Борисова сее знания за яденето, танците и вредата от телевизията

<p>В кабинета по музика някои ученици са натъпкани по 4-има на чин, журналистите нервничат и се борят за място, учителите се суетят, а чистачките отпред съвестно почистват след всеки преминал.<br /><br />Борисова пристига със закъснение в рамките на академичния толеранс &ndash; под 15 минути, и възкликва: "Ама тя голяма аудитория!". Директорката я приветства, щастлива, че това е първото училище, което министърът посещава. "Да, ама аз съм отскоро", отвръща Борисова. Ненчева пък дообяснява, че е доволна, че министърът е жена &ndash; носител на топлина, спокойствие и майчинство.</p> <p>"Радвам се, че ще говоря за здравословния начин на живот. Ако беше инкогнито, щеше да е по-добре", оглежда Борисова заличката, натъпкана с репортери. Вероятно още пази лоши спомени как журналистите така и не оцениха песничката й за млякото. Те пък от своя страна са тук именно в очакване на нова порция здравословен смях. Затова и Борисова споменава млякото съвсем бегло като фактор за здравословния начин на живот.<br /><br />"Вие закусихте ли тази сутрин?"<br /><br />започва директно беседата министърът, обръщайки се към децата на висок глас. Чува се рехаво "да-а-а", тук-там и "не-е-е". "Чух не! Защо не закусвате, знаете ли, че това може да доведе до болести?, моментално атакува министърката и изстрелва следващия коварен въпрос: Колко вида храни има, учите ли по биология?". Децата мълчат сконфузено, но министърката не се предава &ndash; тръгва от дете на дете. Първото &ndash; момиче, се оказва, че не е закусвало, тъй като бързало да не закъснее за училище и здравната беседа. Второто &ndash; също. Доста от момичетата са обилно гримирани, което обяснява къде е отишло времето за закуска. Борисова моментално реагира на неочаквания обрат и се обръща към директорката: "Ма всички деца ли не ядат тук? Толкова ли сте строги?!". Директорката, хваната натясно, отвръща, че дисциплината в това училище е на първо място.<br /><br />Въпреки че има какво да се каже на тази тема, министърът решава да се придържа към първоначалния сценарий и отново пита кои са необходимите хранителни вещества. Тръгва като истински учител между чиновете. Децата, подпомагани и от нея, ги изброяват &ndash; мазнини, въглехидрати, белтъци, витамини и калций. "Защо са ни нужни въглехидрати и кои са те?", пита Борисова и все повече влиза в предполагаемия образ на учителя. Оказва се, че въглехидрати има в хляба, закуските, плодовете и зеленчуците. "Ти кое предпочиташ &ndash; хляб или зеленчуци?", сочи Борисова поредното момиче. То скромно отвръща, че предпочита зеленчуците и в частност &ndash; доматите. "Браво! В тях има каротин! Къде другаде има каротин?", вдига летвата на знанието професорът. Явно твърде високо, защото сама си отговаря &ndash; в морковите. След това минава на витамин Д. "Кои храни го имат?". "Рибата!", отвръща едно момче. "Браво, ти си най-умният", хвали го Борисова и споделя и за други богати на този витамин храни &ndash; маслото и жълтъка. Препоръчва<br /><br />да се яде риба един път седмично<br /><br />а варено яйце &ndash; няколко пъти. След това обяснява защо трябва да се ядат тези храни: "България е страна с умерен климат, 6 месеца в годината слънцето е слабо и организмът не може да синтезира витамина, който има отношение към изграждането на скелета и мускулния тонус". През лятото обаче има достатъчно слънце, затова министърът препоръчва на децата слънчеви бани.<br /><br />Покрай скелета и мускулния тонус урокът логично минава към спорта. "Ти спортуваш ли?", пита тя поредното дете. То отвръща, че ходи на волейбол. Борисова одобрява, но пита дали има записани на танци. "Те са вид спорт, не знаете ли? Трябва да се съчетава полезно с приятно, не може само да се яде", напътства тя и така стига до друга важна тема: "Кои са най-висококалоричните храни?". Този въпрос е лесен &ndash; от залата отвръщат в хор &ndash; "мазнините". След това обаче става сложно &ndash; Борисова започва да<br /><br />обяснява на децата за атеросклерозата<br /><br />и за теория, според която стеснението на съдовете може да започне още в най-ранна възраст, затова и отрано трябва да се внимава какво се яде. "Но не бива да се пазят строги диети! Трябва да поддържаме форма, не бива да се допуска нито наднормено, нито поднормено тегло. Защо не бива да се поддържа наднормено тегло?", връща тя диалога в залата. Децата знаят &ndash; води до инфаркт, заболявания на сърцето и мозъка. И диабет, допълва ги професорът по ендокринология. "Имайте предвид, че това е голям бич. Вие сте във възрастта, в която родителите ви трябва да ви научат как да се храните", учи Борисова.