- 10 Sep 2020
- 70
- 11
Имам чувството, че живея в лудница. Разбира се, това не е уникално чувство, а България наистина прилича на лудница. Лошото е, че тонът се задава от най-високо ниво. Проблемът тръгва откъм главата и слиза по целия организъм. Политиката и политиците дават основен принос за насаждането на нездрав дух в нездраво тяло, но трябва да призная, че последният им опит надмина всички досегашни. Имам предвид скандала, който Цветан Цветанов започна и в който беше въвлечен кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Посоката, в която се разви този скандал, начинът, по който почнаха да го коментират както самият Цветанов, така и неговите колеги, ме накара наистина да се почувствам като в лудница. И понеже тук е изтървана всяка логика, ще ви припомня с две думи за какво става въпрос.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Точно преди две седмици вътрешният министър съобщи на една кръгла маса, че преди няколко години общински съветници са поискали от днешния кандидат за президент Росен Плевнелиев подкуп в размер на 500 хиляди евро. Цветанов съобщи, че тези общински съветници били известни с прякора си „брокерите”. Цялото изявление, свързано с този случай, продължава около минута и половина и може да бъде видяно от всекиго в интернет. Изреченията на Цветанов са подчинени на една мисъл, доколкото това е възможно при него, фактите, които той съобщи, са конкретни и за никакви манипулации или вадене на думи от контекста не може да става въпрос. Цветанов каза това, което всички чуха. Налудничаво е днес да ни казват, че сме чули нещо друго, което не сме чули. Допълнителна шизофрения в случая внесе самият Плевнелиев, който заяви два дни по-късно, че не му е искан такъв подкуп. Оттук следва простият въпрос – кой лъже? Вътрешният министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ или бившият строителен министър и настоящ кандидат-президент на същата партия? Вместо да изчистим този въпрос и да приключим със случая, ние всички, които участваме в публичния живот, започнахме да се занимаваме с всякакви други разговори, само не и с този, който ще ни доведе до изясняване на истината. За това допринесоха, разбира се, и клакьорски настроените журналисти, които изместиха темата по посока на БСП, сякаш от БСП са започнали този скандал. Никой не посмя да повика в студиото си Цветанов и да му зададе серия от въпроси, на които бе длъжен да отговори след своята изцепка. Той, разбира се, отиде в комфортното студио на Цветанка Ризова, за да произнесе идиотската фраза, че художествено са украсили и едва ли не са измислили онова, което бил казал. Тук редакторите на предаването просто трябваше да пуснат фрагмента, който се намира в “Ютюб”, а и в архивите на собствената им телевизия, а Цветанка Ризова да го пита до края на предаването кое точно е извадено от контекста. Думите за поискания от Плевнелиев подкуп ли, сумата от 500 хиляди евро ли, или общинските съветници, които всички знаели като брокери. Разбира се, нищо такова не се случи, а властта мобилизира клакьори, които започнаха в различни анализи и интервюта да говорят за вината на БСП и тройната коалиция.</p>
<p>Това допълнително внесе усещане за липса на всякакъв смисъл в българския политически, обществен и публичен живот. Тук не може една тема да се хване и да се разгледа докрай, колкото и проста да е тя. В случая с Плевнелиев това беше съвсем естествено и лесно. Той просто трябваше да излезе и да каже: да, искаха ми подкуп, но аз не го дадох. Не се обърнах към полицията и прокуратурата, защото не им вярвам. Тъй както не им вярват 99 % от българските граждани, които не биха подали сигнал срещу някого за това, че им е поискан подкуп. Защото знаят, че животът им ще се усложни, а наказани няма да има. Това би направило от Плевнелиев неоспорим лидер в кандидатпрезидентската надпревара. Той просто трябваше да излезе и да си каже истината, която на порции излезе през устата на политиците от социалистическата партия Георги Кадиев и Петър Курумбашев. С това изявление скандалът с Плевнелиев щеше да приключи и да остане на ниво Цветан Цветанов, ГЕРБ и общинския съвет.</p>
