България – омраза и насилие преди изборите

<p>"Репортери без граници" осъжда твърдо този атентат, който можеше да има драматични последици. Не следва да се пренебрегва нито една писта в разследването на авторите. Отсега нататък трябва задължително да се задава въпросът за взаимовръзката между предишните експлозии, насочени срещу медиите по време, когато делегации на Европейската комисия са на официално посещение в България. Такива съвпадения са най-малкото съмнителни и заслужават да бъдат проучени с най-голямо внимание. Мълчанието на европейските власти в тази афера трябва да бъде прекършено. Наистина, България е страна членка и правомощията на Европейската комисия в такива случаи не са твърде широки. Но Европейският съюз не може да остане ням срещу такава опасна ситуация в неговите собствени граници.</p> <p>Безнаказаността, която царува в България във всички афери, свързани с пресата, трябва непременно да се прекрати. Сериозно разследване трябва да бъде предприето, за да бъдат идентифицирани поръчителите и извършителите на атентата срещу колата на Сашо Диков. Другите опити за убийства, насочени срещу някои от нашите колеги, трябва императивно да получат същото изострено внимание. В интервюто, което даде за "Репортери без граници" в София, Сашо Диков припомня някои от случаите и прави свой анализ на ситуацията (виж интервюто по-долу).</p> <p>Ние подновяваме също така нашия апел към кандидат-президентите, за да се ангажират твърдо и публично с активизиране на правосъдието в търсенето на отговорните за тези безчинства. Трудностите пред тези разследвания са разбираеми, но пълното пренебрежение от страна на правосъдието не може да се толерира.</p> <p>Между другото, без да вземаме страна по същество в случая, оставаме много притеснени от особено силната кампания на омразата срещу журналистката от частната телевизия bTV Миролюба Бенатова след излъчването на репортажа&nbsp;й от 24 септември, посветен на манифестациите в Катуница. Манифестациите, които се състояха пред седалището на bTV, искащи главата на журналистката, и омразата, която се изля срещу нея в социалните мрежи и особено във Facebook ,е колкото притеснителна, толкова и неприемлива. На някои страници без колебание тя е предствена като "враг на българския народ", "корумпирана от циганите еврейка". Други апелират дори да бъдат премазани нейните деца, като възмездие на случилото се по време на инцидента, дал начало на събитията.</p> <p>Ако деонтологията и професионализмът на журналиста може винаги да бъдат обект на дебат, то дебатът трябва да се води в рамките на закона и без призиви за омраза. Границите са много широко нарушени и някои коментари се доближават до заплахи за убийство, които не трябва да бъдат омаловажавани. Профилът във Facebook на журналистката беше многократно затварян по погрешка. Опасявайки се от репресии, Миролюба Бенатова не може вече да работи и не се е появявала в ефир след този случай. Задължително е журналистката да си върне свободата на действие както професионално, така и в личния си живот. Апелираме към bTV да продължи да подкрепя своя журналист и да не се поддава на натиск.</p> <p><strong>Интервю със Сашо Диков</strong></p> <p><strong>"Репортери&nbsp;без граници"</strong>: Г-н Диков, много хора говорят днес за обстоятелствата на атентата, чиято цел се явявате, и дават различни обяснения. Полуофициалната версия твърди, че експлозията на колата ви е имала за цел само да ви уплаши. Други виждат опит за убийство. Какво мислите за това?</p> <p><strong>Сашо Диков</strong>: Към днешния ден няма достатъчно доказателства, за да се поддържа тезата за опит за убийство. Само фактите са ясни: в четвъртък 13 октомври 2011, към 22 ч, е взривена бомба с голяма мощност и колата ми експлодира. Неоспоримо е, че ако е имало минувачи наблизо в този момент, те са щели да бъдат убити. Също така, ако аз бях в колата, щях да бъда мъртъв. Оттук нататък може да се предполага какво ли не. Може би съм бил цел на атентат в отговор на нещо казано от мен, за да ме уплашат и да ме накарат да млъкна. Възможно е също, че тази експлозия има за цел просто да дискредитира правителството, докато то посреща президента на Европейската комисия. Авторите може да са ме избрали заради моята популярност. Те са знаели, че ще предизвикат шум. Нямам фиксирано убеждение.</p> <p><strong>"Репортери без граници"</strong>: Мислите ли, че това може да се случи отново?</p> <p><strong>Сашо Диков</strong>: Без съмнение. Всъщност страхувам се, че не може винаги да се разчита на късмета.</p> <p><strong>"Репортери без граници"</strong>: Имате ли вие и вашето семейство защита от полицията или от специалните служби?</p> <p><strong>Сашо Диков</strong>: Не, нищо подобно. Не мисля, че това е особено смислено, доколкото гардовете не могат да ме предпазят от такава бомба. Освен това наистина не съм получавал заплахи. Собственикът на Канал 3 ми беше предложил охрана, но аз отказах.</p> <p><strong>"Репортери без граници"</strong>: Няма заплахи, но били ли сте под натиск? В работата, от редакцията или от другаде...?</p> <p><strong>Сашо Диков</strong>: Не мога да претендирам, че съм мъченик, атакуван заради професията си. Винаги съм спазвал правилата на професията, която упражнявам от 34 години. Убеден съм, че журналистиката е преди всичко и по естеството си опозиция на властта от всякакъв тип. Професионалистът трябва само да показва различните гледни точки. Винаги съм спазвал журналистическата етика и винаги съм работил по съвест и без външни влияния. Може да се е случвало да бъркам в коментарите си или в начина, по който преценявам някои неща, но това са мои лични мнения. В телевизията Канал 3 се радвам на изключителна ситуация, на пълна свобода на изразяване. Това е доста рядко тук и заслужава да бъде споменато. Няма теми табу, нищо не ме спъва. Така беше и преди изборите.</p> <p><strong>"Репортери без граници"</strong>: Влоши ли се ситуацията на българските медии?</p> <p><strong>Сашо Диков</strong>: Ще ви дам няколко случая, които илюстрират добре ситуацията. Последният по дата е най-фрапантен. Ръководството на Съюза на българските художници решава да даде почетно членство на премиера Борисов и на министъра на културата. Един художник, шеф на Контролната комисия, написа отворено писмо до медиите, казвайки, че това е сервилност и решението е взето под натиск. Нито една официална медия не се осмели да публикува това писмо! Аз написах две статии по този случай през уикенда, тъй като даването на титлата трябваше да стане понеделник. Говорих с автора на писмото, професор Минев (Минеков, б.ред.). Оказа се, че журналисти вече са го интервюирали, но тези интервюта са отпаднали от тиражите на вестниците. Това е тотален абсурд! Написах, че се опитват да направят Борисов за смях с такова подмазване. И колкото и да ви изглежда нескромно, имам причини да вярвам, че заради мен той отказа въпросната награда в последния момент.</p> <p>Преди няколко месеца в Брюксел се проведе конференция за свободата на пресата. Вестниците "Труд" и "24 часа" изпратиха делегати, но статиите им не бяха публикувани. Защо? Друг пример: миналата година ,ако не се лъжа, зам.-министърът на културата поднесе цветя от името на премиера на един концерт. Това беше посрещнато със силни освирквания. Никой не посмя да каже нищо за този случай. Имаше видео в Youtube. Никой освен мен и Слави Трифонов не посмя да коментира тези събития или да излъчи видеото.</p> <p>Не, честно казано ситуацията никак не се подобрява. Медиите остават в почти същото положение като това, което познаваме отпреди 20 години. Това е жалко.</p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://www.bivol.bg/rsf-media-2011.html">"Биволъ"</a>.</em></p>