Борисов изчезна от европейския хоризонт при първия по-сериозен сблъсък

<p><strong>В общото възмущение срещу ксенофобията и лицемерието България направи впечатление със своето безгласие </strong></p> <p>Нещо повече, тя даде знак, че едва ли не одобрява колективното прокуждане на свои граждани и че дори не се нуждае от разследване поотделно дали всички изгонени са престъпници и нарушители. Даже Еврокомисията, която с угодничеството си към Франция възмути евродепутатите, се осмели да отправи на 7 септември чрез своя комисар по правосъдието и основните права Вивиан Рединг предупреждение, че може да задейства наказателна процедура срещу Париж, ако събраните доказателства потвърдят нарушение на директивата за свободно движение на хора. А в своята експедитивност Франция изглежда не спази серия формални процедури, изисквани от директивата.</p> <p>Безмълвието на България заприлича на гузно мълчание и всякакви политици започнаха да се упражняват в реторика за нейна сметка. Ето два последни примера: британският евродепутат Найджъл Фарадж от групата на евроскептиците заяви пред "ЕЮ Обзървър", че проблемът с ромите произтича от фундаменталната грешка с приемането на България и Румъния в ЕС, като ги обвини в политика на дискриминация, каквато са прилагали нацистите към евреите. "Не трябваше да се позволява на България и Румъния да се присъединят към ЕС. Те третират ромите не по-добре отколкото евреите през 30-те години в Германия", заяви хлевоустият политик, който през февруари сравни харизмата на президента на ЕС Херман ван Ромпой с "очарованието на мокър парцал".</p> <p>На човек с невъздържан език и скромно влияние може и да не се придава значение, но в деня на дебатите за ромите в Страсбург политиката на България бе пришита към еврейските неволи и от лидера на зелените в ЕП Даниел Кон-Бендид, който при това е евреин и знае много добре, че не бива да се заиграва с някои теми. На пресконференция, запитан от български журналист, работещ за европейска медия, той направи точно такава препратка: "Тъй като няма успехи в България, циганите се преселват. Същият беше проблемът с евреите от Централна Европа, които се преселиха във Франция и създадоха цял свой квартал в Париж &ndash; квартала Маре". Иначе Кон-Бендид е критично настроен към политиката на Франция срещу ромите.</p> <p>Френският посланик в София се обиди миналия месец на в. "Сега", че вместо "експулсиране" използва думата "депортиране", която му напомня за депортациите на евреите. В българския речник обаче двете думи са синоними и "депортирането" не носи мрачен спомен като във Франция, където е било факт през Втората световна война, докато България все пак е спасила своите евреи. Затова каквито и да е намеци към България на тема еврейски страдания са повече от нелепи. Но когато София мълчи, сама открива простор да се говори какво ли не по неин адрес.</p> <p>Принос с мълчанието си дава и външният министър Николай Младенов. Като ученик на бившата външна министърка Надежда Михайлова той възприе нейния маниер да <br />"дедраматизира" всеки дебат, <br />по който няма смелост да заеме ясна позиция. Така през 2000 г. Михайлова (днес Нейнски) дедраматизираше дебата за падането на шенгенските визи за България. В момента се дедраматизира френската заплаха България да не бъде допусната в Шенгенската зона или поне да бъде забавено нейното приемане заедно с Румъния. Единственият от управляващата партия ГЕРБ, който се осмели досега публично да каже половин дума по темата, бе евродепутатът Андрей Ковачев. След обяснение в дебата на ЕП за ромите колко важно било да се балансират правата и задълженията им той едва успя да изрече: "Шен...", и микрофонът му бе изключен, защото му изтече времето.</p> <p>Безмълвието на властите е израз на убеждение, че с тях и без тях ще стане онова, което предстои. Ако се намесят, могат само да влошат положението. Тънкостта на тяхната дипломация е в осъзнаването колко са излишни при решаването на европейски проблеми, дори когато засягат пряко България. Определено българските управляващи имат по-здрави нерви от френските си колеги. Кой би си представил български министър да заяви, че мисли за оставка от мъка по ромите, както направи френският външен министър Бернар Кушнер? <br />Нестабилна психика показват и румънските управляващи, които вместо да си държат езика зад зъбите, защитиха страната си от френски и италиански нападки.</p> <p>Когато Борисов мълчи, сякаш мълчи като за двама, защото и президентът Георги Първанов отсъства от международния дебат. А иначе по конституция държи втория ключ от външната политика на държавата чрез правото си да издава укази за назначаване и отзоваване на посланици. Той едва ли съзнава, че вече има и трети ключ, който се държи от европейската "министърка" на външните работи Катрин Аштън. Този месец тя се очаква на първо посещение в България и вероятно ще даде знак дали ще назначи поне един български посланик на европейска заплата. За решението й няма да има значение нито мнението на Борисов, нито на Първанов. Затова и не ги пита. Впрочем при такова невидимо присъствие на българските държавници в Европа какво ли да ги пита? Може би как се казват.</p> <p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>