- 10 Sep 2020
- 64
- 17
ГЕРБ не спечели толкова, че да запази властта си, но и не загуби така, както заслужаваше. За първи път станахме свидетели на това как управлявяващата партия съумя да запази своите лидерски позиции въпреки мащабите на управленската и нравствената катастрофа, която я сполетя. На пръв поглед това е феномен, който подлежи на трудно обяснение.
<p>Разбира се, елементите на контролиран и фалшифициран вот, административният и корпоративен натиск над избирателите са все неща, които бяха максимално задействани да работят в полза на ГЕРБ. На тях може да се припише заслугата за заетото първо място, но фактът на извоюваното ѝ електорално пространство не се корени в областта на манипулацията.<br /><br />Очевидно партията на Борисов и Цветанов удоволетворява определени потребности на част от българската нация, които не са функция на чисто политически решения и резултати. Това и налага да разширим контекста, в който трябва да се разглежда нейната виталност - от областта на политиката към областта на националната менталност.<br /><br />И тогава може да си дадем сметка, че не става въпрос за никакъв феномен. Всъщност ние вече близо четвърт век сме свидетели как функционира подобен обществен механизъм и дотолкова сме свикнали с него, че днес не му обръщаме никакво внимание - става въпрос за БСП. Нейната сила се влияе, но не зависи в същността си от оценката на управленското ѝ поведение. Тя е в много по-голяма степен функция на<br /><br /><strong>носталгията по комунизма и симпатиите към Русия</strong><br /><br />Това са двата носещи фундамента на лявата партия и единственият гибелен път за нея е да осъди категорично своето тоталитарно минало и да заеме антируска позиция. Всичко останало ѝ е позволено.<br /><br />ДПС също може да разполага със своя политически капитал безконтролно, стига да запазва своя ореол на защитник на българските турци. От тази гледна точка нейните лидери трябва да стискат палци да не се случи това, което постоянно е декларирано като техен публичен стремеж - партията да разчупи своя етнически характер.<br /><br />ГЕРБ се превърна в третата българска партия, която се добра до подобен политически „имунитет”. Постигна това, като предостави на българския избирател един механизъм за правене на политика, който е ценен не чрез своята ефективност, а поради своята понятност. Начинът, по който управляваше Борисов, се оказа адекватен на нивото, до което една значима маса от българите са в състояние да възприемат политиката.<br /><br />Липсата на ценностни ориентири и ниската степен на самоорганизация в обществото рязко накърни способността ни да даваме</p>
<p><strong>рационални оценки за управлението</strong></p>
<p>Така трудният ни вече за артикулиране морален критерий, който изисква способността да преценяваш кое е добро и кое е зло, бе подменен със скала на симпатиите. А Борисов знае как да изглежда симпатично.<br /><br />Той успя да се превърне в изразител на едно масово възприемане на политиката, което зачерква нейния елитарен и специфичен характер и я превръща в естествено продължение на битовото всекидневие. Натъпилата профанизация бе възприета като един български „превод” на така сложната, неразбираема и бездушна институционална среда, която възприехме (или ни бе натрапена) в годините на прехода. И от съществуването на която малцина изпитват естествена потребност.<br /><br />И наистина, появата на Борисов може да се охарактеризира и като десния бунт срещу модернизацията. Десният избирател се умори от ролята си да бъде генератор на промени и влезе в режим на поредното си политическо търсене на нова представителност. И тук се появи</p>
<p><strong>поредният български месия</strong></p>
