Европейските лидери могат и да се различават във вижданията си за това как да се отговори на търсещите убежище бежанци и на нарастващия брой мигранти по пътищата, но всички те споделят едно мнение – че сме изправени пред криза с огромни размери.

Ангела Меркел призна, че това е "най-голямото предизвикателство в европейските дела, което е виждала като канцлер”. Италианският външен министър Паоло Джентилони предупреди, че кризата с мигрантите може да представлява сериозна заплаха за "душата" на Европа.

Но преди да се потопим в такава апокалиптична реторика, трябва да признаем, че ако има криза, тя е на политиката, а не на капацитета за прием на бежанци.

Наистина е драма това, че хиляди отчаяни хора рискуват живота и здравето си, за да достигнат Европа, прекосявайки Средиземно море в разнебитени лодки или предприемайки опасно пътуване по суша през Балканите. Повечето от тях са бежанци от смъртоносните конфликти в Сирия, Афганистан, Ирак и Сомалия. Друга голяма група - от еритрейци - са избягали от бруталното репресивно правителство в страната си. Най-голямата група - сирийците - бягат от ужасната комбинация от безразборните бомбени нападения на тяхното правителство и зверствата на екстремистките групи. Само малка част от мигрантите, които пристигат в Европа, са били мотивирани да напуснат страните си единствено от икономически подбуди, за да подобрят икономическото си положение.

Тази "вълна от хора" е по-скоро като малка струя, стичаща се към басейна, който трябва да я погълне. Населението на Европейския съюз е около 500 милиона. По последно преброяване мигрантите, които са използвали през тази година незаконни средства, за да влязат в Европа през Средиземно море или Балканите, са приблизително 340 хиляди. С други думи, бежанската вълна през 2015 г. представлява само 0,068% от населението на ЕС.

Като се имат предвид богатството на ЕС и напредналата икономика, е трудно да ни убедят, че на Европа й липсват средства за прием на новодошлите хора.

За сравнение САЩ , чието население е 320 милиона, имат 11 милиона имигранти без документи. Тези имигранти съставляват около 3,5% от населението на САЩ. В ЕС имаше между 1,9 и 3,8 милиона имигранти без документи през 2008 г. (последните налични данни ), т.е. по-малко от един процент от населението, според проучване, спонсорирано от Европейската комисия. Казано по друг начин, почти 13% от населението на САЩ (около 41 милиона жители) са родени в чужбина - два пъти повече от процента на хората, родени в държави, които не са членки на ЕС и живеят в Европа.

Правителството на САЩ едва ли е пример за точен подход към лицата, търсещи убежище (в страната битуват и „диви” идеи за изгонване на 11 милиона нелегални имигранти от Америка). Но според проучванията близо три четвърти от американците смятат, че на имигрантите, които пребивават в САЩ без документи трябва да им се помогне да останат законно в страната. Действително, икономиката на САЩ разчита на тези мигранти да свършат работа, която повечето американци няма да приемат.

Така че защо е тази европейска паника? Както и в САЩ, напливът на чужденци предлага изобилие от материал за демагозите. Някои твърдят, че новопристигналите ще „крадат” работни места чрез по-ниски заплати. В условията на бързо намаляване на безработицата в САЩ това не изглежда да е било истина. Докато европейската безработицата остава трайно висока.

Много европейски страни също са изправени пред влошаващ се демографски проблем - с твърде малко млади работещи, които "крепят" твърде много пенсионери. Притокът на хора, които са доказали постоянство, характер и ум – качества, без които нямаше да избягат от войната и репресиите у дома и да преминат през смъртоносни опасности по маршрута към Европа – означава инжектиране на свежа енергия, от която Европа може би се нуждае.

Има и опасения от тероризъм. Много от бежанците бягат от ISIS в Сирия или "Ал Шабаб" в Сомалия, но никой не може да изключи възможността терористи да се скрият в потока от мигранти. Но терористичните групи вече са доказали своята способност да изпращат агенти в Европа (или да ги набират там) чрез по-конвенционални средства. Точно както един бежанец няма да се втурне да пресича Средиземно море или да договаря нелегално пътуване през Балканите, ако има по-лесни опции да постигне целта си, така и за добре финансираните терористични групи тези бежански маршрути едва ли ще изглеждат надеждни. Няма как да превърнат тези маршрути в основно свое авеню.

