Ако Костов наистина е десен политик, трябва да се извини за подкрепата си към Борисов и да се оттегли
Дачков ! Други десни политици няма ли в тази България ? Други, които изобщо носят, трябва да носят, знаят какво е това да носят отговорност няма ли в България ? Други политици има ли въобще в България ? Няма, разбира се. Не и такива, които са на власт или са били на власт. Всички те са абсолютни мижитурки, дребни фигурки. А Костов, сравнен с тях, е колос. Друг е въпросът защо нямаме други като Костов. Такава напоритост да се изисква само и единствено от Костов показва единствено, че само Костов е достоен в политиката в България. По-ярко признание от това - здраве !
Продажков, на теб ли да ти се извини?!Колкото повече блести Костов, толкова повече писанията ти са безсмислени, беззъби и изглеждат като насилена кадъна...
Ха,ха - дежурните лизачи на граала ДСБ и неговият собственик отново са на линия. Колкото и да крякате, милички, на ваш гръб ИК си живурка и се смее като Румпелщилцхен, че ви е прекарал за пореден път.
едно си бае. Се Костов му е в смрадливия плювалник. Първо той трябва да се извини за тоновете клевети, манипулации и лъжи за СК, Костов, ДСБ и СДС, избълвани в тъпия му сайт. А колкото до това какво трябва да прави Костов, Партенко е много нищожен, за да си изказва поръчковите блянове.
Sin, ти не преставаш да ме изумяваш! В стремежа си да величаеш Костов стигаш до абсурди. Да сравняваш някого с мижитурки и дребни фигури и на тази база да го обявиш за колос, ами това, Sin, си е чиста подигравка. Към 18:30-господине, аз лично предпочитам да чувам истини без значение кой ги казва. Писнало ми е от красиви лъжи, изречени от хора със съмнителен морал. След 20 години надежди и разочарования съм стигнала до това, че вече не ме интересува кой управлява, интересува ме как управлява.
Sin наистина е прав. За съжаление, друг като Костов няма. И знае, и може. А за Дачков няма какво да се чудим. Просто за това му плащат. Знае се и кои.
Явен Храчков(Партенко Продажков) загрижен за дясното.
Смешен,жалък, плачевен ... какво? Не, не журналист. Хора, не четкайте самочувствието на червея. Просто графоман ... но злобен.
к не е можещ (на това в бг му викате некомпетентен:к е един редови бг посредственник:умствен вегетарианец),аморален тип,к е с минимална обща култура (един жан видинов се показа по-достоен:покри се и не вдига шум)интересно ще бъде да му покажат досието на този малоценностен тип(има със сигурност такова):това го прави злобен,защото е зависм.пред мой познат и к е изтървал най-подигравателна и вулгарна оценка за българете.и к и бб са политически плевели.(за глупците в живота няма алтернатива/така му викат бг папагалите:аааааааалтернатива:припева колективната бг селяндурщината)
Мисля, че е крайно време администраторите на този сайт да започнат да го чистят от платени хейтъри като този Sin, чиито долнопробни, пръскащи омраза и слуз бележки, наистина вече ме дразнят. А хвалебствията му относно Костов говорят единствено за крайно семпъл интелект, демонстрации на какъвто в този сайт могат да се срещнат единствено във форума. та затова - чистете, моля, словоблудствата на жалките отрепки, които сами си подлагат гравите на заколение, а после венцеславят палача...
Майстор "Готвача" Дачков говори за палачинки
Трагичното е Ели, че ви смениха мозъците след 10.11.89г. По-рано си мислех, че това е било възможно само в диктаторски или тоталитарни условия. Уви, оказа се, че е елементарно, както те се изразяват - направо фасулска работа, да ви натискат и мачкат като пластелин. Днес е Костов, утре - друг. Който те решат. И вие винаги си оставате на понеделник. Виновни и лоши - дал Господ. Методът "ще" работи без проблеми от татово време. Но мизерията си остава за вас. " ...аз лично предпочитам да чувам истини без значение кой ги казва.". Ето точно това се нарича мизерия. Както казваше една възрастна жена, живяла десетилетия в чужбина, вие просто не знаете колко сте зле. А някои вече ( точно както преди ! ) даже са убедени, че това е щастие ... Даже има и пресен пример : в Германия и Австрия в момента по кината с историческа цел се прожектират филми( художествени и съвсем не елементарни ) от нацистката пропаганда. Един от тях се казва Jud Süß (1940). Участват най-известните артисти от онова време и филмът доста убедително показва как евреите прибират мангизите от народа и си пълнят гушите. Но, забележи, задължително преди филма има представяне от водещ. Това е по присъдите от Нюрнбергския процес и те се спазват, разбира се. Можеш ли да прозреш защо ?
Не мога да разбера учудването на г-н Дачков??????????????????????????????? Костов първия ли "син демократ" е , който говори вярни неща, с почтени позиции , достойни за възхищение и в даден ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ, не можем да познаем това същия човек ли е и мигаме с очи! А по късничко разбираме КАКВА ВСЪЩНОСТ Е БИЛА РАБОТАТА! И че просто им дошъл реда за да бъдат активирани! Иска ли имена да изброявам, г-н Дачков?
До 22:38 ч. Борил "Палачинкаджия" се нарича този "човек", който си СМЕНЯ ПОЗИЦИИТЕ на 180 градуса, а не този който бие шута на такъв, заради това!
ENP zastavi Kostov da priznae Borisov za desen za da si osigori glasove v evro parlamenta,za tova i Kostov se obrashta kam ENP.
Мило, болшевишко дете, какво е това "хейтъри"? Вас черевните Ви мама и тате в Англия ли Ви отгледаха? Що се отнася до администраторите и "изтриването", те отдавна го правят. Например вчера имаше чудесен коментар по повод на тази статия, без квалификации - само с факти. Но на "Гласчетата" не им хареса и сега забелязвам, че са Ви послушали. Защото авторът на коментара бе изложил неопровержими истини. Явно това се смята за мразене - hate. Я по-добре, мило и навярно грозно комунистическо момиченце, си вървете в СССР. Там ще можете и да си хейтвате. Те съветските другари обичаха да замърсяват езика си, който е наш, ама няма как да го разберете. За това е необходим мозък, а не чанта, пълна с петолъчки, сърпове и чукове.
