- Автор: БТА
- 27 Юли 2025
- 5191
- 16
Моето око винаги е обърнато към онова, което ми предстои, към онова, което трябва да направя. Винаги искам да е ново, винаги искам да е непознато. Думите са на актьора Наум Шопов, от чието рождение днес се навършват 95 години от рождението му. Той е сред големите актьори – като Невена Коканова и Петър Слабаков, отхвърлени от ВИТИЗ и взели актьорско звание с изпит и комисия.
„Лорънс Оливие е личен мой кумир. Навремето си позволих да му изпратя писмо: „Пише Ви един артист, който, за разлика от Вас, е много невидим…“. И още пазя неговия отговор. Изпрати ми снимки от всичките си Шекспирови роли“, разказва години по-късно Наум Шопов.
Той е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Баща му, Христо Шопов, е директор на самодейната трупа в градското читалище, а майка му – Мара Шопова, е актриса в Старозагорския театър. Той буквално е откърмен на сцената. Майка му е бременна, когато играе в „Снаха“ от Георги Караславов и след раждането му не спира участията си, дори и по време на представление, в определения час за кърмене, тя се обръща с гръб към зрителите, а нейни колежки ѝ подават вързопчето с бебето.
Наум Шопов е приет във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес НАТФИЗ) на трето място, но е зачеркнат от списъците по анонимно обвинение. Той е сред големите актьори – като Невена Коканова и Петър Слабаков, отхвърлени от ВИТИЗ и взели актьорско звание с изпит и комисия. Шопов го получава в Пловдив след успеха с ролята на Фердинанд в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер. Там го открива Николай Люцканов и го кани в „Театъра на народната армия“ (днес театър „Българска армия“).
„Кандидатствах във ВИТИЗ и ме приеха, а после ме заличиха в списъка. Не можело бранник, при това син на опозиционери и фашисти, всъщност актриса и чиновник, да следва актьорско майсторство“, разказва Наум Шопов.
Усилията му да утвърди своя актьорски талант се увенчават с успех благодарение на постоянната му и всеотдайна любов към театралната сцена, които дължи на своите родители. „Не ми оставаше друго, освен да започна сам да се уча и да правя откритията си“, казва актьорът.
Началото на кариерата му е с ролята на Неджеми в пиесата „Чудак“ на Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел през 1958 г. в театър „Българската армия“, където играе до 1983 г. Същата година започва кариерата му в Народния театър „Иван Вазов“.
През годините работи с режисьорите Леон Даниел, Крикор Азарян, Анджей Вайда, Леонид Хейфец, Александър Морфов.
„Наум Шопов владее богатата палитра на съвременното актьорско изкуство – от майсторството на пълното превъплъщение до откровената театрална игра. Образите, които създава, имат многопластово смислово и емоционално решение“, посочва критиката. Някои от знаковите му роли в театъра са Хамлет и Полоний („Хамлет“ от Уилям Шекспир), Робеспиер („Делото Дантон“ от Станислав Пшибишевски), Часовников („Океан“ от Александър Щейн), Алексей („Дните на семейство Турбини“ от Михаил Булгаков), Попришчин („Дневникът на един луд“ от Николай Гогол), отец Ередия („Осъдени души“ по Димитър Димов), Сапуна („От земята до небето“ от Никола Русев), доктор Милев („Сън“ от Иван Радоев), Дънкан в „Макбет“, Лир в „Крал Лир“, Хаджи Атанасия в „Чичовци“, Крап в „Последната лента на Крап“, Фирс във „Вишнева градина“, Вурм в „Коварство и любов“, дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“.
В киното изгражда повече от 60 роли, сред които незабравими са образите в „Крадецът на праскови” (1964, режисьор – Въло Радев), „Вълчицата” (1965, режисьор – Рангел Вълчанов), „Цар и генерал” (1966, режисьор – Въло Радев), за която получава първа награда за мъжка роля на кинофестивала в Карлови Вари, „Случаят Пенлеве” (1968, режисьор – Георги Стоянов), „Бялата одисея” (1973, режисьор – Васил Мирчев), „Вилна зона” (1975, режисьор – Едуард Захариев), „Роялът” (1979, режисьор – Борислав Пунчев), „По дирята на безследно изчезналите” (1979, режисьор – Маргарит Николов), „Бедният Лука” (1979, режисьор – Яким Якимов), „Под едно небе” (1982, режисьор – Искандер Хамраев), „Бащата на яйцето” (1991, режисьор – Анри Кулев), „Граница” (1994, режисьори – Илиян Симеонов, Христиан Ночев), „Вагнер” (1998, режисьор – Андрей Слабаков), „Магьосници” (1999, режисьори – Иван Георгиев, Сотир Гелев).
През 1972 г. излиза единственият режисиран от Наум Шопов късометражен филм „Хляб“ по едноименната новела на Йордан Радичков.
Наум Шопов е носител е на две награди „Аскеер“ за мъжка роля (1991, 1993), на орден „Стара планина“ (първа степен, 2000), на наградата „Аскеер“ за цялостно творчество (2003), на награда „Икар“ на Съюза на артистите в България за цялостно творчество (2006), на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2010).
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