<p>Плевнелиев обаче постъпи страхливо и първо реши да отрича, а после съвсем да се скрие от обяснение, което още повече го интегрира в този скандал. Днес проблемът не е дали той е сезирал компетентните органи, когато е получил предложение да даде подкуп. Днес проблемът му е защо продължава да мълчи и да се опитва да шикалкави относно изявлението на Цветан Цветанов и свидетелствата на Петър Курумбашев и Георги Кадиев. Принос в лудницата дадоха и неговата подвластничка Маргарита Попова, както и председателката на парламента Цецка Цачева, които казаха, че Росен Плевнелиев няма никакво отношение към този скандал и че скандалът вече е приключил.</p>
<p>Как да няма отношение бе, хора, като през цялото време става дума за него самия и за неговите качества! Какъв президент ще бъде този човек, който се уплаши от толкова безобидна за неговия имидж дреболия и в продължение на седмици очакваше наставленията от премиера Борисов и не събра смелост да се яви пред журналисти и да даде своята гледна точка по случая. Впрочем Плевнелиев ми е правил много неприятно впечатление от стотиците телевизионни кадри, които го показваха при откриването на най-различни обекти. Навсякъде, където е с Бойко Борисов, той се държи изключително сервилно и подмазвачески спрямо него и това проличава дори от един 15-секунден репортаж. Това поведение на лепкав чиновник въобще не отговаря на профила, който пиарите на ГЕРБ искат да ни внушат за преуспелия частен предприемач, забогатял заради компетентността си и трудолюбието си. Човек, който уважава себе, си никога не би се подмазвал по този начин, още по-малко пък би го правил с човек като Борисов. Това беше малко отклонение, за да дам допълнителен щрих към неговия истински портрет. По-големия той го даде сам в последните две седмици, откакто избухна скандалът. Дотук стана ясно, че този човек е страхливец и лъжец. Всички факти и информацията, с която разполагаме до този момент, потвърждават твърдението на Цветан Цветанов, че общински съветници са поискали от Плевнелиев подкуп. Няма нито едно потвърждение дотук на твърдението на Плевнелиев, че подкуп не му е искан. Както казах и в началото, единият от двамата лъже и в случая лъжецът е кандидат за президент на ГЕРБ. Това е основният извод, който можем да направим от скандала досега.</p>
<p>Има много други въпроси, които трябва да бъдат отправени към Цветанов и към Борисов и които също са свързани с кандидатпрезидентската кампания, но не така пряко. Сред тях един от основните е: защо взехте в редиците си за общински съветници хора, които давате като лош пример. Защо не разобличихте брокерите и не ги дадохте на съд, а ги взехте като ваши общински съветници и продължихте да се ползвате от брокерските им услуги? Тук само ще вметна, че не сме толкова наивни, нито дотам полудели, та да смятаме, че исканият от Пленелиев подкуп е единственият в историята на Столичния общинския съвет и че тези хора не са го правили много пъти преди и след това. Истината е, че като кмет Бойко Борисов не само че не пресече престъпния модел „Софиянски–Антоан Николов”, при който общината се разграбваше, а го продължи заедно с Цветан Цветанов и сегашния шеф на СОС Андрей Иванов. Тук към Плевнелиев би могло да се отправи и следният въпрос: защо се съгласява да бъде издигнат за кандидат от партия, която приема за свои общински съветници хората, които са му искали един милион лева подкуп? Това означава ли, че той е солидарен с подобна политика, ако и навремето да не си е платил. Да не говорим за въпросите към Цветан Цветанов и непримиримия му патос срещу корупцията, който си остава само на думи.</p>
<p>Този случай е прекрасна илюстрация на двуличието на вътрешния министър. Той говори публично срещу хора и уж изобличава техните далавери, а всъщност работи с тях и съучаства в онова, срещу което публично говори. На всичкото отгоре, това се случва пред очите ни, дават го по телевизията и искат да ни кажат, че в тази и подобни шизофренни ситуации няма нищо нередно. Че те са в реда на нещата и трябва да ги приемем за норма. Оттам и скъсването с нормалността, за което стана дума в началото на този коментар. Тук дори не става дума за морал, а за тотално скъсване с елементарния разум и човешка логика на поведение. По-голяма катастрофа от това – здраве му кажи.</p>
<p> Коментарът е публикуван във вестник "Галерия".</p>
