- 10 Sep 2020
- 100
- 14
Стана, както и очаквах. Поредният скандал шумя няколко дни и заглъхна. Само преди седмица писах, че ако България е сериозна страна и ако в нея има поне десетина сериозни политици или публични фигури, скандалът, забъркан от Цветанов и бившия главен прокурор, можеше да има само два изхода – Цветанов да подаде оставка или Филчев да бъде арестуван. Не само че не се случи нито едното, нито другото, ами вътрешният министър хвърли нова „бомба”, като заяви, че един от предшествениците му, Румен Петков, е забъркан в търговията с наркотици и синтетични вещества. Думите на Цветанов пак останаха без последствия, което означава две неща – или че никой вече не го взема на сериозно, или че скоро самият Цветанов ще бъде арестуван. Поне последното трябва да се случи, ако слушаме думите му и гледаме бездействието му.
<p>Излиза, че вътрешният министър знае за престъпления, които не преследва, и това до голяма степен го прави съучастник в тези престъпления. Поне такава е нормалната логика. Но понеже в България няма нормална логика, продължаваме да си живеем в това блато от думи без особен смисъл и без никакъв вкус. Темата на днешния ми коментар обаче е различна и е свързана по-скоро с внезапната поява на главния прокурор Никола Филчев, която беше съвсем закономерна. Не само от гледна точка на обстоятелствата, които го предизвикаха да говори, но и поради споменатата загуба на рационалност в политическия ни живот. Филчев, когото набеждават за луд, се яви и изглеждаше доста по-нормален от своите обвинители и за съжаление, далеч по-адекватен от журналистите, които го интервюираха. Най-коментираното в появата на Филчев бе решението му за един ден и половина да се появи във всички възможни централни медии, което вече е победа на неговата PR стратегия. Не знам дали някой е съветвал бившия главен прокурор как да постъпи в случая, но от гледна точка на рекламата и на посланието, което искаше да постигне с появата си, той успя 100%.</p>
<p>Ошашавените журналисти, които не помнят повече от три предавания назад какво се е случило в тази страна, изхабиха сума ти енергия и ефирно време, за да питат бившия главен прокурор защо точно сега реши да говори, но не и да му поставят съществените въпроси, свързани с неговото безобразно управление, което изигра съществена роля за допълнителната деградация на съдебната власт като цяло. Защо точно сега? Ами много просто, защото сега вътрешният министър го обвини публично в поръчителството на две убийства. Ако Филчев си беше мълчал, както го правеше последните 10 години, би било все едно да признае обвиненията от страна на Цветанов. Пренебрежението, с което се отнасяше към атаките на Едвин Сугарев и Николай Колев – Босия, които, между другото, Филчев находчиво нарече „разследващи поети”, не можеше да се приложи към вътрешния министър. Колкото до упреците, че обиколил всички медии за един ден, те звучат крайно лицемерно на фона на непрекъснатите телевизионни изяви на Цветан Цветанов и медийната декада на Бойко Борисов, който стана премиер само защото не слизаше от екрана на големите телевизии.</p>
<p>С минимални усилия Филчев постигна максимален резултат. Вместо да ходи в продължение на седмици в различни медии да се обяснява, за да може посланието му да достигне до всички зрители, слушатели и читатели, той свърши тази работа ударно в рамките на 24 часа. Беше си подготвил предварително няколко тези и ги повтаряше почти дословно, но така и не се намери журналист, който да наруши PR стратегията му и да му зададе няколко неудобни въпроса, за да го изкара от равновесие. За мое изумление главният прокурор владееше положението във всички студиа, в които влезе, а никой от колегите не се сети да го пита за множеството затлачени с години дела, за далаверите с антики на брат му, за употребата на Прокуратурата по негово време като мощно оръжие за рекет и саморазправа на едни бизнесмени с други, за провалените обвинения срещу виновниците за банковата криза от 1996 г. и за липсата на обвинения срещу виновниците за националната катастрофа по времето на Виденов. Това е само малка част от темите, по които бившият главен прокурор можеше да бъде притиснат, но журналистите предпочетоха да задават малоумни въпроси от рода на – „защо точно сега”, „страхувахте ли се”, а в най-добрия случай: „Как ще коментирате думите на Нанка Колева, че вие сте убили мъжа й?”. На тези въпроси той отговаряше с лекота и рецитираше предварителните заготовки, които си беше намислил.</p>
