Бойко Борисов: държавата – това е Той!

Бойко Борисов: държавата – това е Той!
Част от старанието на първите хора в държавата е да бъдат запомнени само в светлината на официалното им битие. Българският политически елит не прави изключение. Особено що се отнася до "предводителя" Бойко Борисов…На медийната сергия има един-единствен образ: той ни напътства, поучава, наказва, шегува се, забранява… Неудържимо привлечени (като пеперуди еднодневки), журналистите мултиплицират проекциите на неговите визии върху всички разрези на националното битие: от пенсионните фондове, през театралните сцени и новия център на Хюлет Пакард, та до ядрената енергетика и АЕЦ "Белене".Самотният Шериф на Дива БългарияНа публиката това й харесва. Говоренето е просто и категорично, ултимативно и разбираемо, императивно и нетърпящо възражение – с онази непоколебимост, с която се произнасят утвърдените капацитети, когато представят резултатите от дългогодишния труд на цели колективи. (Само дето тук колектива го няма…)
За силата на въздействието допринася един добре познат холивудски маниер на самотния Шериф в Дивия Запад, който с ловко движение насочва дулото към противника и винаги улучва.<br /><br />В тази хазартна турбулентност образът се появява отвсякъде, навсякъде звучи убедителната интонация на неговите Аз-монолози: Той дава (на театралите), не дава (на младите учени); Той открива висши учебни заведения и пътни участъци, лично договаря, самостоятелно урежда, персонално води&hellip; Негови са решенията, негови са министрите, негови са успехите, негови са средствата, негови са усилията.<br /><br />Такъв модел на поведение - безпардонен, антицеремониален, самодоволен &ndash; очевидно силно импонира на аудиторията. В тази стилистика дори "Ние"-то е просто форма на "Аз"-а. Отсъства разбиране за значимостта от работата в екип, за смисъла от разпределяне на отговорностите, отсъства потребността от съвещателно тяло, нуждата от капацитети, отсъства усещането за отбор, няма колективна игра.<br /><br />"Те" е събирателен образ на всички неблагополучия по пътя &ndash; минали, сегашни и дори бъдещи. С "те" фактора ще бъде обяснен и катастрофалният корупционен индекс на България, независимо от това, че засяга и управлението на сегашния кабинет.<br /><br /><strong>Бойко и армията от подражатели</strong><br /><br />Впрочем този почерк се имитира и пренася навсякъде по пирамидата надолу. И все по-рядко се забелязват опити за отклонение от стила Държавата &ndash; това съм аз! Липсва диалог между просветения елит на България и политическата класа. И ако си зададем въпроса кой съветва премиера, най-вероятно ще открием, че това е охраната&hellip; А отсъствието на критична маса е опасна диагноза на обществото.<br /><br />Мъдрите хора казват, че за да отидеш далече, трябва да продължиш от мястото, до което са стигнали тези преди теб. Ако отричаш всичко постигнато до момента, рискуваш да се въртиш в кръг &ndash; около ореола на собствения образ.

Коментари

  • безработна инженерка

    01 Ное 2010 16:22ч.

    Брилянтен коментар на журналист- за съжаление от небългарска преса.Българските журналисти сами са коленичили и даже не могат да задават въпросите си към&quot;АЗ-а&quot;!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба Тонка

    01 Ное 2010 21:32ч.

    Кучета ги яли и журналистите и Бойко!!!!Няма работа,няма пари,няма лекарства,няма сигурност а той се перчи и те го хвалят...Да си го вземат и дим да ги няма,да ходят при тези на запад дето го хвалятНа мен не ми трябва

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лада

    01 Ное 2010 23:42ч.

    Да, всичко казано е вярно, но кой ти чете? ББ едва ли. Тези около него още по-малко. Хубав е и портретът на Цветанов от Ива Николова в БЛИЦ, но пак - какво от това? Журналистите са фактор само когато угодничат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dr Stefan Slavchev,Dortmund,BRD

    02 Ное 2010 2:11ч.