вас не ви интересува личния частен интерес, затова отидохте в чалга-вестника галерия, да морализоторствате между статиите за шундите на плеймейтки и чалгаджии. Айде нема нужда.
"Костов пък ще си постави следващата голяма политическа цел – да прескочи четирипроцентовата бариера и на следващите избори, което ще бъде обявено за изключителен успех, и т.н, и т.н." Ами дано това да не се случи и г-н Костов най-после да ни освободи от вече безсмисленото си присъствие в политиката.
"... Костов най-после да ни освободи от вече безсмисленото си присъствие в политиката.". Точно това желаят и ченгесарите от комуноидната мафия, разбира се за всички възможни Костовци. Т.е. онези, които бранят завоеванията на крадливата про-московска уж бивша номенклатура на БКП. Ерго, трябва да си много тъп, за да желаеш същото. Другата възможност е да си "на работа" в някоя от многобройните им "медии" - я някоя такава на Батков, или на Кръстева ( Доган ), или просто тук, в медията на събирача на дългове и изпълнител на мокри поръчки А.Петров - т.е. все "медии" на същата тази крадлива комуноидна пасмина. Която възможност е доста по-вероятна, като се има предвид "работоспособността" на сътрудниците на уж бившите ДКМС, БКП, ДС, ОФ и пр. И защото, след като ни управлява трето подред природно недоразумение - след клиширания до невъзможност комсомолски палячо Станишев, мигащият на парцали тъпунгер от Мадрид и сегашният чук, да викаш срещу Костов ( освен ако не "работиш по тема" като Дачков ) си е просто изгниване на духа, надмощие на низките страсти пред логиката човешка. Нещо като плебей в Древния Рим, но без трохите, които са му подхвърляли тогава. Напит, но без вино, доволен или недоволен все тая, и въпреки това вършещ същата работа. Че даже и разсъждаващ понякога едва ли не - щастлив.
А комичното Sin, е че точно ти говориш за промити мозъци. Та ти си с манталитет на идеален партиец-без значение коя е партията. Партиец, за който Партията майка е права даже, когато греши. Май имаше такова стихче. За такива като вас друго мнение не съществува, критиката е забранена или в най-добрия случай трябва да е „градивна”. Вие не опонирате с доводи и факти, вие опонирате с етикети-по-рано беше с „ти си фашист”, сега е „ти си комунист”. Да отречеш истината само , защото е казана от „врага,” ето това е стила на партиеца. Не те смятам за глупав човек, даже напротив, но ти сам се правиш на такъв като постоянно пишеш едно и също. Като не ти харесва истината на Дачков закови го с твоята, обаче го закови така, че да не може да мръдне. Можеш ли? Дали можеш да проумееш, че има много дясно мислещи хора, които обаче не гласуват за синята коалиция точто заради Костов? И това го правят не защото четат Дачков. Костов не е лидер, той имаше възможността да поведе след себе си хората, но се издъни. Ако не беше го направил, по мое мнение, щеше да управлява втори, че и трети мандат. Постоянно се коментира дейността на Костов като мин. председател, но защо не си спомним, че той беше и мин. на финансиите, а аз много дабре помня едни негови изказвания тогава. Комунизъмът като строй отдавна го няма в България Sin, но той е тук в главите на всички, които сме живяли малко или много по негово време разликата е само в степента на заразяване. И който не си признае това, значи лъже себе си. Пропаганда е имало и винаги ще я има, истината или част от нея се разкрива понякога, а дали някога ще разберем цялата истина за евреите, Нюрнбергския процес и войната, за събития от нашата близка история, аз се съмнявам. Не ми ги давай за пример, защото в обощоприетите представи за тях има огромна пропаганда. А единственият начин да се противопостави на пропагандата е да се чуват и други мнения.
не е фактор, слава на Бога. Видно от рейтинга на ДСБ всеки си е направил извода. Проблемът е последователната 20 годишна политика, която в 2010 г ни доведе кашкавалът да е 16 лева, месечната сметка за парно да е месечна заплата...за образование да не говорим, защото така наречената средна класа не може да си изхрани децата. Бизнес инициатива в БГ е самоубийство - морално и финансово.
Ама Ели, в края на краищата по-проста от следната логика няма: не щете Костов - те ви С2 - цвете ! После пак не щете Костов - те ви Станишев - букет !! После пак - те ви ББ - фурор ! Ами честито ! Само не казвайте, че предпочитате някой от последните трима пред Костов на власт. Няма да повярвам. И най-важното - Дачковците, Продевците, Дъревците въпреки последните 3 "избора", продължават канонадата по Костов. Напреки уж всяка логика - бил свършен, нямал проценти, бил от т.нар. стара десница и пр. Наистина ли мислите, че тук става дума само за Костов и СК или ДСБ ? Или че ние сме чак толкова предани партийци ? ( PS: Това последното доста ме засегна, но нейсе ).
Досега Костов не е попречил на ченгесарската мафията, а , както се вижда, точно обратното-тя си прави, каквото поиска и става все по-силна и по-силна. Следователно ползата от този асаноправещ борец срещу лошите е никаква. Дачков е напълно прав!
Ха, някакво говедо е нацвъкало тъпия доклад на ИК за великите успехи в гъненето и лапането на народен гръб Пътнки е скъпи, този дребен тарикат, скоро ще го духа.
ама знам оти не е така. И мразим, щото така, пък и поръчката е такава. Некои другарки и другари тук се заблуждават, че Явен Храчков е честен журналист и защитник на демокрацията и свободата. Не, той само е обучен да се прави на такъв и да печели симпатиите на баламите. Иначе момчето си заслужава и следния прякор: Лесен Поръчков.