Най-голямата загриженост сред амбулантните търговци на кризата са страховете за културата. САЩ винаги е била нация от имигранти. В САЩ има много повече имигранти без документи, отколкото в ЕС. Жизнеността на Америка в голяма степен се дължи на енергията и идеите, които вълни от имигранти са пренесли на бреговете й. Въпреки че периодично антиимигрантските настроения и политики стават активни в САЩ (китайското „изключване” през 1880-те, интернирането на американци от японски произход през 1940-те, забраните спрямо Хаити през 1990 и задържането на майки и малки деца, бягащи от Централна Америка днес), много американци признават, че животът им е обогатен от разнообразието на националности в страната.

Но повечето европейски страни не мислят за себе си като за емигрантски народи. Много европейци се опасяват, че притокът на чужденци ще подкопае техните културни устои. Изследванията показват, че тази загриженост е основен фактор в подкрепа на популистките партии в много страни от ЕС. Акцентът на този страх е за бъдещето на християнска Европа при доминиращата мюсюлманска религия на новопристигналите.

Някои правителства – на Полша, България, Словакия - са изразили силно предпочитание само към християнските бежанци.

Това безпокойство е изграждано в продължение на десетилетия. Някои политици като Марин Льо Пен във Франция, Герт Вилдерс в Холандия, Матео Салвини в Италия, Милош Земан в Чешката република, партията UKIP във Великобритания сега използват потока от бежанци, за да акцентират върху тези страхове. Това е политическо предизвикателство пред лидерите. Изисква се политически отговор, не е само въпрос на капацитет за усвояване на новите имигранти.

Някои политици като Меркел, френския външен министър Лоран Фабиюс и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се изказаха против демагозите, които застрашават утвърдените европейски ценности.

Трябва повече европейски лидери да го кажат.

Европейските лидери трябва да си припомнят как други държави са отваряли щедро границите си по време на Втората световна война, когато сред европейците е имало хора, които са преследвани и които са ставали бежанци. След края на войната европейските нации прегърнаха международното право, изискващо от тях да приветстват всички лица, търсещи убежище и можещи да докажат, че са били преследвани. Верни на този принцип, Германия и Швеция вече са заявили, че ще приемат всички сирийски бежанци, които пристигнат на тяхна територия. Вместо да ги изпращат обратно към първата страна от ЕС, в която са влезли, Германия и Швеция подписват правилата на блока "Дъблин" за предоставяне на убежище.

И други европейски страни трябва да последват примера им.

Трябва да се преработят правилата, за да може търсещите убежище в страните от ЕС да бъдат защитени. Що се отнася до онези хора, които все още не са в Европа, е безотговорно те да бъдат сплашвани и възпирани чрез страхове от риска от удавяне в морето или лошото отношение на контрабандистите, които правят пари с цената на удавени деца.

На търсещите убежище, които пристигат в Гърция - член на ЕС - трябва да се предостави организиран транспорт до северните части на ЕС, които имат капацитета за обработване на техните искове и предлагат  хуманни условия. Вместо да бъдат принуждавани да се подлагат на рисковано пътуване чрез контрабандните мрежи, пресичайки Балканите.

Необходимо е да се потърсят причините за бежанските потоци при източника. Европейските и другите лидери трябва да упражнят по-голям натиск за спиране на бомбардировките на Сирийската армия над  цивилното население. Тези лидери трябва да направят повече и за съседите на Сирия, като Ливан, където 20 процента от населението е от сирийски бежанци - значително повече, отколкото в която и да е европейска държава. Политическите лидери не трябва да позволяват на демагозите да подменят темата, като насаждат страх от хората, търсещи убежище и мигрантите.

Това придвижване през Европа, макар и мащабно, е управляемо.  Истинският въпрос пред европейските политически лидери е зад какво застава Европа? Какви са ценностите, които ще ръководят Стария континент в един свят, в който народите не стоят на едно място?

Колкото повече европейски лидери отговорят на този въпрос, изхождайки от европейските ценности (залегнали в Конвенцията за защита на бежанците), толкова по-голяма сигурност ще има за европейската култура.

Дори и в този период на миграция и смут.

Превод от английски език: Пепа Витанова