- 10 Sep 2020
- 63
- 5
Нападението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган продължава да виси като загадка в общественото пространство. Най-общо казано, публиката има твърде много въпроси и почти никакви отговори. Въпреки това е възможно да се предложат напълно правдоподобни хипотези за станалото. Какво имаме като категорично установени факти?
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Факт първи</strong>. Националната служба за охрана (НСО) не би трябвало да се обиди, ако бъде наречена „съучастник“ в станалото. Свидетели сме на достатъчно на брой анализи, показващи пълната неадекватност на действията на НСО. Тук ще повторя казаното от Цончо Колев, че хората в НСО нито са необучени, нито некадърни. На международни състезания те печелят награди, а в една относително стандартна ситуация като охраната на политически лидер, който говори на публично събрание, те се провалят. Анализът ясно сочи, че провалът се дължи на дадени заповеди „отгоре“, както и на бездействия пак на хора „отгоре“. Наказанията и уволненията в НСО потвърждават гузността на ръководството на службата, като е ясно, че са наказани изкупителни жертви. Изкупителните жертви реагираха остро в първия момент и ако продължат да говорят, ще се снабдим с още аргументи за това, че по случая „Октай срещу Ахмед“ НСО е затънала до ушите в калта.</p>
<p><strong>Следствие първо</strong>. Очевидно е, че рибата се вмирисва откъм главата и в случая главата съвсем не е генерал Коджейков. Най-вероятно той е трансмисия, предала определени указания, подадени „от още по-отгоре“. На езика на криминалистите - разполагаме с много сериозни косвени улики за връзка между върха на изпълнителната власт - Борисов и Цветанов - с организирането на покушението срещу Ахмед Доган. Няма друга сила в България, която да подреди такава поредица от действия и бездействия точно в НСО. Тази подредба доведе до неописуемото зрелище, което пак ни вкара за кратко в световните новини.</p>
<p>Някой би попитал дали пък президентът на Републиката не беше „принципал“ на НСО. Той е, но както виждаме, той дори не посмя да направи най-елементарното и логичното - да поиска или направо да вземе оставката на шефа на НСО. Да, но ние живеем в министър-председателска република, а шефът на НСО е във висша степен човек на премиера. Държавният глава не смее да предприеме дори чисто протоколни действия като искане на оставката на Тодор Коджейков. Всичко се решава от министър-председателя, включително и това какви бутафорни покушения да се извършват.</p>
<p><strong>Факт втори.</strong> Управлението на Бойко Борисов е в тежка международна изолация. В Европейския съюз той е откровено нежелан и демонстративно избягван. При посещението му в САЩ президентът Обама направи и невъзможното, за да не изрече и една дума в подкрепа на управлението на ГЕРБ, та се наложи Борисов и външният ни министър да фантазират на едро пред коленопреклонните български медии. Това изобщо не значи, че Борисов не знае, че вече е загубил статута си на „наш кучи син“ за американците.</p>
<p>Новата посланичка на САЩ също даде деликатни, но ясни сигнали, че симпатиите към настоящите управляващи са изчерпани. В Москва, както и във Вашингтон отдавна са разчели двуличието и андрешковщината на премиера. Криволиците в политическата му траектория по въпросите на атомната енергетика, шистовия газ и газовата инфраструктура в еднаква степен са убедили и американците, и руснаците, че това е човек, който мами по всички азимути и в чиято политика няма нищо постоянно освен личната алчност. Може само да се спори дали Борисов вече е седнал между двата стола – руския и американския - или стоварването му на земята ще настъпи всеки миг.</p>
<p><strong>Следствие второ.</strong> Единственият външен фактор с някакво морално влияние върху част от българските гласоподаватели, който още не е разлюбил Борисов, остава Анкара. Борисов не чака и няма да дочака морална подкрепа от Брюксел, Вашингтон или от Москва. Остава му югоизточното направление. В Турция има гласове, които могат да се окажат „безстопанствени“. Борисов търси начин да изиграе картите си пред управляващите в Турция, така че те да насърчат по един или друг начин подкрепата за ГЕРБ на предстоящите избори. Тази подкрепа изобщо не е необходимо да бъде публична. Тя може да бъде оказана по дискретен, но ефикасен начин само на територията на Турция.</p>
<p><strong>Факт трети.</strong> Големият губещ от покушението срещу Ахмед Доган се нарича Касим Дал. Новооглашеният партиен лидер беше свързан по безспорен начин с Октай Енимехмедов, който комай се оказва и съучредител на новата му партия. Оттук нататък за Касим Дал следват само неприятности, при това чисто политически. Бившата дясна ръка на Ахмед Доган разчита на предстоящите избори изключително на гласовете на изселниците в Турция. В България положението му е повече от незавидно, но в Истанбул и в Бурса нещата стоят съвсем другояче.</p>
<p>Не е тайна, че Ахмед Доган има проблеми с лидерите на изселническите организации. Не е тайна и че харесваният човек в Турция беше не Ахмед Доган, а Касим Дал. Последният беше несменяем член на всички официални български делегации, посетили югоизточната ни съседка, години наред. Касим Дал очакваше значителен брой гласове от Турция, разчитайки на добрите си контакти с изселническите сдружения, както и на очевидното одобрение от страна на официалните власти.</p>
<p>Сега обаче нещата се вкисват драматично - в Турция не обичат терористите, а извършеното от Октай Енимехмедов попада в категорията на терористичните актове по всички правила от учебниците и за начинаещи, и за напреднали. Действията му бяха демонстративни, пред максимално голяма публика, планирани така, че да имат максимален медиен отзвук и да окажат максимално психологическо въздействие. Денят на атентата срещу Доган е черен ден в живота и кариерата на Касим Дал.</p>
