат една основа, от която да се тръгне.</p>
<p>Къде ще се нареди България в следващите класации по иновативност и перспективни решения, в бъдеще все повече ще зависи от самата нея. От това колко инвестира в добро образование и наука, дали създава стимули за хората да предлагат оргинални решения за бъдещето, дали подобрява сътрудничеството между висшите учебни заведения и научните институти, от една страна, и икономиката от друга. И не на последно място – доколко възпитава своите граждани на отговорно отношение към околната среда.,</p>
<p><em>Коментарът е публикуван в сайта на <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm" title="www.dw-world.de/dw/0,,619,00.htm">"Дойче Веле"</a>.</span></em></p>
