- 10 Sep 2020
- 131
- 41
Първанов направи Дянков смешен. Колкото и управляващите от ГЕРБ и почитателите на финансовия министър да искат да го изкарат невинна жертва на десарски заговор, истината е, че Дянков падна в капана на собствената си глупост, а Георги Първанов просто се възползва от нея. Не съм привърженик на президента, но мисля, че той спечели от тази акция, която – и това трябва да се признае – не беше инциирана от него. Друг е въпросът, че Дянков се оказа много лесна жертва и Първанов на практика не влезе в истинска схватка, а победата му се случи постфактум, след публикуването на прословутата стенограма и реакциите от страна на ГЕРБ.
<p><strong>Тоест Първанов се реши на публична смелост едва след като бе сигурен в успеха си и с един удар под кръста, имам предвид мероприятието по записването на разговора му с Дянков и публикуването му без негово знание, спечели донякъде служебна победа. </strong></p>
<p>Ако си послужим с любимата му ловна метафорика, той постъпи с Дянков така, както се говори, че и ловува – в традицията на Пенчо Кубадински и Тодор Живков. Двама гавази държат жертвата или са я натикали в място, от което не може да избяга, а височайшият ловец стреля със 100-процентова вероятност за успех. <strong>Тази метафора щеше да бъде напълно вярна, ако Дянков беше 100-процентова жертва, но както вече казах, той не е, и в известен смисъл постъпката на Първанов може да бъде разбрана.</strong></p>
<p>Първо, Дянков дразни държавния глава от доста време по доста арогантен начин и второ, пусна слух в едно от най-гледаните предавания по една от най-гледаните телевизии, че Първанов е милиардер. Нарочно казвам пусна, а не потвърди, както формално е коректно, <strong>защото тежестта на думите, произнесени от финансов министър, е многократно по-голяма от тази на вестниците. И когато финансовият министър на една страна отговори на въпроса: "Не сте ли казали, че президентът е млад милиардер?", с думите: "Не съм казал, че е млад", това институционализира клюката в официална истина.</strong> Да, президентът е милиардер, и то в една от най-бедните и корумпирани европейски страни – това е подтекстът на цялото интервю, което Дянков даде в "Шоуто на Иван и Андрей". Отделен е въпросът какво прави сериозен политик в това предаване, но и това до голяма степен е част от общия проблем.</p>
<p>Нямаше как Първанов да не реагира на подобна акция и когато днес т.нар. десни скочиха срещу него, <strong>ще трябва да си спомнят реакцията на Иван Костов, когато беше премиер, на думите на тогавашния лидер на опозицията и редови депутат Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание нарече Костов "кръстник на мафията" или нещо от този сорт</strong>. Тогава премиерът реагира много остро и се закани да съди Първанов. Кой знае защо по-късно Иван Костов забрави за тази закана, а разсеяността или късата памет въобще не са слабите му страни.</p>
<p><strong>Първанов беше длъжен да реагира, друг е въпросът, че Бойко Борисов и Симеон Дянков му предоставиха златната възможност реакцията му да отекне с много по-голяма сила.</strong> Нека не забравяме, че срещата бе поискана от самия финансов министър и както става ясно от стенограмата, за нея е ходатайствал лично премиерът. Дянков сам се навира между шамарите, при това напълно неподготвен, което в някакъв смисъл е недопустимо за ранга и институцията, която олицетворява. От целия разговор става ясно, че той е отишъл с единственото намерение да се прави на ударен и да замазва положението без ни най-малкото желание да се отметне от намека си, камо ли да се извинява.</p>
<p><strong>Симеон Дянков е отишъл на среща с президента без ясна цел и подготвено изявление, а на всичкото отгоре се показва и неспособен да реагира на място.</strong> Все пак трябва да си много зле, за да позволиш на Георги Първанов да те направи за смях и в продължение на 40 минути да не успееш да му кажеш на място нито една дума в защита на собственото си достойнство. Изглежда, че самият Георги Първанов е бил доста афектиран от поведението на Дянков, <strong>защото на няколко места се открива и буквално плаче за ответен удар, от който обаче финансовият министър така и не се възползва. </strong></p>
<p>И понеже "десните" политици и медии тези дни не спряха да говорят за десарското двуличие на Първанов, аз бих поставил акцента върху лицемерието на финансовия министър, който, между другото, също си служи с прийоми от Държавна сигурност. <strong>Какво означава да пуснеш слух или намек от ефира на една от най-гледаните телевизии, а после да се отричаш от това, да гледаш този, за когото си го пуснал, в очите и да го правиш на глупак, който не е схванал тънката ти игра?</strong> <strong>Дянков е финансов министър и ако има данни за незаконно забогатяване на президента, е длъжен да ги извади.</strong> <strong>Така както Костов и сините бяха длъжни да извадят агентурното му минало, а не да го скрият и днес да го наричат ченге и да морализаторстват. </strong></p>
<p>Цялата тази работа е фалшива и това, което възмущава най-много в нея, е двойният стандарт. Бяха срещу БКП, а се държат като комунисти. И понеже отворихме приказка за двойните стандарти, ще припомним, че именно правителството на ГЕРБ публикува стенограми от заседанията на Министерския съвет на Станишев и ги употреби за политически цели, без да пита Станишев или членовете на кабинета му дали са съгласни. По принцип би било добре властта да е еднакво и последователно прозрачна и хората да знаят как се е стигало до едно или друго решение, ако дадени разговори не подлежат на специална класификация заради националната сигурност.</p>
<p><strong>Ясно е, че Първанов е публикувал стенограмата си не от любов към прозрачното управление, а за да покаже на всички що за човек управлява финансите на държавата.</strong> Постъпката му обаче далеч не е извън стандартите на начина, по който се прави българската политика, а за да се стигне до този скандал, в дъното все пак е поведението на Дянков и преди, и по време на разговора от стенограмата.</p>
<p>Може би ще се повторя, но бих подчертал, че нещата до голяма степен бяха в ръцете на самия Дянков, и ако той не бе проявил толкова голяма липса на характер и не бе подходил толкова глупаво към тази измолена от него визита, днес нямаше да говорим за това. В някакъв смисъл финансовият министър беше наказан заради самонадеяното си и нагло самохвалство, както и за непремерените си изявления по въпроси, надхвърлящи далеч неговата компетентност и ресор. <strong>В интерес на истината, лоша услуга му оказаха неговите съпартийци, които с непремерената си реакция накараха още няколко хиляди души да прочетат въпросната стенограма, която щеше да мине по сайтовете и да изчезне, без никой да й обърне внимание.</strong></p>
<p><strong>И тук е втората победа на Първанов</strong>. Неговият полупасивен жест на публикуване на разговора в сайта на Президентството без допълнителен коментар получи многократно усилване от истеричните реакции на премиера, членове на правителството и ръководството на ГЕРБ. <strong>Ако не знаех колко дълбоко е проникнала глупостта в българското общество, в това число и в българските политици, щях да си помисля, че това е добре режисиран сценарий, разигран между Борисов и Първанов с оглед политическото бъдеще и на двамата.</strong> ГЕРБ легитимира Първанов като основна опозиционна сила, а президентът успя елегантно да обяви своя политически проект, и то през устата на опонентите си. Опоненти, разбира се, само в жанра политически театър. По убеждение и манталитет ГЕРБ, Борисов и по-голямата част от техните избиратели са по-близки до Първанов и бившата БКП, отколкото до проевропейски настроената модерна част от българското общество, което от доста време е без политическо представителство.</p>
<p><strong>Съжалявам, че ще употребя тези понятия, които в България отдавна са лишени от смисъл, но опозицията Първанов–Борисов не е опозиция ляво–дясно, а опозиция ляво–ляво.</strong> Десница на политическата сцена в България няма, като най-голям принос за нейното изчезване носят нейните лидери. Костов докара нещата дотам собственият му електорат да стои безучастен и да наблюдава как членове на бившата комунистическа партия, служители на ДС и труженици от застрахователния бизнес се самоопределят за леви и десни и се готвят да управляват на смени България в близко и по-далечно бъдеще. <strong>Въпросът е в това, че управлението им е бутафорно, както и политическото им самоопределение.</strong></p>
<p><strong>А тази седмица Дянков трябваше да бъде под обстрела на медиите не заради глупавото си поведение при президента, а заради безумията, които продължава да твори в данъчната политика и осигуряването.</strong> И докато Цецка Цачева и Цветан Цветанов се занимават със стенограми, аудиозаписи и налудничави идеи за импийчмънт, стотици хиляди са сериозно застрашени от фалит заради абсурдната политика на "най-добрия" финансов министър в Югоизточна Европа.</p>
<p>И тук пак стигаме до неадекватната реакция, продиктувана от честолюбие и глупост.<strong> Бойко Борисов можеше да се възползва от чудесната възможност, която му отвори Георги Първанов, и да се освободи от Дянков, който с всеки изминал ден придобива характера на напаст.</strong> Вместо това премиерът си отвори още един фронт, при това междуинституционален, който не може да му донесе нищо освен допълнителни главоболия.</p>
<p><strong>За рекордно кратко време това управление успя да се скара с рекорден брой институции, гилдии и хора. Борисов настрои срещу себе си почти цялата съдебна власт, лекарското съсловие, пенсионери и майки, дребни и средни предприемачи и немалка част от по-големия бизнес, еколози и неправителствени организации.</strong> И не защото това управление се е заело с енергични и непопулярни реформи, а защото неговите представители не могат да си държат езика зад зъбите. А арогантното им публично поведение се разгръща на фона на застрашителна управленска некомпетентност.</p>