<p><strong>Следствие трето.</strong> Създала се е ситуация, при която част от гласовете на изселниците в Турция могат да се окажат безстопанствени. Част от изселниците не биха дали гласовете си за ДПС, но ще бъдат шокирани от станалото и ще се въздържат да гласуват и за Касим Дал. Може напълно отговорно да се твърди, че АКО Борисов е поръчител на пантомимата „Октай стреля в Ахмед“, точно това е търсеният ефект. В момента Борисов е изправен пред необходимостта да се бори за всеки глас на изборите и той не би имал никакви скрупули да се намеси в борбата за разпределение на изселническите гласове в Турция. Елиминирането на Касим Дал е недостатъчно, но абсолютно необходимо условие, за да може Борисов да се протегне към урните в Истанбул и Бурса. Атентатът срещу Доган отваря път за Борисов към гласовете на част от изселниците. Разбира се, ако получи симпатиите на изселническите организации. Последното минава през одобрението на официална Анкара.</p>
<p>Тук стигаме до писмените въпроси на Цончо Колев към премиера Борисов. Шефът на щаба за борба с изборните измами пита премиера дали е поемал ангажименти пред министър-председатлея на Турция за отстъпки на енергийния пазар срещу подкрепа на предстоящите избори. Пита и дали нашите специални служби имат информация за връзки на Касим Дал с турските тайни служби и с крайно националистическата и „малко нещо“ терористична организация „Сивите вълци“.</p>
<p>Ако започнем отзад напред - Касим Дал беше до този момент любимецът и довереното лице на официална Анкара. За нашия анализ това е напълно достатъчно. Евентуалните му връзки с турските служби и със „Сивите вълци“ могат само да подкрепят факта, че Касим Дал беше най-предпочитаният български политик в Анкара. Иначе казано - Касим Дал стои на пътя на Борисов към така желаните гласове от Турция.</p>
<p>Що се отнася до предложения от Борисов на г-н Ердоган „алъш вериш“, подозренията на Цончо Колев са повече от основателни. Друг е въпросът, че най-вероятно Борисов би трябвало да обещава и други неща, а не само отстъпване на част от пазара ни на електроенергия. Турските държавници са изключително подготвени хора и не е толкова лесно да бъдат манипулирани с обещания.</p>
<p>Премиерът Ердоган знае, че Бойко Борисов няма нищо против да се облажи от лансирането на строителството на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“. Знае също така, че хора, близки до любимата на Борисов и Цветанов „Инвестбанк“, заявиха интерес към АЕЦ „Белене“ и дори направиха презентации в парламента. Знае също така, че компанията ЧЕЗ е започнала привеждането на ТЕЦ „Варна“ към европейските екологични стандарти и не е толкова далече денят, когато най-голямата топлоелектрическа централа в България ще бъде не само „студен резерв“ на Енергийния системен оператор (ЕСО).</p>
<p>Иначе казано, има и косвени, и преки симптоми, че Борисов иска помощ от Ердоган. Той лъже, маже, обещава но турският министър-председател не е наивник и най-вероятно е дал уклончиви обещания. Така де - око да види и ръка да пипне. А междувременно със сигурност е напомнил на Борисов, че има една новоизгряваща партия в България, която би се ползвала със симпатиите на изселениците - партията на Касим Дал. На това Борисов най-вероятно е отговорил с добри думи за г-н Дал и е взел вътрешното решение да го разкара по възможно най-безболезнен начин от политическия пейзаж.</p>
<p><strong>Факт четвърти.</strong> Партията на министър-председателя на Турция е „сестринска партия“ на ГЕРБ. Тя е член на Европейската народна партия (ЕНП). Нашите медии се надпреварват да наричат партията на г-н Ердоган „ислямистка“, но в Брюксел тя е разглеждана като напълно прилична, умерено консервативна партия. Е, не е „християндемократическа“, но за „мюсюлмандемократическа“ със сигурност я признават. Партията на справедливостта и развитието (Adalet ve Kalkinma Partisi – AKP) е официален политически партньор на ГЕРБ.</p>
<p><strong>Следствие четвърто</strong>. За човек с манталитета на Бойко Методиев Борисов този факт е повече от окуражителен да започне разговори за оказване на помощ от страна на управляващите в Турция „по сестрински“ или в най-лошия случай - „по братовчедски“.</p>
<p>Така стигаме до заключението, че хипотезата, че атентатът срещу Ахмед Доган цели елиминирането на Касим Дал от политическия пейзаж е напълно правдоподобна, логична и обоснована. Свързването на партията на Касим Дал с един терористичен акт цели той да бъде изолиран от изселническите организации в Турция и да загуби благоволението на официална Анкара.</p>
<p>Кандидат за гласовете на изселниците, които биха останали „безстопанствени“ по този начин, е Бойко Методиев Борисов. Атентатът срещу Доган е преданамерено организиран така, че лидерът на ДПС да не пострада. Едновременно с това, покушението е предупреждение към всички опозиционери: „Вижте, и НСО да ви охранява, вие изобщо не сте недосегаеми, така че – мислете му...“.</p>
<p>Всичко написано е безспорно хипотеза, но за съжаление крайно правдоподобна и логически обвързана с фактите. Горко ни с подобни лидери и политици.</p>
<p>Този анализ по никакъв начин не цели да демонизира политиката на Турция или управляващата партия там. Аз самият стоя зад анализа си, но изобщо не отхвърлям възможността България и Турция да си сътрудничат взаимно изгодно - било с проекта „Горна Арда“, било с проекта за хидровъзел „Тунджа“.</p>
<p>Не е приемливо обаче да се търгуват националните интереси заради краткосрочни изборни резултати. Това е просто дъното на политическото падение.</p>