Sin, а защо трябва да избирам Костов само заради това, че другите не заслужават внимание? Костов ли е единствената възможност на десницата. Костов е бита карта, казах го още преди 10 години и за съжаление излязох права, защото в десницата, която той разби ни беше надеждата. Понякога си мисля дали точно това не беше целта. Да се маха и да отстъпи мястото на друг! Ама кокал не се пуска лесно. Но стига с Костов, нека дадем дължимото на новото представление-някой или нещо, дали пък не са били извънземни, е разрушило всичко постигнато до 89 г и сега ние ще се напъваме да го възстановяваме, даже трябва да сме щастливи, ако успеем да възстановим и една стотна от него:)
Щом още го дъвчат комунягите и техните подлоги, май не е бита.
Не, не трябва да избирате Костов. Те ще ви посочат кого да избирате. Докато възстановявате построеното от Тато ... Смях.
Do 18:23 ч. Ели Ели , фуражките са те сложили в капана още когато си почнала да говориш за "десницата" ! Ето и на трбе ще повторя защото ми изглеждаш свестен човек! Хората които изпълваха площадите и Орлов Мост НЕ БЯХА "ДЕСНИЦАТА". Туй за "десницата" ви го пробута Костов много по-късно!За да освободи "лявото" САМО за БСП! Проблема на БГ не е само липсата на десница, А СЪЩО ТАКА И ЛИПСАТА НА ЛЕВИЦА! С една дума ЛИПСАТА на нормална многопартийна система! Дано съм ти дал повод за размисъл! Виж ехидната победна усмивка в очичките на фуражките за МЕНГЕМЕТО в което са вкарали Народа: "не щете Костов - те ви С2 - цвете ! После пак не щете Костов - те ви Станишев - букет !! После пак - те ви ББ - фурор ! Ами честито !" и т.н.
Недостойно е някак. Тя сама не се у важава. Вижте как изписва името си - на латиница и без главна буква в началото. serafimova, вие да не сте Явора? Да живее Костов - най-високопоставения циганин след Тато, Волен и Петьо Блъсков! Ура!
айде, хроничната болка на Продашков се е обострила пак. Май в тази държава има един мъж, който следва да носи отговорност за всички останали, като че ли са невменяеми, че и да определя кой е десен и кой не. Аз пък си мислех, че всеки е свободен да се определя за какъвто си иска, а избирателите с гласа си следва да преценят дали да му дадат вяра или не. От там нататък с действията си доказва има ли или не подобна принадлежност.
Абе вие мислите ли за тази държава изобщо! Как така да се оттегли? Какво ще кажат в Европа? Пак ще ни упрекнат, че дискриминираме малцинствата. Така имаме поне едно интегрирано малцинство - Костов, който е полуциганин-полуикономист-полуреформатор. :-))))) Е, те станаха три половини, но за Костов може, той във всичко е полу. :-)))))
За, Ели. Олигофренът, който ме е цитиръл по-долу случайно ме подсети, че не са онези виновни, които ви пробутаха да гласувате и вие гласувахте за С2 и/или ББ. Ами най-виновни били тези, които се усмихвали, и то ехидно. Даже аз. Вие преценете. Костов не го бутам аз в очите на другите, а Дачков, по много стриктно и очевидно добре заплатено задание. Което и показва, че не самият Костов е важният в случая, а тези, които малко или повече се чувстат все още ангажирани с политиката в тази страна. А аз съм фен на Костов и чета и слушам всичко от/за него. За новите лица от десницата - нямам абсолютно нищо против. Нека се появят, ще ги оценим. Но дотогава аз предпочитам да виждам Костов и такива като него от СК/ДСБ, вместо Станишев, ББ или нехранимайкото от Мадрид. Стори ми се, че сте на обратното мнение, което ме амбицира да се изказвам така простанно. Впрочем, приятелят Quest написа доста хубави неща по въпроса тук и в други форуми.
Mickey, използвам думата десница съвсем условно. Sin, няма да стане тази-аз се отказах да гласувам:). И недей да злорадстваш- не само аз ще възстановявам построеното от Тато, но и ти също, а и всички останали-червени, сини , зелени и пембени :)
Вие сте глупава. Като Костов. Факт. Не излизайте от къщи, за да не предизвикате епидемия. Болшевизмът е заразен.
Sin, недей да гадаеш за кого съм гласувала-предположенията ти са грешни :)
Изразил се пак ПРОСТРАННО фуражката: "Но дотогава аз предпочитам да виждам Костов и такива като него от СК/ДСБ, вместо Станишев, ББ или нехранимайкото от Мадрид. Стори ми се, че сте на обратното мнение, което ме амбицира да се изказвам така простанно." Какво ти се е сторило ти не ни обяснявай! Вашето МЕНГЕМЕ го знаем: 1) Който не харесва предложените от ДС/БКП дъщерни "партии" и не ще да гласува за никоя от тях е Бай Ганьо с неговото "всички са маскари" 2)(когаро горното не мине)Може и да са да наистина комунистическо-ченгесарски креатури - ама вие гласувайте за "най-малкото зло" от ТЯХ! (???????) 3) (ако не помогнат и двата тарикатлъка горе) Вади се етническата карта с турците(нищо че и Доган и ДПС са си ваши) , или старото изпитано плашило "Който не ще да гласува за някоя от тредложените "партии" -гласува за БСП" Като че ли има някакво значение ЗА НАС коя от креатурите на ДС/БКП ще е на власт , щом ФАКТИЧЕСКИ управлява БКП:))) Абе фуражко, първо ни докажи, че гербаджиите СК и Костов, дето ни тропосоха това управление, УЗАКОНЯВАЙКИ ГЕРБ и обявявяйки го за "алтернатива" на БСП- НЕ СА КРЕАТУРИ НА ДС/БКП С аргументи! A не да потриваш ръчички ехидно: "не щете Костов - те ви С2 - цвете ! После пак не щете Костов - те ви Станишев - букет !! После пак - те ви ББ - фурор ! Ами честито !"
