- Автор: Лияна Панделиева, Гласове
- 10 Sep 2020
- 70
- 12
25 май - изборният ден - помете останалите теми. Всичко друго, което изглеждаше важно, се стопи в кашата от конфузна и всеобща социологическа немощ, прилив на политическа радост и трусове, които не водят наникъде. Дори гледачките и звездобройците не можаха да се доредят и да коментират земетресението, предшествало изборния ден.
<p>Така 24 май и отбелязването на празника на буквите потъна, та се не видя. Ясно е: преподаватели от всякакъв калибър минават с китки в ръце. Ученици от елитни гимназии крачат по улиците. Няколко ученически оркестъра изпълняват само съгласувана с темата музика. Пред Народната библиотека се прочитат мъдри слова. От тв репортаж се чу момент от прочетено на микрофона официално изказване: „Време е да се позасрамим, иначе как ще подновим съдбините си!“.<br />
Таз дума „съдбини“ върви като ваденка на повода – 24 май. Без „съдбини“ нито една мъдра мисъл не може да бъде изречена! Факт!</p>
<p>Но не стана баш ясно: позасрамени да продължим напред или защото ни е срам, така можем да променим съдбините? Ако не ни е срам, то няма да видим „съдбини“, или „съдбините“ успяват да съзрат само тези, дето се срамуват? </p>
<p><em>Архаичността в отбелязването на 24 май започва да прилича на повтарящ се до пълно изтощение опит за нищо на света да не излизаме от клишето на Радините вълнения. Празнуването изглежда така, сякаш е срамно датата да се превърне именно в празник за младите хора.</em> Защото това е техен ден. Като дете научаваш буквите, ако като дете не свикнеш да четеш и да пишеш грамотно, ако не разбереш защо грамотността е всичко, животът отива по дяволите. </p>
<p><strong>Умението да четеш и да пишеш дава свобода, дава независимост. И къде са свободните празници? </strong> </p>
<p>Финалите на тв шоуто „България търси талант“ съвпаднаха по време с тазгодишните чествания. Къде бяха на празника десетките детски и младежки групи, които предизвикаха луд възторг от екрана? Или щом става дума за азбуката, всичко трябва да е в стил „панихида“, но с тържествени слова?</p>
<p>Сред участниците са и училищни духови оркестри. Дали не може да се направи надсвирване между няколко музикални състава? Дали наместо поредното скучно, кухо, ненужно, безпосочно слово пред Народната библиотека хората не могат да бъдат взривени от множество спектакли на младите хора, пръснати из целия град?</p>
<p>Какъв е проблемът едновременно да намерят своята изява модерните самодейни танцови състави заедно с музикантите? Защо на пет места в София не са сложени рояли и край тях да танцуват деца от балетните училища, както на тях им харесва? </p>
<p>Докога празникът на буквите ще бъде тъп отчет на политиците на деня? </p>
<p><strong>Как протече празникът през 2014-а? </strong></p>
<p>Цитат: „В столицата с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще бъде отслужен благодарствен молебен за 24 май. Той ще бъде оглавен от Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храма. Началото на молебена е от 10.00 часа.“<br />
Какво прочетохте? Мр... мррр... мррр... патриарха... а, да, добре. Какво следва по програма? „... Литийно шествие до Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” от духовници, семинаристи и гражданство, начело с иконата на <span style="color:#3c3c3c">светите братя Кирил и Методий. Там честването ще продължи с гражданско тържество. Ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на светите братя.“</span></p>
<p>Кого интересува тази превелика скука? Как това изобщо може да бъде събитие? Че и празник, на всичкото отгоре! За да е трагедията пълна, в шествието се включва председателят на Народното събрание, който ще умира от скука на тържествен водосвет, а за да е всенародната радост пълна, в шествието ще се включи и президентът, който от своя страна ще открие фотоизложба. </p>
<p>За да е <em>пълна творческата безпомощност, </em></p>
<p>в последните години упорито на преден план се показват момиченца с помпони в ръце, които с гъвкавост и изобретателност още отпреди времето на Радини вълнения се правят на... мажоретки. По всяка вероятност мажоретните изпълнения по времето на кралица Виктория са изглеждали по-вълнуващо. </p>
<p>Нашите дечица маршируват на място с високо вдигнати коленца и от време на време вдигат нагоре помпоните. Не че в България няма великолепни самодейни танцови състави, не че нямаме балетни училища, не че нямаме фантастични балетни формации, но те нямат място на празника – само ще отвличат вниманието от хоругвите и празничния водосвет. </p>
<p><strong><em>Помощ! Милост!</em> </strong></p>
<p>Нещо забавно няма ли да се случи с най-прекрасния празник на младите хора? Докато тържеството е само имитация, как публичните изяви да бъдат уважавани? След като уж най-големият празник е отбиване номера и изява намират деца, които успешно редуват ляв с десен крак почти без да бъркат, защо да се измисля истински спектакъл? </p>
<p>За момент да си представим участниците от „България търси талант“ – на улицата, под звуците на духова музика от ученически оркестър, пак на фона на патриотична песен, но с нов аранжимент и танц, който побърква от възторг зрителите. Толкова ли е страшно, ако други деца вечерта у дома преразказват с танц емоцията от деня на буквите? Деца, които изиграват създаването на нашата писменост чрез своята освободеност и емоционалност. Ех, де тоз късмет! Всичко това може да се случи, ако не считахме, че е по-важно да отчитаме водосвети, песнопения, тържествени речи. Те отдавна не трябват на никого. Те са досадни за самите участници.</p>
<p>Цяло лято бурни протести на които сцена намериха и деца, и цели състави, показаха от какво се нуждаят хората. Да му се не види и тъпата работа! Ако няма причина за протест, шоуто у нас не може да се случи!</p>
