В Европейския съюз всеки наблюдава всеки, въпреки виковете в 28-те столици, след разкритията на „Шпигел” и „Гардиън” за американските подслушвания.
<p>Отвъд скандала, брюкселска Европа е разделена между две чувства по повод</p>
<p><strong>подслушването от Националната агенция за сигурност.</strong></p>
<p>Първото е успокояващо и то е, че първата разузнавателна сила в света следи отблизо какво се говори в главната квартира на Европейския съюз. Второто, по-смущаващо, е, че тайните са най-зле защитени. Остава една увереност: столицата на Европа, вече известна като шпионско гнездо, е във фокуса на „големите уши” на планетата.</p>
<p><strong>Всеки със специалността си. </strong></p>
<p>Руснаците продължават да инвестират в „човешкото”, дори физическо разузнаване. Преди известно време Европейската комисия предупреди служителите си за съблазънта на „красиви стажантки с дълги крака и руси коси”. За да се информират на място, китайците изглежда предпочитат батальони кореспонденти и, понякога, най-ниските цени за обзавеждане на дипломатически мисии. Сред познатата „нежелана намеса” трябва да се цитират също толкова невероятни страни като Мароко, Пакистан и Колумбия.</p>
<p><strong><em>Брюксел е една от най-големите, ако не и най-голямата столица на шпионажа</em></strong>,</p>
<p>обяви миналата година Алън Уинантс, генерален секретар по държавната сигурност, белгийското разузнаване. И като интензивност, добави той, градът продължава да живее <em>с ритъма на студената война</em>. Към седалището на НАТО, което се намира там от 1966 г., се прибавят главните квартири на три институции на ЕС и многобройни международни агенции, като SWIFT и Западноевропейският съюз. С 5000 акредитирани дипломати, 15 хил. лобисти и близо 2000 чуждестранни журналисти.</p>
<p>Събирането на разузнавателна информация премина от занаятчийството към индустриалната обработка с електронното подслушване и интернет.</p>
<p><strong>В Европейския съюз всеки наблюдава всеки</strong>,</p>
<p>въпреки виковете в 28-те столици след разкритията на „Шпигел” и „Гардиън”. Извън границите му, Русия и Китай са почти естествени заподозрени. Но вече години наред специалистите цитират – противно на всяко дипломатическо благоприличие – други двама шампиони: САЩ и Израел.</p>
<p>Бившият дипломат от ЕС Хавиер Солана, известен със свободното изказване на мнението си, разчупи табуто още през 2009 г. <em>Бях шпиониран в продължение на месеци</em>, подхвърли той в интервю за „Ел Паис”, посочвайки отвъдатлантическите кибершпиони. Израелските служби бяха заподозрени още през 2003 г. с</p>
<p><strong>аферата с микрофоните с дистанционно телеуправление</strong>,</p>
<p>поставени в светая светих на ЕС: офисите на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Испания и Австрия в сградата „<span class="st">Юстус Липсиус</span>”, седалище на Европейския съвет и на редовните срещи на върха.</p>
<p>Годините минават, но на фона на развитието на информационните сили, защитите не са надеждни. През лятото на 2011 г., в разгара на кризата с еврото, хакери имаха нужда само от 14 минути, за да преодолеят всички защити на „<span class="st">Юстус Липсиус</span>” и да прочетат електронната поща на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. В крайна сметка те бяха локализирани „в югоизточната част на Азия”.</p>
<p><strong>От петте чувствителни места на европейската власт, две изглеждат незащитими</strong>,</p>
<p>защото практически са напълно отворени: „Берлемон”, историческото седалище на Европейската комисия, и Европейският парламент, който се мести всеки месец в Страсбург със 750 депутати и 2500 контейнери с документи.</p>
<p>По думите на експерти само една сграда е подходящо защитена. Тя е също най-слабо позната: Военният комитет на ЕС, вече подкрепен от разузнавателна централа, IntCen. Има основателни причини сградата „Кортенберг” да бъде защитена: нито военните, нито министерствата на отбраната, нито „националните” служби, нито съюзниците от НАТО ще се съгласят да споделят каквото и да било с новодошлите, ако те се окажат неспособни да пазят техните тайни.</p>
<p>Същата строгост трябва да се наложи и по отношение на Европейската служба за външна дейност (SEAE), външното министерство на ЕС. Но сградата, наречана „Капитала”, е лишена от периметър за сигурност. Допълнителна главоблъсканица за физическата и електронна цялост е фактът, че офисите на дипломатите съседстват със супермаркет и два ресторанта, отворени за широката публика... Поради липса на кредит, дипломатите още очакват метални каси.</p>