<p>който предложи много по-достъпен прочит на дясната идея, при който реализацията ѝ се търси не чрез конкретна програма, а чрез популистко говорене и полето на нейното приложение не е реалният живот, а медийната среда.<br /><br />На тази основа бе сключено споразумението между Борисов и неговите избиратели. Той се задължаваше да играе ролята на добрия цар, а те получаваха усещането, че най- накрая някой, който говори на техния език и изповядва техните разбирания, е застанал начело на България. В основата си това бе доста здрав съюз, доколкото в него присъства емоционална компонента и всяка от страните би се почувствала лично уязвена от неговото разваляне. Нека си припомним парализата, в която изпадна бившия ни премиер, когато бе изгонен от властта и паралелно развиващата се истерия от неговите привърженици, готови с цената на всичко да оправдават методите му на управление.<br /><br />Бойко Борисов реши, че посредством харизмата си може да преодолее всяко изправило му се предизвикателство. А като се добави административния и полицейски натиск, подкупите, сплашването и медийните манипулации, стават разбираеми мечтите му за втори, та дори и за трети управленски мандат.<br /><br />Парадоксално, но именно Борисов взриви това изгодно за него политическо статукво. Направи го от глупост и мързел. Реши, че може да управлява страната така, както е свикнал да го прави в</p>
<p><strong>структурите на СИК</strong></p>
<p>И тъй като се бе превърнал в най- силният човек на България, повярва, че ще получи безусловно подчинение, без да си прави труда да го постигне. И попадна в капана на собствените си илюзии.<br /><br />Той така се разпореди с политическите си активи, че именно на най- решителният участък от управлението си изпусна контрола върху ситуацията. Опитът му да се оправдва с глобалната криза за вътрешните икономически провали не сработи именно поради атмосферата, която се възцари в страната. Докато хората бяха принудени да затягат коланите, герберската върхушка нагло демонстрираше своя разкош и чувството си за безнаказаност.<br /><br />Избухналите протести не бяха предизвикани само от високите сметки за ток, в тях се изля общото негодувание от развитието на страната, те бяха израз на това недоволство, което в продължение на три години се бе натрупвало и не получи своя отдушник. Всъщност, радвайки се на небивал медиен комфорт, ГЕРБ е подготвял собственото си падение, създавайки тази обществена среда, която внезапно се взриви през февруари.<br /><br />В полето на междупартийната борба Борисов също започна да инкасира загуби. Той подцени капана с референдума за АЕЦ Белене и това бе първото му политическо поражение. Другата бе, че „обязди” прекалено рано Яни Янев. Всъщност РЗС се отказа да уволнява Борисов именно когато хората поискаха неговото уволнение. Образно казано, Янето продаде фабиката си на 10 ноември и се лиши от един капитал, който може би щеше да е безценен в днешната ситуация.<br /><br />Така, стъпка по стъпка, Борисов и Цветанов доведаха партията си до днешната ситуация - да имат най- много депутати и да гледат отстрани на управлението. За тях това може да се окаже съдбоносно. Те ще бъдат подложени на тежко изпитание, но и ще получат</p>
<p><strong>шанс за реванш</strong></p>
<p>Всичко зависи дали ще се състави и как ще функционира един кабинет начело с Орешарски. Независимо от неотложните проблеми, които ще има да решава, основната битката за оцеляването на бъдещото правителство ще се води около наследството на ГЕРБ.<br /><br />И тази битка трябва да започне още от първия ден. Тя ще има две измерения. Едното ще е свързано с изкарването на всички кирливи ризи на предишната власт, което означава да се даде пълна публичност на корупционните схеми и управленските провали. Но успехът на начинанието не зависи само от изграждането на една черна хроника на герберската политика, а доколко тя ще може да се препише лично на Борисов, дали образът му ще се превърне в нарицателно за престъпност и некадърност.<br /><br />Второто измерение ще бъде начинът по който ще функционира бъдещата изпълнителна власт. Ако тя внесе едно спокойствие в обществото и демонстрира управленска компетентност, тя ще има възможност да маргинализира ГЕРБ, като го постави в една среда, където той не може да вирее.<br /><br />Ако това не се случи, пътят за</p>
<p><strong>реабилитацията на ГЕРБ</strong></p>
<p>ще се окаже открит. Вариант, при който кабинетът Орешарски се превръща в маска, зад която БСП и ДПС ще делят баницата, би се оказал гибелен за него. А индикациите за това са налице. Прекалено много червени политици са се устремили към министерските кресла и това ще дамгоса кабинета още в неговият зародиш. Скоро хората ще разберат, че са били лъгани с термините експертен и надпартийен, за да се скрие страхът, основно на БСП, да носи пряка отговорност за управлението. При това положение, образът на Бойко Борисов, изгарящ от желание да поеме кормилото на властта, би възвърнал своя блясък.</p>
