БСП между вещерските заклинания и своята програма

Едно от основните внушения, налагани след конгреса на БСП заради избора на нов лидер, е, че

левият курс бил спрян и партията тръгнала надясно

Олигархията превзела БСП. Нинова тласкала към задкулисие. Доказателства? Някой интересува ли се от такива? Затова пък заклинания, епитети, мрачно пророкуване  и общи квалификации – колкото щеш.

И в какво по-точно се изразява този спрян ляв курс? В постоянното повтаряне, че хората са бедни и това не е правилно? В лозунгите, че държавата трябва да бъде справедлива, ама не е? Във въздишката, че българинът заслужава достоен живот? В констатациите за тъжното битие на народа? Сякаш в управлението има едни десни, които стискат едни пари, но не ги дават на хората... защото са десни. А като дойде левицата на власт... какво по-точно ще стане?

Не е като да не знаем как се променя говоренето, когато левицата преминава от опозиция на власт. Овластеното „ляво“ започва да мрънка, че „нещата не се оправят с магическа пръчка“, че „не сме предполагали толкова  лошо наследство“. Да, понякога следва „лява козметика“ – нещо за социалните помощи, нещо за дървата за огрев на най-бедните, нещо за... Малко нещо с много пудра и червило.

През последните 20 години, включително и със съдействието на БСП, страната ни отиде в крайното дясно. Затова тези, които гръмко твърдят, че с новия си председател БСП щяла да завие надясно, следва все пак да разяснят. Колко по-надясно и как по-точно? Ще увеличи пенсионната възраст на 80 години? Ще позволи на работодателите да уволняват безусловно и без никакви обяснения? Ще съкрати периода за обезщетения на два месеца? Ще спре всякакви социални помощи? Ще раздава концесии без никакви такси? Ще намали данъка печалба на 5%? За такова нещо ли се готви Нинова?

Програмата на БСП е сравнително лява. Защото говори за сериозни ангажименти на държавата, включително в икономиката. От Жан Виденов насам обаче държавата постоянно, неотклонно и систематично се оттегля от всичко. Можеш с хиляди думи да се бориш за „Лява България“, но първият тестов въпрос за това дали си ляв, или десен, е какъв процент от брутния вътрешен продукт (БВП) трябва да разпределя държавата чрез бюджета си.В България този процент е от порядъка на 35. В Европа е средно около 50. Дания например отделя близо 60%. Кои леви лидери предложиха решения за преодоляване на ултрадесния характер на българската държава?

Да, ама за да се вдигне този процент, трябва да се вдигнат данъците на богатите и на бизнеса, да се установи прогресивно облагане. БСП го „установява“, ама когато мине в опозиция. Когато е на власт, въвежда плоско облагане и обяснява, че... плоският данък стимулира икономиката. Стимулира – друг път. Погледнете годишните справки на българския бизнес и ще видите колко известни фирми, особено чужди, на практика не плащат дори този нисък данък от 10%.

Олигарсите били взели властта...

Този драматичен вопъл пък подтиква към извода, че старото ръководство се е противопоставяло с нещо на олигарсите. С какво по-точно? Да не би случайно да е поискало разследване като как например 100-те най-големи фирми в България показват среден финансов резултат от по близо 5 милиона лева... загуба (за 2014 г.)? Фирми с годишни приходи от 58 млрд. лева „губят“ близо половин милиард на година! Поставян ли е този въпрос? Или и „леви“, и „десни“ консенсусно мълчат, защото е някак неприлично да се пита...

Та с какво по-точно отстраненото „ляво“ ръководство на БСП притесни милионерите, включително и тези в БСП, на които Гергов стана олицетворение? Кога се разтревожи от факта, че делът на съвкупната работна заплата в рамките на принадения продукт е най-нисък в Европа? Въобще пролича ли отношение – и какво – по темата „капитал – наемен труд“?

А интересува ли се самата БСП от това отношение? Или предпочита вещерското баене за Злия, който спъва Добрия в реторичното му усилие да вземе някакъв ляв завой? С избора на Нинова

БСП била тласната към задкулисни зависимости...

Защото досега беше предкулисно независима? И като такава се бореше да създаде български банков сектор, за да ограничи износа на национален продукт от чуждите банки? Громеше чуждите търговски вериги и техния диктат по отношение на българския производител? Искаше разтуряне на неизгодните концесионни договори? Премахване на привилегированото положение на американските енергийни централи? Кога точно БСП беше така независима, че да поведе и изведе до успех подобни битки – на власт или в опозиция?

БСП била разделена на два лагера...

Някой може ли да онагледи разлика в тези лагери с примери от политиката, а не с лозунги и заклинания? Лагерите не били просто около различни лидери, а „около различни нюанси на представата за лявото и политическите инструменти за неговата практическа реализация“. Та кои са тези различни представи и инструменти? Реториката срещу ГЕРБ? Хайде да не си пробутваме тази реторика като „червена линия“ и автентично доказателство за лявост.

Защото ако между управлението на ГЕРБ и БСП има съществени разлики, то с не много усилие могат да се покажат и съществени прилики. И най-голямата от тях е робуването на неолибералната догма, че  „Държавата е лош стопанин“. Именно това обяснява защо и при ГЕРБ, и при БСП държавата не се завръща никъде – нито в икономиката, нито във външната търговия, нито в банковото дело, нито в културата, нито в здравеопазването. А в образованието продължава да руши, вместо да гради. Възможно ли е тогава отношението към ГЕРБ да бъде разграничителна „червена линия“?

Ако хората от левицата толкова са намразили ГЕРБ, може просто да се каже, че коалиция с тази партия е недопустима по морални причини. А не да се изтъкват някакви фундаментални разлики в политиката. Нека бъдем честни,

лява реторика има в изобилие

И при Станишев, и при Миков, и при Нинова. Доколко обаче думите съответстват на реалното поведение? Разшифрова ли някой лявата реторика така, че да става ясно какви политики следват от нея? Търси ли отговорност за несъответствия?

Следи ли БСП обвързаността на своите лидери със заявената от тях политика със същата припряност, с която следи  обвързаността им (внушавана или реална) с олигархични кръгове и интереси? И дали второто не би било по-малко възможно, ако патосът беше насочен към първото?

Тъжен факт е, че неолибералната матрица подчини и БСП и я направи свое оръдие. Ако не беше така, нямаше толкова старателно да се избягва въпросът: „Следва ли БСП своята програма?“.

А докато се избягва, левият курс ще си остане просто ляво намигване за наивници, олигарсите спокойно ще разиграват задкулисието, партийните лагери ще се замерват с епитети, а политическите фенове ще живеят в мъглата на вещерски заклинания. Животът ще продължи да си тече в матрицата, посочена от свръхбогатите световни тарикати.