- 10 Sep 2020
- 65
- 11
„Искам, но не мога да влияя на процесите в света, цените на петрола растат навсякъде”, каза безпомощно преди няколко дни премиерът Бойко Борисов. Масовото недоволство и протестите срещу високите цени на горивата обаче, както и предстоящите избори, го принудиха бързо да смени безпомощната поза с тази на решителния мачо, който се справя с всички проблеми и „прави всичко възможно да извади държавата от кризата”. Както обикновено и този път въображението на Борисов не успя да надскочи характерния за него маниер на поведение в подобни ситуации – гасене на пожари с PR акции, зад които прозира обвързаността му с олигарси и частни интереси. Възможните начини за потушаване на кризата с цените на горивата удивително съвпаднаха с интересите на петролната компания „Лукойл България”.
<p>Както вече стана ясно държавата ще замрази цените на горивата, като поеме част от разходите на „най-големия инвеститор в България”. Изчисленията сочат, че тази безпрецедентна мярка за борба с кризата ще натовари бюджета със 100 милиона лева. В същото време премиерът обясни без да му мигне окото, че ще сключи скандалното споразумение поради загриженост за фиска, тъй като бюджетът на държавата се крепял на руската компания. Оказа се, че ако „Лукойл” излезе в четиримесечен планов ремонт, хазната щяла да изгуби 2 млрд. лв.</p>
<p>Освен това Борисов показа готовност да защити интересите на Валентин Златев и „Лукойл” по още един начин. Той застана зад предложението на петролния олигарх държавата да поеме част от резерва, който по закон фирмите са длъжни да съхраняват. Премиерът отново се оказа особено отзивчив и след като Златев и представители на петролния бранш се оплакаха, че задължението да поддържат резерв ги натоварва и им „коства огромни суми”, той реши набързо, че държавата може да облекчи „Лукойл” и вносителите на горива, като отдели допълнително средства, за да увеличи резерва си от 30 на 45 дни. Това на практика означава Държавният резерв да закупи допълнително хиляди тонове гориво и да отдели средства за разходи по тяхното съхранение. По този начин, правейки всичко възможно да извади държавата от кризата, премиерът бръкна още веднъж в държавната хазна, за да разтовари частни компании за сметка на данъкоплатците и да стопира народното недоволство, като свали цените на горивата с 6 стотинки. Според изчисленията само за "Лукойл" облекчението от въвеждането на тази „антикризисна” мярка би се равнявало на около 100 млн. лв. Освен това ползата за компанията на Златев ще е двойна, тъй като именно тя е доставчик на горива за агенция „Държавен резерв”.</p>
<p>Разбира се, по този начин Борисов отново ще удари с един куршум два заека – хем застава зад гърба на дългогодишния си приятел, който така и не можа да обясни защо, след като е монополист и поддържа относително високи цени на горивата, работи на загуба от две години, хем хвърля прах в очите на електората, като му внушава, че прави всичко възможно да смъкне цените на горивата. "След срещата при мен цените паднаха с 6 стотинки", съобщи гордо премиерът в студиото на Бареков. Той обаче пропусна да обясни каква сума ще са принудени да платят данъкоплатците заради популистките му номера.</p>
<p>Не очакваме, разбира се, от Борисов да отговори и на резонните въпроси, които зададе министърът на икономиката и енергетиката, а именно – защо след като акцизът на дизела у нас е сред най-ниските в Европа, цените на дизеловото гориво в България са по-високи в сравнение с почти половината страни в ЕС; означава ли това, че производствената цена у нас е по-висока и на какво се дължи този факт; ако, както твърди Трайков, при свободен пазар това може да се компенсира чрез внос, който да доведе до коригиране на завишените печалби, защо в България това не сработва, тоест кой и защо пречи на пазарът да бъде свободен?</p>
<p>На фона на непочтената и безскрупулна глупост, която демонстрира премиерът, на фона на безгласния екип от министри, които по правило му пригласят смирено, както и на отчайващата липса на въображение, чийто хоризонти обикновено се свеждат до гоненето на най-долнопробен келепирец, все пак се появи една мъничка утеха – за първи път министър от кабинета на Борисов си позволи да се противопостави на всемогъщата воля на министър-председателя и да оспори очевидните лъжи и нелепици, които последният лансира в публичното пространство. Разбира се, по този начин Трайчо Трайков си спечели критиките, че прави „необосновани изявления” и без да си дава самооценка, дава оценка на другите, сиреч на „Лукойл” и Валентин Златев. В сблъсъка между Трайков и Златев премиерът открито защити петролния олигарх и даде да се разбере, че зад измамната харизма се крият скудоумие, шмекерия и интересчийство. Може да звучи парадоксално, но това също е добра новина. След десет години на безпрецедентна медийна манипулация, относно „качествата” на бившия охранител, ни предстои да видим Бойко Борисов такъв, какъвто е. Дали не идва краят на Харизмата?</p>
