- 10 Sep 2020
- 224
- 37
Станишев плаши червените бабички, че ще дойде Костов с брадвата, за да им ореже пенсиите, а Костов се заканва пред сините, че знае как да спре корупцията. Това не е пародия на предизборна кампания, а истинската кампания, която политическите сили водиха до последно. Дадох само два примера, но общо взето, за всички важи правилото: представям се за този, който не съм, обещавам ви това, което не мога да изпълня, предлагам стоката, която нямам.
<p>Смешно е Станишев да говори за пенсии, след като <strong>неговата партия е най-систематичният унищожител на пенсионното осигуряване в новата история на България.</strong> Социалистите ограбваха пенсионерите в продължение на десетилетия, но благодарение на арогантна пропаганда и липса на адекватни медии успяха да скрият истината. И понеже в България не обичаме да търсим причините, а гледаме следствията, ще припомня накратко следните факти.<br />В началото на миналия век държавата ни е имала сравнително добра осигурителна система, и то в сравнение с останалите европейски страни. През 50-те години комунистическата партия одържавява пенсионния фонд, трупал пари в продължение на десетилетия, и прибира парите от него. Оттогава насам тя започва да раздава пенсии всяка година от държавния бюджет. По този начин се изключва възможността за акумулиране на средства, <strong>а пенсионерите се превръщат в крепостници на държавата – колкото реши да им отпусне тя, толкова.</strong></p>
<p><strong>Умилителните спомени за високите пенсии по времето на социализма са може би красиви, но фалшиви. </strong>Пенсионерите не можеха нито да ходят с тях на екскурзии по света, както техните връстници отвъд Желязната завеса, нито да си позволят кой знае какъв стандарт на живот в общо взето бедната социалистическа република. Това, че беше осигурен минимален бит и по-голямата част от хората бяха равни в бедността си, не означава, че пенсиите или заплатите са били високи. Ако комунистическата партия не беше прекъснала традицията на осигуряването, а я бе развила, както това се случи в западните демокрации, българските пенсионери много отдавна щяха да живеят далеч по-добре, отколкото сега.</p>
<p><strong>Социалистите излъгаха пенсионерите, </strong>а и не само тях, в края на 80-те години на миналия век, когато внезапно решиха да сменят системата, без да обяснят провала на собствения си модел, който наложиха с кърваво насилие. Те извършиха преврата през 1989 година, сменяйки командно-административната система с див капитализъм, от който най-много пострадаха, разбира се, пенсионерите. Спомням си, че в началото на прехода мнозина от тях изгоряха в пирамидите, които бяха създадени от бивши служители на Държавна сигурност. Партията, която толкова милее преди избори за своите пенсионери, не наказа никого за този пладнешки грабеж, но за сметка на това освободи цените и стартира хаотични пазарни реформи, без да се погрижи дори малко за някакви защитни социални механизми.</p>
<p>Третата голяма измама се случи през 1996–1997 година, когато след безпомощното управление на Виденов и финансовите престъпления на зараждащата се олигархия пенсиите достигнаха катастрофалната цифра от два-три долара на месец. Да го повторим пак – БСП вече го направи с пенсиите. Столетницата, която на избори разчита най-много на пенсионерите, ги обираше в продължение на десетилетия – май забравих да спомена и външния дълг, който оставиха в наследство на всички ни.</p>
<p>През 1997 година Костов дойде на власт с обещанието, че ще има съд за виновниците за националната катастрофа. Това обещание бе изпълнено формално и частично, но не и по същество. Никой от малцината, които бяха изправени пред Темида, не получи осъдителна присъда, а думата корупция влезе трайно в българския политически речник именно по времето на Костов. Тогава тя беше повсеместна и видима за всички и навсякъде. От малките села до Министерския съвет. Тогава не ставаше нищо без одобрението на СДС – нито бизнес, нито кариера. Спомням си, че един директор на болница в голям град ми беше признал, че се е записал в СДС само за да може да стане директор. И това, разбира се, е най-малкото. Не е вярно твърдението, че Костов се е разделил с първото си правителство заради съмнения в корупция. Той го направи, защото беше подложен на външен натиск. Забележете – не защото самият той намираше поведението на колегите си за осъдително, а защото щеше да изгуби окончателно огромната международна подкрепа, с която стартира в началото неговото управление. Костов много се дразнеше, когато се говореше за корупция, и непрекъснато повтаряше, че има независима съдебна власт, знаейки прекрасно, че тя нито е независима, нито е в истинския смисъл на думата съдебна.</p>
<p><strong>Впрочем както социалистите имат огромни вини по отношение на социалната сфера, така сините имат огромни вини по отношение на правораздавателната система и справедливостта. </strong>Забелязвате ли противоречието? Левите нехаят за социалната си мисия, а десните – за моралната устойчивост на едно общество, която му дава законът. В по-голямата част от прехода сините кадруваха активно съдебната власт и вместо да я реформират, я разнебитиха. На съвестта им тежат двама скандални главни прокурори – Татарчев и Филчев, които в някои отношения имаха повече власт от самия министър-председател. Ако Костов не знае нещо, то това е как да се справи с корупцията, защото е част от нея. Наивно е да се мисли, че безобразията са ставали без негово знание и одобрение. Наивно е и да се мисли, че ще оцелее двайсет години в тази система, без да е част от нея.</p>
<p>Опитах се чрез противоречията на тези две предизборни послания да ви опиша фалша на тазгодишната предизборна кампания, която по стилистика много напомня началото на прехода. Същото се отнася и за останалите политически сили, почти без изключения, но сега ще завърша само с акцент върху кампанията на Бойко Борисов, която също съдържа огромно противоречие в себе си. На 5 юли хората ще гласуват за Бойко Борисов, а не за ГЕРБ, както през 2001-ва гласуваха за царя, а не за НДСВ. С всяко свое изявление, в което обяснява как не иска да е премиер, Борисов губи привърженици. Хората гласуват за него, за да стане министър-председател и да оправдае очакванията им за ново и алтернативно управление. Ако той продължи да се крие и да бяга от тази отговорност, ще завърши безславно ефектната си политическа кариера. Оставям настрана въпроса дали може да се справи с тази задача и дали очакванията към него са адекватни.</p>
<p>Противоречието на Борисов е следното: от години той помпа електората, че иска властта, и когато електоратът е на път да му я връчи, започва да бяга от нея с уговорки, които звучат смехотворно. Ама да не е в коалиции, да е с пълно мнозинство, Марс да е отляво на Венера, да е по пълнолуние и ако може, да има два сезона, а не четири. <strong>Не е лошо Борисов най-накрая да разбере, че в политиката се случва не това, което на него му се иска, а което решат избирателите.</strong> Те го искат премиер и не ги интересуват прищевките му. Ако Бойко Борисов получи най-много гласове на изборите, ще трябва да задоволи тези очаквания, макар и с нежелание. Така както преди осем години го направи Симеон Сакскобургготски. А и като наблюдавам общността на политиците независимо от цвета им, започвам да си мисля, че коалициите са далеч по-здравословни. При тях истината поне излиза наяве, когато започват да се борят за територии. Видяхме, че големите мнозинства не са гарант срещу корупцията. Доказаха го управленията и на БСП, и на ОДС, и на НДСВ.</p>
<p> </p>