от възстановителите на построеното от Тато. Значи те искат една олигофренна промишленост с огромен разход на енергия, суровини и материали, произвеждаща нискокачествена продукция, годна само за "братския" Съветски съюз. Искат неравенство в цоциалистическата мизерия, опашките, съсипването на природата, лагерите и затворите на Тато, забраната на пътуванията и липсата на политическа, икономическа духовна и интелектуална свобода. На първо място безумието, построено не от Живков, а от робите на комунизЪма не струва камъните тухлите, варта и цимента, вложени в него. Може би искат и морално остарелите и нискокачествени технологии, машини и съоръжения от "братския" Съветски съюз и още много други дивотии на цоциализЪма. Не нам.
Великият политик в "дясно" направи всичко възможно за да не допусне навремето НДСВ в ЕНП, и със същото малоумно усърдие вкара ОФ-то Бойко Борисов в същото това ЕНП. Докато от НДСВ видяхме маса полезни съвременни десни политики, както по време на техното управление с ДПС, така и по времето на Тройната коалиция, какво дясно видяхме от "обединителя" на дясното - ББ? И какво изобщо има да казва Иван Костов след тия стратегически фалове. Що се отнася до ББ, всеки си има ниво. ББ е пример как като общуваш с един тоталитарен диктатор от прогресивен селяндурско-шмекерски произход и като общуваш след това с потомствен аристократ и доказано възпитан и либерален човек, от кого колко приемаш. ББ най-инфантилно се прекланя пред простотиите на ТЖ-то и нищо не е прихванал от възпитанието и маниера на Царя. Но проблемът не е в ББ-то. Проблемът е в електората. Това политическо недоразумение, е там където е, и ще остане там още един мандат по една проста причина. Лумпенизираният електорат изпада в бжлаженсто, когто види олицетворението на собствения си примитивизъм и кръчмарска байчовщина на чело на държавата. Превръщането на демокрацията в тълпокрация го опиянява като наркотик.
с по-спокойни настроения да си кажем правата: грешка бе да се подкрепя герб - креатура на бкп, от страна на синята коалиция. това бе един компромис по отношение на много принципи, направен с оглед, или така поне се обясняваше, премахване властта на тройната коалиция. напълно погрешна бе и скритата надежда, че поради липса на компетентни хора, герб ще се обърне за съвети към синята коалиция, не искайки да работи с дпс и бсп. атака също няма компетентни хора. от синята не разбираха, или се правеха, че не разбират,очевидното: бойко борисов е поредният проект на бкп и службите и въобще не се интересува от управление, а от запазване на статуквото на мафиотската държава постигано с просташки шум, хвърляне на прах в очите, където трябва насилие, "разправа" с доскорошните другари с цел заблуда на противника - ЕК, ЕС, САЩ. даже и книга има написана, която ясно ги обяснява нещата. ала кой да чете? синята к.повярва на желанията си и на простофилските бръщолевения на бойко, цветанов и др. от герб. забравиха пародията с "подкрепата" на бойко за беронов, забравиха магариите и престъпленията му като кмет, забравиха секретарството му при симеон 2, забравиха миналото му на мутра, телчк на бай тошо, не отказал се никога от бкп милиционер-пожарникар, забравиха всичко, защото "мислеха", че ще получат джентълменски отговор. има две възможности: 1.сините са тъпи, безмозъчни идеалисти, които са готови на всякакви унижения в интерес на българия, или 2.те са част от сценката, за пиеса и дума да не става, а показаното от тях е тяхната "роля" в тази сценка. и в двата случая те се подиграха на гласувалите за тях и макар и "соци"агентите да им дават 3.5% гласове, истината е, че за тях никой повече няма да гласува. през 2009 г. около 300 000 избиратели, а след това - може би 150 - 200 члена. така е, когато има пълно и всеобхватно противоречие между думи и дела: говорят за интереса на избирателите, а работят за своя личен интерес. това че така действуват всички останали не е нито обяснение, нито извинение, нито оправдание, нито причина някой да гласува за сините отново.
бсп и сдс единодушно гласуваха грабителските закони- за "зунковете",за масовата приватизация ,а не кешова,за частните банки и тодор вълчев единодушно го избраха,а от последното се пръкнаха кредитните милионери и хиперинфлацията.мозъчният тръст на сдс беше и. костов. костов подлъга царя да се кандидатира за президент,а после направи всичко възможно да го спре в политиката чрез съдебни методи ,а и по-най гнусен начин всеки ден в клубовете на сдс пращаше факсове с гнусни лъжи срещу царят и успя да промие мозъците на фанатиците седесари.и въпреки всичко,царят го покани за коалиц. партньор,но той надменно отказа,а надето се съгласи за поста в.м.,за което костов я наказа.ит.н.
