Балканите – бременни с „Нова Югославия”?

А защо тази идея се реанимира тъкмо сега? Знае се, че се появява във времена на големи, съдбоносни изпитания – още по време на Балканското възраждане и борбите за освобождение от турско робство, свързана е с имената на Ригас Велистинлис, на Раковски и Каравелов, с идеите на Благоев в началото на миналия век, с балканските междуособици и войни, с пресечения от Сталин опит на Тито и Георги Димитров да я реализират след Втората световна война. Знаем и каква бе съдбата на държавата Югославия.

Има ли място тази идея днес, когато Европа е обречена да бъде пометена от най-голямото в историята й нашествие, което заплашва нейната идентичност и бъдеще? Сега, когато и самите страни от Западните Балкани напират да прекрачат прага на мечтана, но неуютна обединена Европа?

Как виждат своето място и бъдеще в нея, какво очакват? И как ще се отрази на политическия и икономически климат тук появата на едно такова формирование? А ние сме особено чувствителни към тази идея, защото централно място в нея е съдбата на Македония, заплашвана от албански домогвания и разделение… Готови ли сме да реагираме адекватно? 

Според автора Александър Сърбиновски през последните години в изявленията на регионални  и световни политици често се превъртат термини като Балкански съюз, Бенелюкс, православен, славянски или митнически съюз, нова Югославия, Западнобалканска шесторка (Г-6). Интеграция, която да наподобява Европейския съюз, да използва обединено всичките ресурси на страните да се подготвят за него.

Политическите анализатори общо взето са на мнение, че тя може да помогне на икономиката, политиката, културата и сигурността на балканците. Но не бива да се подминава и предупреждението на първия немски посланик в Македония Ханс-Лотар Степан, написал книга за историята на идеята за Балкански съюз – че инициативите трябва да са съобразени с днешните политически и икономически реалности и възможности.

„Икономически това е добра идея – твърди Йордан Тасев, - ще се премахнат многобройните нетърговски бариери и ще се разшири пазарът.  Като цяло целта на всички балкански държави е да са част от ЕС и НАТО, така че, обединени в по-малки общности, по-бързо ще извървим този път.”

Но политическият анализатор Милан Стефаноски е на мнение, че мнозина от местните държавници искат по този начин да се легитимират като лидери на група на Балканите и да придобият тежест в международните институции. „Едно такова обединение би било лошо за Македония с изключение на икономиката и спорта. А заради живота в бивша Югославия трябва да сме много предпазливи”,  твърди той.

Не може да се отмине и интервюто, което преди седмица даде за АФП сръбският премиер Александър Вучич. Не за първи път той говори за мечтания Балкански съюз, но го вижда като „митнически съюз на всички балкански държави и територии. Да имаме общ пазар”.

Но според него сътрудничеството между страните в региона не е лесно след „не само десетилетията, но и вековната омраза и войни” – и това предизвиква опасения за стабилността на Балканите.

„Не се страхувам за бъдещето ни в икономически план, но се нуждаем от политическа стабилност в региона...”

Примамлива идея, но възможно ли е тя да се случи, особено в днешното безизходно положение в Европа и най-вече на Балканите, когато пред „свободното движение на хора” израстват нови гранични заграждения? И когато ще продължи разделението на балканските страни „във” и „извън” ЕС?

А какво ще стане, когато Турция отприщи бента и преселническото цунами ни помете? Ще имаме ли време да си припомним – по нашите географски ширини особено обичаме историята – как разединените балкански страни се обрекоха на вековно робство от чужда цивилизация.

Пък и защо още се залъгваме, че тук нещо зависи от нас, че можем сами да редим съдбата си? И тази стара идея за Балкански съюз отново е в дневния ред на великите сили, ние отново сме в епицентъра на политическите тектонични сблъсъци. И никой не ни пита дали ни харесва. Известно е, че Русия от векове има Балканите като неотменна зона на геостратегическите си интереси.

Някак незабелязано в началото на годината мина една информация, че „Единна Русия” – партията на Путин, е подписала декларация за сътрудничество с две политически партии в Черна гора и иска да направи това и в други страни – да се даде път на един балкански съюз, в който да влизат „неутрални държави”.

Като коментира документа, руската агенция „Спутник” отбелязва, че той е отворен и за други страни от района да се присъединят, че това е инициатива за създаване на съюз на независими суверенни държави в Югоизточна Европа, чиито членки ще обявят военен неутралитет и ще се откажат от членство в НАТО.

Наивно е да се мисли, че най-голямата сила, която е поела ролята да ръководи световните дела, ще отмине това. От две години САЩ обръщат сериозно внимание на тази идея, подкрепени активно от английските медии.

„Седемте държави на Балканите, които не са в ЕС, ще се обединят в Балкански съюз”, пише вестник „Сън” и подчертава, че идеята идва от Вашингтон, а Европейският съюз е готов да я реализира с твърд и силен ангажимент на САЩ.

Според вестника, ако европейско-американската инициатива за сближаване на Балканите стане реалност, това би трябвало да стане по примера на Европейския съюз – като политическо и икономическо, а не само като географско понятие. А сп. „Икономист” нарича бъдещето обединяване на Балканите „Югосфера” или Нова Югославия.

Идеята се обсъжда и в самите западнобалкански страни. Преди две години медиите оживено спрягаха инициативата на тогавашния външен министър на Черна гора Лукшич за балканска „Г-6”. А според излизащия в

Подгорица вестник „Вести” шестте балкански страни заедно ще работят за „евроатлантическата ориентация”. Откровено и ясно!

Но и от „другата” страна имаше, макар и по-плахи, контрамнения.

Така например сръбският вестник „Курир” обърна внимание, че нарушената сигурност в района може да доведе до образуването на православен съюз на Сърбия, Гърция, България и Македония във военнополитическия смисъл на думата…

Както и да го извърташ, откъдето и да погледнеш – тук, на Балканите, е като в стария виц: каквото и да кажеш, винаги се разбира една дума… Е, в случая е „военнополитически”.

Атанас Далчев беше казал нещо много мъдро: „Искаш ли да провалиш една идея, дай й да се осъществи”. Може би имаше предвид социализма? Или лелеяния Балкански съюз?   

По всички правила замислената „Нова Югославия” е предварително обречена. Но защо да не си помечтаем?!

--------------------------- 

Иван Василев е журналист, работил във вестниците „Труд”, „Поглед”, „Земя” като зам.главен редактор, външнополитически коментатор в Комитета за телевизия и радио и зам. главен редактор на "Международна информация" в БНТ. Активно сътрудничи на много български и чужди издания. Автор е и на много документални филми. Сега работи в сайта на СБЖ.