- Автор: Джими Картър Ню Йорк таймс
- 10 Sep 2020
- 2374
- 10
Башар и баща му – Хафез, имаха твърдата позиция да не говорят с никого от американското посолство в тези конфликтни времена, но те бяха готови да говорят с мен. Забелязах, че Башар никога не поиска информация или съвет от свой подчинен. Неговата най-важна черта на характера е неговият инат – за него чисто психологически е почти невъзможно да промени мнението си – и със сигурност – не би го направил под натиск.
Джими Картър
Преди да почне революцията през 2011 г., Сирия даваше добър пример за хармонични отношения между многото и различни етнически и религиозни групи в страната – включително местните араби, кюрди, гърци, арменци и асирийци, които са християни, евреи, сунити, алевити и шиити. Семейството на Асад управлява страната от 1970 г. насам и е много гордо с постигнатата относително хармония между тези разнолики групи.
Когато започнаха протестите в Сирия и протестиращите поискаха отдавна назрелите реформи в политическата система, президентът Асад съзря в това нелегален революционен опит да бъде свален „легитимният“ му режим и погрешно реши да го зачеркне, използвайки ненужна сила. По много и комплексни причини той получи подкрепата на своите въоръжени сили, съставени предимно от християни, евреи, мюсюлмани – шиити, алевити и други, които се страхуват от това, да бъдат овладяни от радикалните мюсюлмани сунити. Тогава възможността режимът му да бъде свален изглеждаше далечен и невъзможен.
Центърът „Джими Картър“ е дълбоко заангажиран със сирийската проблематика още от началото на 80-те години на миналия век и винаги е търсел възможността за намирането на политическо решение в бързо задълбочаващия се конфликт. Въпреки нашите постоянни, но останали поверителни настоявания за друго решение, американската позиция бе, че първата стъпка за решаването на проблема е свалянето на г-н Асад. Онези, които го познаваха, знаеха, че това е безполезно искане, но тази американска позиция продължава да е в сила вече четвърта година. Така че нашата предпоставка за постигането на мирно решение се основаваше на една невъзможност.
Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан и бившият алжирски външен министър Лахдар Брахими се опитаха да прекратят конфликта като специални представители на ООН, но се отказаха от опитите си в тази посока поради безперспективността на техните усилия при несъвместимостта в позициите на Америка, Русия и другите нации по отношение на статута на г-н Асад в мирния процес.
През май 2015 г. група световни лидери, известни като „старейшините“, посетихме Москва, където проведохме детайлни дискусии с американския посланик, бившия президент Михаил Горбачов, бившия външен министър Евгений Примаков, външния министър Сергей Лавров и представители на международни тинктанкове, включително с московския клон на Център „Карнеги“.
Те посочиха дългогодишното партньорство между Русия и режима на Асад и голямата заплаха, която представлява "Ислямска държава" за Русия, където 14% от населението са мюсюлмани сунити. По-късно аз разговарях с президента Путин за неговата подкрепа за г-н Асад и за двете срещи, които беше имал през годината с представители на различни сирийски фракции. Той ми отговори, че е направен твърде малък напредък и че според него единственият реален шанс за прекратяване на конфликта е САЩ и Русия заедно с Иран, Турция и Саудитска Арабия да излязат заедно с детайлен мирен план. Той вярваше, че всички фракции в Сирия, без "Ислямска държава", биха приели какъвто и да е план, предложен от тези пет държави, тъй като Иран и Русия подкрепят г-н Асад, а другите три защитават опозицията. С негово разрешение аз отнесох тези негови предложения във Вашингтон.
През последните три години Центърът „Картър“ работи със сирийци от всички политически цветове, с лидерите на въоръжените опозиционни групи и с дипломати от ООН и Европа по посока на намирането на политически път за прекратяването на конфликта. Тези усилия се основават на изследователски данни за същността на катастрофата в Сирия, събрани от Центъра. Според нашите изследователски резултати местоположението на различните фракции ясно показва, че няма групировка в Сирия, която може да се наложи по чисто военен път.
Скорошното решение на Русия да подкрепи режима на Асад с използването на въздушни удари и други военни средства ожесточи сраженията, повиши доставките на оръжия и може да увеличи потока от бежанци към съседните държави и Европа. В същото време то помогна да стане ясен изборът между един политически процес с участието на режима на Асад и още по-ожесточените военни действия, при които "Ислямска държава" може да стане още по-голяма заплаха за световния мир. При тези ясно очертани алтернативи петте цитирани по-горе страни могат да формулират едно общо предложение. За съжаление различията между тях остават.
Асад няма да слезе от сцената освен в чамов сандък, а ако остане, насилието няма никога да свърши.
Иран излезе със свой план от четири точки преди няколко месеца. В него се включваха прекратяване на огъня, създаване на правителство на националното единство, конституционни реформи и избори. При използването на механизмите на Съвета за сигурност на ООН и при прилагането на един общ план на петте страни е твърде възможно да се намерят механизмите за осъществяването на тези цели.
Включването на Русия и Иран е от ключово значение. Г-н Асад направи една-единствена отстъпка през последните четири години и това беше отказът му от химическите оръжия, което стана възможно единствено след натиска от страна на Русия и Иран. По подобен начин той няма да прекрати войната и да приеме наложените му от Запада отстъпки, но е твърде възможно да ги направи по настояване на съюзниците си.
Управлението на Асад може да бъде прекратено по един подреден начин, който включва създаването на едно приемливо за всички правителство, което би могло да бъде последвано след това от общо усилие за прекратяването на заплахата от "Ислямска държава".
Отстъпки трябва да бъдат направени не от воюващите в Сирия, а от гордите нации, които претендират, че искат мир, но отказват да си сътрудничат една с друга.
"Студия Трансмедия"