Изминалата седмица даде отговор на един стар и болезнен за всички привърженици на десницата (а и за всички реформаторски настроени граждани) въпрос: Синята коалиция и ГЕРБ общ политически „полюс“ ли са, придатък ли е реформаторската десница на ГЕРБ. За привържениците на ДСБ и СДС, а в още по-голяма степен за хората с десни и реформаторски убеждения, които не са пряко свързани с партиите, а търсят представителство, отговорът беше ясен. Те не виждаха особена идейна или политическа близост между Синята коалиция и ГЕРБ и реагираха на подкрепата за еднопартийното управление на Борисов с учудване, а нерядко и с разочарование. Действията на сините се възприемаха често като поведение на съветници на министрите и премиера. За тези, които ни симпатизират, това беше неприемливо, доколкото представлява сериозна експертна помощ без политически ангажимент за промяна насреща. За тези, които ни мразят – опит да черпим власт от позицията на безотговорен фактор, на „сив кардинал“ на кабинета. Този въпрос вече не стои. Отговор му даде pеформаторската десница с позицията си по бюджета и с категоричните послания, които събранието на ДСБ отправи. Но отговор даде и премиерът Борисов с изказванията си, с които реабилитира не просто диктатора Живков, но и една от най-сочните лъжи в българската политика – тази, че три пъти фалиралият режим на Живков е довел до икономически ръст и напредък. След средата на месец Ноември 2010г., нещата са ясни Синята коалиция не е придатък или съветник на ГЕРБ, а самостоятелна дясна алтернатива. За съжаление единствената реформаторска алтернатива у нас Споровете около бюджета и левия завой на ГЕРБ, от една страна, и реабилитацията на Живков, от друга, са пряко свързани. Това не е съвпадение, а политическа закономерност. Нещо повече – това е и обяснението на неспособността на ГЕРБ да посочи път отвъд кризата. ГЕРБ не просто не успява да преодолее наследството на тройната коалиция, от което толкова натрапчиво се оплаква. ГЕРБ не може да преодолее наследството на Живков. Защото наследството на тройната коалиция действително е почти навсякъде – в бюджетните дупки, в разрушената инфраструктура, в продънената здравна система и фалиралия социален модел, в корумпираните служби за сигурност, в неустойчивия модел на развитие на земеделието, във „феодализирането“ на местната власт и областните структури. Но всичко това е поправимо. Доказа го кабинетът на Иван Костов през 1997-2001 г., когато преодоля много по-тежко наследство и реформира далеч по-изостанали обществени отношения, пренасяйки буквално страната от Азия в Европа. Със смели реформи, завареното от Борисов можеше вече да бъде превърнато в ефективно модернизираща се държава и нарастваща икономика. Но наследството на Живков е в главите. И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език – влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи. Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран – сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти – съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а „алтернативата“ на Гоце – в АОНСУ. Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те – оплаквачките на Живков – не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани „приоритети“, в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти. И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия – сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, неопрежалимото време на Живков…), когато областният партиен секретар беше главатар на всички „стопански ръководители“, кметове, прокурори, съдии, милиционери. Защото сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, младите хора е точно това – че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че данъците и осигуровките ще са предвидими, че ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено – да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало това най-естествено човешко желание. Справедливост е каквото си изработил, с голямата част от плодовете да разполагаш. Да има връзка между труда и доходите, между риска, смелостта и печалбите. Всекиму според усилията -това е представата за справедливост на западния свят. И ако е нахална лъжа това, че при Живков е имало стопански успехи (а то е опашата нахална лъжа), то е именно защото никой нямаше стимул да работи. Защото един работещ хранеше десет мързеливи, едно успешно предприятие – десет фалирали. И когато днес ни пробутват същата манджа, това не е справедливост. Личната отговорност е преди всичко да осигуриш здравето си, старините си, семейството си. И чак тогава идва отговорността на държавата, да осигури солидарност. Но солидарност означава обществото, отделният данъкоплатец, да даде наистина на тези, които са безпомощни, без равен старт, без възможности – а не на тези, които викат под прозорците на премиера… Солидарност е когато даваш със съзнанието, че така е правилно. И със съзнанието, че получаващият днес може да ти даде утре, когато си в нужда. В днешното българско общество такава солидарност няма. Тя следва от налагането на нови понятия за сигурност и справедливост, основани на свободата. И това е голямата и смела задача пред поколения реформаторски политици. Радан Кънев
Изминалата седмица даде отговор на един стар и болезнен за всички привърженици на десницата (а и за всички реформаторски настроени граждани) въпрос: Синята коалиция и ГЕРБ общ политически „полюс“ ли са, придатък ли е реформаторската десница на ГЕРБ. За привържениците на ДСБ и СДС, а в още по-голяма степен за хората с десни и реформаторски убеждения, които не са пряко свързани с партиите, а търсят представителство, отговорът беше ясен. Те не виждаха особена идейна или политическа близост между Синята коалиция и ГЕРБ и реагираха на подкрепата за еднопартийното управление на Борисов с учудване, а нерядко и с разочарование. Действията на сините се възприемаха често като поведение на съветници на министрите и премиера. За тези, които ни симпатизират, това беше неприемливо, доколкото представлява сериозна експертна помощ без политически ангажимент за промяна насреща. За тези, които ни мразят – опит да черпим власт от позицията на безотговорен фактор, на „сив кардинал“ на кабинета. Този въпрос вече не стои. Отговор му даде pеформаторската десница с позицията си по бюджета и с категоричните послания, които събранието на ДСБ отправи. Но отговор даде и премиерът Борисов с изказванията си, с които реабилитира не просто диктатора Живков, но и една от най-сочните лъжи в българската политика – тази, че три пъти фалиралият режим на Живков е довел до икономически ръст и напредък. След средата на месец Ноември 2010г., нещата са ясни Синята коалиция не е придатък или съветник на ГЕРБ, а самостоятелна дясна алтернатива. За съжаление единствената реформаторска алтернатива у нас Споровете около бюджета и левия завой на ГЕРБ, от една страна, и реабилитацията на Живков, от друга, са пряко свързани. Това не е съвпадение, а политическа закономерност. Нещо