<p>Но трябва да признаем, че и обвиненията в убийства, без да са подплатени със сериозни доказателства, звучаха толкова налудно, че за Филчев не представляваше никаква трудност да ги отиграе като абсурди. Това не означава, че той не е съпричастен поне към едното тях, но на нивото на публичния протест, който му спретнаха Цветан Цветанов, Едвин Сугарев и Николай Колев – Босия, бившият главен прокурор излезе победител. И то само защото не бе притиснат както трябва, не му бяха зададени сериозни и добре формулирани въпроси, а обвинителите му изглеждаха по-лудички и неадекватни от самите него.</p>
<p>Между другото, Едвин Сугарев би трябвало да обяви безсрочна гладна стачка срещу самия себе си и да изчезне от публичния живот за известно време след поразителното участие на роднините на убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева в сутрешния блок на една от телевизиите. Там те публично обявиха, че Филчев никога не е бил сред заподозрените за убийството на тяхната близка, и по-скоро отправиха съмнение по посока на убития прокурор Николай Колев. Роднините на ямболската адвокатка също така обвиниха вътрешния министър Цветан Цветанов, че пречи на делото, което трябва да завърши с осъдителни присъди в най-скоро време, и казаха, че никога не са упълномощавали Едвин Сугарев или Босия да говорят от тяхно име. Припомням, че и двамата – и Едвин Сугарев и Босия, повтарят, че Филчев е убиецът на адвокатката от Ямбол и че дори собственоръчно я е ликвидирал с някаква брадва. И техните думи останаха без последствия.</p>
<p>Късата памет на журналистите също така направи от убития прокурор Николай Колев нещо като невинна жертва, което е много далеч от истината. Мир на праха му, но този човек бе публично известен с безобразното си поведение и безскрупулната злоупотреба с власт. Доколкото си спомням, той е един от виновниците за потулване на делото за смъртта на 14-те войници, които загинаха след опит за покушение срещу Иво Карамански в средата на 90-те години. Тогава въпреки явните доказателства – по камиона, в който изгоряха войниците, имаше следи от куршуми – Прокуратурата замръчка случая, а виновниците за смъртта на 14-те момчета така и не бяха открити. Искам да кажа, че всички обвинения, които днес се сипят от страна на Едвин Сугарев, Николай Колев – Босия и Цветан Цветанов, идват от един източник, който в никакъв случай не може да бъде наречен надежден и който на всичкото отгоре е мъртъв, така че твърденията им не могат да бъдат проверени. Дори и Филчев да е замесен в убийството на прокурора Колев, начинът, по който бива обвиняван от пишман поетите и пишман министъра, му дава възможности за измъкване и той ги използва почти 100%. За съжаление в този скандал темата „Филчев” до голяма степен приключи, без да бъде дискутирана в дълбочина извън рамките на конкретната личност. Това би ни донесло само полза, защото покрай Филчев можехме да говорим за много по-сериозни проблеми около начина, по който се повдигат обвинения в България. За едно от най-слабите места в правораздаването ни, а именно надлежното събиране на доказателства и формулиране на обвинения така, че да издържат в съда.</p>
<p>Прокуратурата, като пресечна точка на държавата и мафията, в която легитимното поведение се размива с криминалния начин на живот и границите между държава и мафия биват заличавани. Именно защото най-мощното оръжие на държавата срещу мафията – Прокуратурата, е обезсилено и изкорубено отвътре. Другото са приказки, от които България няма никаква полза, фойерверки от поредния скандал, който вече отшумя. Отново без да знаем истината и без да има някакво реално следствие. Полза, както казах в началото, имаше само бившия главен прокурор Никола Филчев, който за един ден успя да се възползва от разнебитеното ни медийно и политическо статукво и да си запише една червена точка върху имиджа. </p>
<p><strong>Коментарът е публикуван във вестник "Галерия".</strong></p>
