„А ако гръмне на Истиклял?”

Реджеп Ердоган полага венец на мястото на атентата в Анкара

Турция наистина е в много трудно положение. От една страна, Русия, която доскоро се приемаше за приятелска страна от Анкара, открито застана зад Асад в Дамаск и прави „неща, които Асад не е в състояние”, т.е. атакува с военновъздушни операции и „Ислямска държава” (ИД), и опозиционните групировки, а от друга страна, САЩ подкрепят сирийските кюрди, защото де факто те единствени по суша се борят с ИД на територията на Сирия. „Как може в Анкара, където са съсредоточени най-много полицейски сили, да се извърши атентат с 99 загинали?”, пита Баркли. Щом е толкова лесно, значи може да стане и на други места, с по-малко охранявани обекти.

Турция определено трябва да действа много внимателно. Тя има нужда от туризъм. Тя е страна, която има религиозни и икономически отношения с много държави, но всичко това може бързо да бъде сринато. Не е ясно например дали икономическите изгоди от търговско-икономическите отношения с Русия ще надделеят над различията, които в момента съществуват между двете страни във връзка със събитията в Сирия. Дали ще се тушират негативните турски реакции относно руските атаки срещу ИД и радикалните групировки в страната на Асад, защото руските туристи бяха 30% от всички посещаващи Турция, а търговско-икономическите отношения се измерваха в милирди долари?

Наистина труден баланс, но според САЩ Анкара трябва възможно най-бързо да премахне структурите на ИД и да спре подкрепата си за тях. Нещо, което трудно може да се реализира по време на избори. Докато за САЩ въпросът с ИД в региона на Близкия изток е най-важният за момента, то за Турция това е третостепенен въпрос. За нея най-съществен е кюрдският проблем, отстраняването на Асад и едва тогава ИД. Вашингтон определено поставя Асад на второ място в сирийската главоблъсканица, и то не като незабавно действие. Именно това предизвиква и безпокойството в отношенията както с Москва, така и със САЩ. Още повече че Турция е в период на предизборна кампания за предстоящи на 1 ноември извънредни парламентарни избори.

В понеделник например е имало заседание на управляващата ПСР, водено от премиера Давутоглу, на което са били разгледани въпросите за продължаване на предизборната кампания след приключване на 3-дневния период на траур в памет на жертвите от кървавия атентат в Анкара. Становището е, че митингите трябва да излязат от теснопартийната насоченост и ще са за осъждане на терора. Първият такъв митинг се предвижда да бъде в Бурса, където живеят и повече от 100 хиляди наши изселници.

Според редица членове на ПСР предизборната кампания до момента не е водена съгласно предварителните планове и не са били постигнати очакваните резултати. Като се очаква, че избирателната активност този път ще е по-ниска, ПСР предвижда да продължи кампанията си под мотото „Да върнем нашите си избиратели пред урните, за да управляваме еднолично”. Но все пак се е отчело, че през последните седмици симпатизантите на опозиционните партии са нараснали и дори ПСР да успее да мобилизира всички свои привърженици, това няма да е достатъчно за постигане на желания резултат, а именно създаване на самостоятелно правителство след реализиране на парламентарно мнозинство.

Сигурно затова и премиерът Давутоглу променя тона, с който говори за подадена ръка към всички парламентарно представени партии, в т.ч. и към прокюрдската ДПН с лидер Демирташ. Доскоро среща с Демирташ не се предвиждаше. Сега условието е да се извини за изявленията, които е направил след атентата в Анкара. „Аз на никого не съм затворил вратата, ако каже „Сгреших”, ще си помисля. Но може ли да има възможност за разговор с някой, който казва за премиера: „Ти си убиец?”, пита в тв участие Давутоглу. Демирташ открито обвини Анкара като инициатор на атентата с цел консолидиране на привърженици и повече турски граждани, за да се спечелят предстоящите избори с мнозинство.

Срещи с останалите опозиционни партии се провеждат и предвиждат, но най-често споменаваният коалиционен партньор е НРП с лидер Калъчдароолу. От своя страна той е зачестил изявите си и дори казва, че „В Литва се срути един покрив на търговски център и министър подаде оставка, а при нас такава отговорност няма”. Един вид всеки действа като президент и без да отговаря за последствията. Условията, които той е поставил на ПСР при срещата си с Давутоглу, са 5, а именно: за правната основа на Конституцията, за външната политика, за икономиката, която е изправена пред сериозни загуби, за образователната система и за обществения мир.

Прави впечатление, че във връзка с правния ред се изисква осигуряване на независимо разследване и безпристрастност, което да бъде осъществено не от настоящите правораздавателни органи, а от лица, които са подготвени за целта още от студентските скамейки в правните факултети. Независима съдебна власт при сегашната система е невъзможна, смята Калъчдароолу. За външната политика той е категоричен, че трябва да се промени на 180 градуса. Тя трябва да стане национална. Правителство и опозиция, всеки турчин трябва да подкрепя една и съща външна политика. Ако се следва политика навън за вътрешна употреба, ако има намеса във вътрешните работи на други страни, ако се изпращат ТИР-ове с оръжия в тези държави, ако оставате наблюдатели при убийствата на деца и хиляди хора, как можем да кажем, че такава политика е правилна? Не само пита Калъчдароолу, но е поставил тези условия и при разговорите си за евентуална коалиция с Давутоглу след изборите. Все пак почти всички социологически агенции предвещават почти същите изборни резултати като на 7 юни. 

Да, не е лесно днес да се взимат точни решения и да се намира баланс в противоречивата международна ситуация. Когато от много страни говорят за ІІІ световна война или за гражданска война в самата Турция, стана още по-мъгляво. Регионалните войни са налице, но картите все още не са поставени на масата. Противопоставянето между САЩ и Русия на сирийски терен се допълва и от обявено възражение на Китай относно възможността за възстановяване на двуполюсен модел. Но може и да е поредната порция „хибридна война”, защото поне засега Путин говори само за нов многополюсен свят и решаване на проблемите чрез преговори под егидата на ООН. Въпросът е къде ние по традиция ще се скрием на сянка, защото събитията са повече от тревожни, а ясен изход не се вижда на хоризонта. Да търпим умеем. Да намираме точните думи не винаги успяваме. Дано поне този път си научим урока. Съседи сме, познаваме се, не ни се иска да сме от двете страни на барикадата.