повече – това е и обяснението на неспособността на ГЕРБ да посочи път отвъд кризата. ГЕРБ не просто не успява да преодолее наследството на тройната коалиция, от което толкова натрапчиво се оплаква. ГЕРБ не може да преодолее наследството на Живков. Защото наследството на тройната коалиция действително е почти навсякъде – в бюджетните дупки, в разрушената инфраструктура, в продънената здравна система и фалиралия социален модел, в корумпираните служби за сигурност, в неустойчивия модел на развитие на земеделието, във „феодализирането“ на местната власт и областните структури. Но всичко това е поправимо. Доказа го кабинетът на Иван Костов през 1997-2001 г., когато преодоля много по-тежко наследство и реформира далеч по-изостанали обществени отношения, пренасяйки буквално страната от Азия в Европа. Със смели реформи, завареното от Борисов можеше вече да бъде превърнато в ефективно модернизираща се държава и нарастваща икономика. Но наследството на Живков е в главите. И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език – влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи. Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран – сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти – съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а „алтернативата“ на Гоце – в АОНСУ. Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те – оплаквачките на Живков – не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани „приоритети“, в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти. И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия – сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, неопрежалимото време на Живков…), когато областният партиен секретар беше главатар на всички „стопански ръководители“, кметове, прокурори, съдии, милиционери. Защото сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, младите хора е точно това – че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че данъците и осигуровките ще са предвидими, че ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено – да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало това най-естествено човешко желание. Справедливост е каквото си изработил, с голямата част от плодовете да разполагаш. Да има връзка между труда и доходите, между риска, смелостта и печалбите. Всекиму според усилията -това е представата за справедливост на западния свят. И ако е нахална лъжа това, че при Живков е имало стопански успехи (а то е опашата нахална лъжа), то е именно защото никой нямаше стимул да работи. Защото един работещ хранеше десет мързеливи, едно успешно предприятие – десет фалирали. И когато днес ни пробутват същата манджа, това не е справедливост. Личната отговорност е преди всичко да осигуриш здравето си, старините си, семейството си. И чак тогава идва отговорността на държавата, да осигури солидарност. Но солидарност означава обществото, отделният данъкоплатец, да даде наистина на тези, които са безпомощни, без равен старт, без възможности – а не на тези, които викат под прозорците на премиера… Солидарност е когато даваш със съзнанието, че така е правилно. И със съзнанието, че получаващият днес може да ти даде утре, когато си в нужда. В днешното българско общество такава солидарност няма. Тя следва от налагането на нови понятия за сигурност и справедливост, основани на свободата. И това е голямата и смела задача пред поколения реформаторски политици. Радан Кънев
Изминалата седмица даде отговор на един стар и болезнен за всички привърженици на десницата (а и за всички реформаторски настроени граждани) въпрос: Синята коалиция и ГЕРБ общ политически „полюс“ ли са, придатък ли е реформаторската десница на ГЕРБ. За привържениците на ДСБ и СДС, а в още по-голяма степен за хората с десни и реформаторски убеждения, които не са пряко свързани с партиите, а търсят представителство, отговорът беше ясен. Те не виждаха особена идейна или политическа близост между Синята коалиция и ГЕРБ и реагираха на подкрепата за еднопартийното управление на Борисов с учудване, а нерядко и с разочарование. Действията на сините се възприемаха често като поведение на съветници на министрите и премиера. За тези, които ни симпатизират, това беше неприемливо, доколкото представлява сериозна експертна помощ без политически ангажимент за промяна насреща. За тези, които ни мразят – опит да черпим власт от позицията на безотговорен фактор, на „сив кардинал“ на кабинета. Този въпрос вече не стои. Отговор му даде pеформаторската десница с позицията си по бюджета и с категоричните послания, които събранието на ДСБ отправи. Но отговор даде и премиерът Борисов с изказванията си, с които реабилитира не просто диктатора Живков, но и една от най-сочните лъжи в българската политика – тази, че три пъти фалиралият режим на Живков е довел до икономически ръст и напредък. След средата на месец Ноември 2010г., нещата са ясни Синята коалиция не е придатък или съветник на ГЕРБ, а самостоятелна дясна алтернатива. За съжаление единствената реформаторска алтернатива у нас Споровете около бюджета и левия завой на ГЕРБ, от една страна, и реабилитацията на Живков, от друга, са пряко свързани. Това не е съвпадение, а политическа закономерност. Нещо повече – това е и обяснението на неспособността на ГЕРБ да посочи път отвъд кризата. ГЕРБ не просто не успява да преодолее наследството на тройната коалиция, от което толкова натрапчиво се оплаква. ГЕРБ не може да преодолее наследството на Живков. Защото наследството на тройната коалиция действително е почти навсякъде – в бюджетните дупки, в разрушената инфраструктура, в продънената здравна система и фалиралия социален модел, в корумпираните служби за сигурност, в неустойчивия модел на развитие на земеделието, във „феодализирането“ на местната власт и областните структури. Но всичко това е поправимо. Доказа го кабинетът на Иван Костов през 1997-2001 г., когато преодоля много по-тежко наследство и реформира далеч по-изостанали обществени отношения, пренасяйки буквално страната от Азия в Европа. Със смели реформи, завареното от Борисов можеше вече да бъде превърнато в ефективно модернизираща се държава и нарастваща икономика. Но наследството на Живков е в главите. И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език – влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи. Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран – сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти – съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а „алтернативата“ на Гоце – в АОНСУ. Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те – оплаквачките на Живков – не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани „приоритети“, в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти. И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия – сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, неопрежалимото време на Живков…), когато областният партиен секретар беше главатар на всички „стопански ръководители“, кметове, прокурори, съдии, милиционери. Защото сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, младите хора е точно това – че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че данъците и осигуровките ще са предвидими, че ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено – да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало това най-естествено човешко желание. Справедливост е каквото си изработил, с голямата част от плодовете да разполагаш. Да има връзка между труда и доходите, между риска, смелостта и печалбите. Всекиму според усилията -това е представата за справедливост на западния свят. И ако е нахална лъжа това, че при Живков е имало стопански успехи (а то е опашата нахална лъжа), то е именно защото никой нямаше стимул да работи. Защото един работещ хранеше десет мързеливи, едно успешно предприятие – десет фалирали. И когато днес ни пробутват същата манджа, това не е справедливост. Личната отговорност е преди всичко да осигуриш здравето си, старините си, семейството си. И чак тогава идва отговорността на държавата, да осигури солидарност. Но солидарност означава обществото, отделният данъкоплатец, да даде наистина на тези, които са безпомощни, без равен старт, без възможности – а не на тези, които викат под прозорците на премиера… Солидарност е когато даваш със съзнанието, че така е правилно. И със съзнанието, че получаващият днес може да ти даде утре, когато си в нужда. В днешното българско общество такава солидарност няма. Тя следва от налагането на нови понятия за сигурност и справедливост, основани на свободата. И това е голямата и смела задача пред поколения реформаторски политици. Радан Кънев
Изминалата седмица даде отговор на един стар и болезнен за всички привърженици на десницата (а и за всички реформаторски настроени граждани) въпрос: Синята коалиция и ГЕРБ общ политически „полюс“ ли са, придатък ли е реформаторската десница на ГЕРБ. За привържениците на ДСБ и СДС, а в още по-голяма степен за хората с десни и реформаторски убеждения, които не са пряко свързани с партиите, а търсят представителство, отговорът беше ясен. Те не виждаха особена идейна или политическа близост между Синята коалиция и ГЕРБ и реагираха на подкрепата за еднопартийното управление на Борисов с учудване, а нерядко и с разочарование. Действията на сините се възприемаха често като поведение на съветници на министрите и премиера. За тези, които ни симпатизират, това беше неприемливо, доколкото представлява сериозна експертна помощ без политически ангажимент за промяна насреща. За тези, които ни мразят – опит да черпим власт от позицията на безотговорен фактор, на „сив кардинал“ на кабинета. Този въпрос вече не стои. Отговор му даде pеформаторската десница с позицията си по бюджета и с категоричните послания, които събранието на ДСБ отправи. Но отговор даде и премиерът Борисов с изказванията си, с които реабилитира не просто диктатора Живков, но и една от най-сочните лъжи в българската политика – тази, че три пъти фалиралият режим на Живков е довел до икономически ръст и напредък. След средата на месец Ноември 2010г., нещата са ясни Синята коалиция не е придатък или съветник на ГЕРБ, а самостоятелна дясна алтернатива. За съжаление единствената реформаторска алтернатива у нас Споровете около бюджета и левия завой на ГЕРБ, от една страна, и реабилитацията на Живков, от друга, са пряко свързани. Това не е съвпадение, а политическа закономерност. Нещо повече – това е и обяснението на неспособността на ГЕРБ да посочи път отвъд кризата. ГЕРБ не просто не успява да преодолее наследството на тройната коалиция, от което толкова натрапчиво се оплаква. ГЕРБ не може да преодолее наследството на Живков. Защото наследството на тройната коалиция действително е почти навсякъде – в бюджетните дупки, в разрушената инфраструктура, в продънената здравна система и фалиралия социален модел, в корумпираните служби за сигурност, в неустойчивия модел на развитие на земеделието, във „феодализирането“ на местната власт и областните структури. Но всичко това е поправимо. Доказа го кабинетът на Иван Костов през 1997-2001 г., когато преодоля много по-тежко наследство и реформира далеч по-изостанали обществени отношения, пренасяйки буквално страната от Азия в Европа. Със смели реформи, завареното от Борисов можеше вече да бъде превърнато в ефективно модернизираща се държава и нарастваща икономика. Но наследството на Живков е в главите. И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език – влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи. Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран – сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти – съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а „алтернативата“ на Гоце – в АОНСУ. Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те – оплаквачките на Живков – не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани „приоритети“, в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти. И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия – сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, неопрежалимото време на Живков…), когато областният партиен секретар беше главатар на всички „стопански ръководители“, кметове, прокурори, съдии, милиционери. Защото сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, младите хора е точно това – че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че данъците и осигуровките ще са предвидими, че ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено – да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало това най-естествено човешко желание. Справедливост е каквото си изработил, с голямата част от плодовете да разполагаш. Да има връзка между труда и доходите, между риска, смелостта и печалбите. Всекиму според усилията -това е представата за справедливост на западния свят. И ако е нахална лъжа това, че при Живков е имало стопански успехи (а то е опашата нахална лъжа), то е именно защото никой нямаше стимул да работи. Защото един работещ хранеше десет мързеливи, едно успешно предприятие – десет фалирали. И когато днес ни пробутват същата манджа, това не е справедливост. Личната отговорност е преди всичко да осигуриш здравето си, старините си, семейството си. И чак тогава идва отговорността на държавата, да осигури солидарност. Но солидарност означава обществото, отделният данъкоплатец, да даде наистина на тези, които са безпомощни, без равен старт, без възможности – а не на тези, които викат под прозорците на премиера… Солидарност е когато даваш със съзнанието, че така е правилно. И със съзнанието, че получаващият днес може да ти даде утре, когато си в нужда. В днешното българско общество такава солидарност няма. Тя следва от налагането на нови понятия за сигурност и справедливост, основани на свободата. И това е голямата и смела задача пред поколения реформаторски политици. Радан Кънев
кво сте се хванали с тая патка бе хора.тя е дебела,грозна и космата. като храчков.и тъпа.
Изминалата седмица даде отговор на един стар и болезнен за всички привърженици на десницата (а и за всички реформаторски настроени граждани) въпрос: Синята коалиция и ГЕРБ общ политически „полюс“ ли са, придатък ли е реформаторската десница на ГЕРБ. За привържениците на ДСБ и СДС, а в още по-голяма степен за хората с десни и реформаторски убеждения, които не са пряко свързани с партиите, а търсят представителство, отговорът беше ясен. Те не виждаха особена идейна или политическа близост между Синята коалиция и ГЕРБ и реагираха на подкрепата за еднопартийното управление на Борисов с учудване, а нерядко и с разочарование. Действията на сините се възприемаха често като поведение на съветници на министрите и премиера. За тези, които ни симпатизират, това беше неприемливо, доколкото представлява сериозна експертна помощ без политически ангажимент за промяна насреща. За тези, които ни мразят – опит да черпим власт от позицията на безотговорен фактор, на „сив кардинал“ на кабинета. Този въпрос вече не стои. Отговор му даде pеформаторската десница с позицията си по бюджета и с категоричните послания, които събранието на ДСБ отправи. Но отговор даде и премиерът Борисов с изказванията си, с които реабилитира не просто диктатора Живков, но и една от най-сочните лъжи в българската политика – тази, че три пъти фалиралият режим на Живков е довел до икономически ръст и напредък. След средата на месец Ноември 2010г., нещата са ясни Синята коалиция не е придатък или съветник на ГЕРБ, а самостоятелна дясна алтернатива. За съжаление единствената реформаторска алтернатива у нас Споровете около бюджета и левия завой на ГЕРБ, от една страна, и реабилитацията на Живков, от друга, са пряко свързани. Това не е съвпадение, а политическа закономерност. Нещо повече – това е и обяснението на неспособността на ГЕРБ да посочи път отвъд кризата. ГЕРБ не просто не успява да преодолее наследството на тройната коалиция, от което толкова натрапчиво се оплаква. ГЕРБ не може да преодолее наследството на Живков. Защото наследството на тройната коалиция действително е почти навсякъде – в бюджетните дупки, в разрушената инфраструктура, в продънената здравна система и фалиралия социален модел, в корумпираните служби за сигурност, в неустойчивия модел на развитие на земеделието, във „феодализирането“ на местната власт и областните структури. Но всичко това е поправимо. Доказа го кабинетът на Иван Костов през 1997-2001 г., когато преодоля много по-тежко наследство и реформира далеч по-изостанали обществени отношения, пренасяйки буквално страната от Азия в Европа. Със смели реформи, завареното от Борисов можеше вече да бъде превърнато в ефективно модернизираща се държава и нарастваща икономика. Но наследството на Живков е в главите. И ако кризата се задълбочава с всички рискове да се превърне в десетилетна депресия (на прост език – влачене по корем по стопанското дъно), то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. А без смелост и компетентност няма и реформи. Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран – сигурност и справедливост за гражданите, отговорност в управлението. Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. Техните представи за ред, сигурност и справедливост не са модерни, не са европейски. Те са наследени от Живков. В това отношение ГЕРБ с БСП и с Първанов не са конкуренти – съмишленици са. Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а „алтернативата“ на Гоце – в АОНСУ. Те не могат да изведат страната от кризата, защото не могат да дадат свобода и правна рамка за самостоятелност и инициатива на предприемачите, условия за честна конкуренция и развитие на творчеството и таланта на отделните хора. Те – оплаквачките на Живков – не разсъждават така. Те бленуват комини и газопроводи, милиарди заеми, държавно дирижирани „приоритети“, в които да загробват парите ни, милиарди кражби от управлението на тези проекти. И тук е предизвикателството пред десницата. Да даде нов, модерен смисъл на тези понятия – сигурност, справедливост, отговорност. Да убедим активните хора, работещите, рискуващите, че е възможно в България да има честен пазар и ясни правила, свободна конкуренция, в която си струва да рискуваш, да започнеш втора работа, да откриеш трета фирма, да наемеш нов работник. Че няма вечно над главите има да се плете мрежата от братовчедски кадесарски връзки, наследени още от времето (да, неопрежалимото време на Живков…), когато областният партиен секретар беше главатар на всички „стопански ръководители“, кметове, прокурори, съдии, милиционери. Защото сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, младите хора е точно това – че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че данъците и осигуровките ще са предвидими, че ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено – да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало това най-естествено човешко желание. Справедливост е каквото си изработил, с голямата част от плодовете да разполагаш. Да има връзка между труда и доходите, между риска, смелостта и печалбите. Всекиму според усилията -това е представата за справедливост на западния свят. И ако е нахална лъжа това, че при Живков е имало стопански успехи (а то е опашата нахална лъжа), то е именно защото никой нямаше стимул да работи. Защото един работещ хранеше десет мързеливи, едно успешно предприятие – десет фалирали. И когато днес ни пробутват същата манджа, това не е справедливост. Личната отговорност е преди всичко да осигуриш здравето си, старините си, семейството си. И чак тогава идва отговорността на държавата, да осигури солидарност. Но солидарност означава обществото, отделният данъкоплатец, да даде наистина на тези, които са безпомощни, без равен старт, без възможности – а не на тези, които викат под прозорците на премиера… Солидарност е когато даваш със съзнанието, че така е правилно. И със съзнанието, че получаващият днес може да ти даде утре, когато си в нужда. В днешното българско общество такава солидарност няма. Тя следва от налагането на нови понятия за сигурност и справедливост, основани на свободата. И това е голямата и смела задача пред поколения реформаторски политици. Радан Кънев
"сините" "десни" фуражки(всъщност червени), подхванаха акция СПАМ СЪС САМОСВАЛ(от безсилие) и в този сайт! За да омацат и задушат дискусията! Къде е АДМИНИСТРАТОРА???????
Припознаването на ГЕРБ като "десница" беше навеждане пред ЕНП. ГЕРБ беше една откровено популистка формация, която измаше всички шансове да се добере до властта, но хич не беше наясно каква платформа да използва, за да се докопа до тая власт. ББ стана "народен любимец" не защото беше "десен" и дори не заради припознаването му от ЕНП като "десен", а защото електоратът видя у него българския Робин Худ, доброто ченге. Компромисът на СДС и ДСБ (тогава нямаше СК), с членството на ГЕРБ в ЕНП се опита да ограничи поне донякъде лявопопулистките тенденции в ГЕРБ. За около половин година това беше успешен ход.
До 11:24 ч. мама_миа Блаа-блааа! Дрън-дрън! Произведените на 10 Ноември от ДС, "сини" "демократи" просто ВКАРАХА в ЕНП "десния" комунистически проект ГЕРБ, както навремето "сини" "демократи" просто ВКАРАХА в ПЕС "левия" комунистически проект БСП!!!!
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД