Безкрайният политически празник

<p>Политическата ритмика на това правителство изглежда ясно разграфена. Министрите-пчелички работят, за да осигурят празничното ежедневие на своя премиер, който едва смогва да прелети от едно тържествено управленско &bdquo;събитие&rdquo; на друго. Към сегашния момент безвкусната кулминация на този жанр бе откриването на вече работещи бензиностанция и закусвалня на двайсетина километра от София.<br />Всякакви публични, управленски и икономически факти са принудени да изчакат своята поява, за да бъдат въведени в живот чрез премиерския жест и през очите на медийния анонс. Няма особено значение дали става дума за ремонтирана улица, маломерна поточна линия, медицински апарат, първа копка или спортна площадка. Българският премиер е свръхсетивен, собствената му видимост има смисъл единствено ако &bdquo;помазва&rdquo; предмети и &bdquo;дава&rdquo; (в единствено число) на народа си. Подобно тежко тодорживковско обсебване от публичната предметност е двигателят на това постоянно политическо празнично битие, което той ни устройва. Дори в своята стилизирана мачовщина Борисов остава много повече отглас на архетипния Тодор Живков, отколкото на парадигмалния екшън герой.</p> <p>Пристрастеността към празничното ежедневие вече прелива от баналното към свещеното. През последните седмици тя прерасна в производството на реликви и безвкусен опит за култивиране на примитивен фетишистки екстаз. В желанието си да произвежда отлика, извънредност, събитие насред лятната летаргия министърът без портфейл започна да лицензира разкопни открития, покри ги с историкоподобна интерпретация и чевръсто стана дори глашатай на тяхната чудодейна сила. Съвпадението между свещеното и родното място на министъра единствено предполага по-шумна кампания на новия крайморски свещен град. Отношенията му с премиера пък преминаха в жанра на интимната мелодраматична сериалност, която сигурно допада на емоционалната средностатистическа ритмика.</p> <p>Тези дни с принос за бъдещата празничност на ежедневието се отчете и културният министър. По повод на поп певците без пенсии сега изпълнителната власт си създаде цяла нова система на ордени и медали, с които всъщност да реши осигурителен проблем, който и без това не остава особено изяснен. След няколко месеца сигурно ще започнат милите ежедневни тържества по повод връчването на съответния медал/почетен знак и т.н. на съответния възроден заслужил артист. Със сигурност главно действащо лице и тук ще бъде българският премиер. По този начин той вече ще си има паралелна система за производство на герои, конкурираща тази на президента. Със сигурност опашката от желаещи ще е дълга.</p> <p>Изправени сме пред уникален опит политическото ежедневие да се профанизира като скалъпен и натрапен празник на духа, екстаза, смирението. Някаква мащабна подигравка, в която всичко, дори метафизичното, следва да се подчини на императива за тържественост на управлението. Защото в крайна сметка просто няма как да е съвпадение, че светите мощи на Йоан Кръстител се появиха точно, ама точно сега, нали?</p>