<br /><br />След това спира до момиче от 7&ndash;8-и клас и го пита: "Ти ходиш ли на танци?". Детето невъзмутимо отговаря: "Не". "Защо?", продължава Борисова. "Не ми харесва", още по-невъзмутимо отвръща момичето. "На плуване се запиши", нарежда му министърката. "Мии, добре", ухилва се ученичката насреща й.<br /><br />Лекцията и избраната от Борисова форма на общуване започват да изглеждат твърде странни на децата. Те я гледат учудено, а някои направо тъпо. Други се подхилкват. Министърът обаче е решена да изброи всички аспекти на здравословния живот. Преминава на друга своя любима тема &ndash; цигарите. "Има ли пушачи тук?", пита тя. Никой освен журналистите не си признава. "Предполагам, че на всички ви е известно, че няма полза от цигарите. И че водят до хронична белодробна болест, бронхити, емфизем. Те са трета причина за смъртност в света. Да не говорим за рака на белия дроб", нахъсва се министърът и отново забравя, че говори пред 12&ndash;13-годишни деца. Попретупва темата за наркотиците, смятайки, че децата са твърде малки, само им обяснява, че от любопитство да опитат дрога няма да се усетят как животът им ще бъде свършен и пропилян по болници.<br /><br />Борисова отделя време и на компютрите. Противно на предположенията на децата, че 2 часа дневно пред компютъра е допустим максимум (който очевидно никой не спазва), министърът ги учудва, че 40&ndash;60 минути е полагащият им се лимит. "Вашето мозъче бързо се претоварва", пояснява тя нечовешкото ограничение. Спира и на другия съвременен бич &ndash; "Тук има много телевизии. Няма да се изкажа ласкаво за тях. Пред телевизора трябва да стоите по-малко, отколкото пред компютъра.<br /><br />От телевизията ще научите по-малко<br /><br />отколкото от компютъра", агитира Борисова.<br /><br />Опитва да скъси дистанцията с децата &ndash; "Когато бях малко момиче, скачах на въже. Сега има ли такова нещо?", пита тя и не среща разбиране. Въпреки това обяснява, че подобна дейност способства за така нужния баланс между хранене и физическа активност.<br /><br />Най-накрая тя обяснява и защо е важно храненето &ndash; за да има човек енергия. Тя е нужна за всяко действие, дори за мисленето. Затова са нужни разнообразни храни, за да живеем, да мислим, да мислим бързо и правилно, за да станем хора, да създадем семейства...<br /><br />След експозето Борисова пита има ли въпроси. Ошашавените деца мълчат. "Българите нямат навик да питат. Не питат или защото смятат, че всичко знаят, или се притесняват, че ще питат нещо глупаво и така ще изглеждат глупави. Има ли дори глупав въпрос?", подканя министърът децата. Едва тогава Кубрат от пети клас събира смелост и обяснява, че има "въпрос-изявление". Очевидно с намесата на учителското тяло, детето е нарисувало картина за министърката. В замяна иска от нея да им върне лекарите и стоматолозите в училищните кабинети. "Ще го направите ли?", артистично пита Кубрат. Трогната, Борисова отвръща: "Разбира се!". След това обаче бързо размисля (журналистите дебнат) и започва да обяснява на децата, че заплащането в училищните кабинети е малко и затова няма желаещи. Преминава и на режим министър &ndash; в България няма достатъчно лекари, всеки ден един лекар напуска страната.<br /><br />Подобна лекция би била нищо без финални думи. И Борисова не пропуска: "Това беше не беседа, а диалог. Ще станете добре образовани хора, които ще градят нашата страна!".<br /><br />Удовлетворена, министърката си тръгва, но не без кратка инспекция на училищния бюфет. Там, очаквано, не открива кола и чипс, но за сметка на това има салати, ябълки и мляко. Още по-доволна, Анна-Мария Борисова заминава да върши държавни дела. Доказала е нагледно още едно свое умение &ndash; да бъде учител.</p> <p><em><strong>Анализът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>