    1.част П И П Н И М Е З А... На последния коледен базар в Цюрих видях група японци. Бяха се наредили край едно еленче и търпеливо чакаха реда си. Докосването на рогата носело късмет. Наредих се и търпеливо изчаках реда си. &quot;Пинах ли те&quot; , леко му се озъбих в очакване на големия късмет. Скоро след това. Полунощ. Очарователната стара част на Брюксел. Най-после открих тръсения обект. Емблемата на европейската столица - малко момче пикае във фонтан. Смаях се колко малко е всъщност момчето. А толкова педи. . .струя. Ужасно позната картинка (&quot;Боже,бащичко! Тате ти не се ли казва Руменчо?). И тука опашка , жумиш и си намисляш нещо. Присегнах се и докопах малкото шнорхелче. Облизах пръстите си и се сдобих с мокрото усещане за делгоочаквания късмет. Когато посещавам Бремен не пропускам да се отбия край знаковата статуя на Централния площад. Един върху друг са накачулени четири симпатични гадинки -магаре,обяздено от куче,яхнато от котка. Отгоре вири куйрук петелът. Популярните от любимата детска приказка локални градски пишманмузиканти. Чака се дълго ,целта е да пипнеш магарето за копитото. После да ти е яка гърбина,ако носиш на толкова късмет. Сияещата физиономия на бате Бойко с доболкаизвестната просташка усмивка (сякаш току-що отскубнал се от задушаващата,дълбокодеколтирана прегръдка на бундесканзлерката). Познатите обещания и локуми.Дидактично подръпване на ухото на благоверната рая. Само да сме посмели да не му вЕрваме на туй банкянско слънце с кралска (&quot;кралско-шерифска&quot;-звучи супер) закваска.Преведено на нешенски...ХВАНАХТЕ ЛИ МЕ ЗА... 2.част . . . Ш Л И Ф Е Р А При горните разсъждения неволно се сещам за един стар виц. Любимият ми за далечната 1968. Много стар,но достатъчно симпатичен да не го забравиш. И ужасно български. В него се разказва какво печелим и какво губим,когато пипаме разни рога,копита и прочее атрибути. Мило семейно парти. Три семейни двойки, поразхлабили задръжните си рефлекси под въздействието на висококачествената сливенска перла, откровеничат на тема за сефте Fremdgehen (ходене по чуждо - дебют в жанра) на женската половинка. Германката(императивно). &quot;Ханс,помниш ли една вечер, когато се върнах с чисто нов МЕРЦЕДЕС-последен модел. Беше ми подарък от първия любовник&quot; Французойката(подкупващо). &quot;Жан, помниш ли една вечер когато си дойдох със скъпо визоново палто. Е,за първи път не беше лошо&quot; Пена(гледа косо на кръв и въпреки това леко гяволито). &quot;Ганьо, помниш ли еднаж,когато от антрето ти изчезнА шушкавеца. Е,тЕ тагаз ми бе за пръви път&quot; (Рисковано и понякога глупаво е да се превеждат вицове. Въпреки старанието ми ,винаги катастрофирам пред германците с този виц. Стандартно и без въображение , няка си тъпо и упорито те питат накрая &quot;И какво ,все пак, му се е случило на този шлифер&quot;)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Умньо

    02 Ное 2010 2:35ч.

    Патолози и психолози казват,че в крайни,смъртни ситуации,човек след ужасяващ страх става кротък,послушен,обзема го смирение и е готов да постави по-добре шията си на дръвника!И с това очаква в последния миг чудо за милост... Най-свирепите главорези диктатори отлично знаели това и разюздано са го ползвали. А Наш Бойко!?!...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мъдрец

    02 Ное 2010 15:13ч.

    Основното битие на скота е да се наплюска и придобие власт над другите скотове.От тук започва непрогледната тъмнина. За него светлите светове не съществуват. До тук го докарахме. Използувах думата скот за да не обидя животните!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вицаджия

    04 Ное 2010 22:30ч.

    За чужденци Пена казва: Помниш ли кога шлиферо ти изчена от коридоро. Валеше дъжд и го дадох на либовника. Изпробвано и на руски и на английски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи