- Автор: dnes.dir.bg
- 15 Авг 2025
- 6600
- 51
Автор: Аделина Томова, dnes.dir.bg
Това лято правителството и парламентът направиха последната, решителна крачка за присъединяването на страната ни към еврото. Точно по същото време преди 60 години социалистическа България символично се "присъедини" към долара и Запада, откривайки с държавно решение валутните магазини, наречени "Кореком". Иронично името им бе "разчитано" от зевзеци като абревиатура на "КОРЕкция на КОМунизма".
Всъщност лъскавите оазиси със западни стоки, чиито въздух миришеше на парфюмен лукс и висококачествен шоколад - незабравим аромат за всяко дете, родено преди 90-те, носят първите срички на френското словосъчетание Co(mptoir de) re(présentation et de) comm(erce) или преведено на български Кантора за представителство и търговия.
Началото на корекомите полага външнотърговското предприятие "Булет", което създава веригата магазини с вносни стоки, продавани срещу конвертируема валута.
Така, освен чужденци и дипломати, в социалната йерархия бързо на почит се издигат моряци, пилоти и стюардеси, тираджии и други, работили на Запад и в арабския свят, и не на последно място легендарните чейнчаджии, които "отваряха вратите" към корекома, продавайки един долар за 3-4 лв., вместо за 98 стотинки, колкото в онези години бе официалният обменен курс. Освен с щатската валута, в тези магазини можеше да се пазарува и с още едно платежно средство - т.нар. обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ.
Снимка: Спомени от народната република/Fb
Първият "Кореком" е открит през лятото на 1965 на Златни пясъци, следват София, други големи градове, както и по границите и летищата в страната, станали известни впоследствие като Безмитни магазини. Техният брой в годините се увеличава до 60.
В тях всеки щастливец, сдобил се с долари, ставаше същински герой от "Оркестър без име" - дънки "Райфел", цигари "Кент", бонбонки "Тик-так", тоблерони, галони с уиски, стереоуредба "Сони" или "Хитачи", видео и дори автомобил или апартамент, без да чака "да му излезе реда" с десетилетия (малко известен факт е, че "Кореком" е изкупувал цели новопостроени блокове в столичните квартали "Люлин" и "Младост"). И, разбира се, некоронованият символ на тези магазини - "корекомското шоколадово яйце" - някога символ на лукс и безмерна детска радост, днес - баналeн артикул във всяко квартално павилионче с марката "Киндер сюрприз".
"Кореком" - началото
Корекомите у нас са създадени по модела на съветската верига магазини "Торгсин" от 30-те години. Подобни "западни витрини" впоследствие се отварят и в други източноевропейски страни - "Тузекс" в Чехословакия, "Интершоп" в Източна Германия, "Берьозка" в Съветския съюз, "Певекс" в Полша, украинската "Каштан" в СССР...
Техен предшественик в България е кантора към Търговската палата за снабдяване на чуждестранните посолства и легации в София с продукти и други стоки. Няколко години по-късно кантората преминава към предприятието за експорт на български стоки "Булет". С разпореждане на Министерския съвет от 18 април 1964 г. към Министерството на външната търговия се създава Държавно стопанско предприятие "Кореком" на основата на дирекция "Кореком" при ДСП "Булет", а с постановление от 20 декември 1974 г. то се преобразува във външнотърговско предприятие "Кореком" при същото министерство, сочи справка на БТА.
В постановлението на МС от 1974 г., публикувано в "Държавен вестник", е записано, че предприятието е с предмет на дейност продажба на дребно на български и вносни стоки срещу чужда валута, продажба на леки автомобили, резервни части за тях и недвижими имоти на физически лица, продажба на български стоки на международни панаири, изложби, фестивали и др. в страната и в чужбина срещу чужда валута, извънпланов внос на стоки, предназначени за продажба в магазините на предприятието, както и организиране на автосервиз за леки автомобили на чуждестранни туристи и на български граждани срещу чужда валута.
Снимка: Спомени от народната република/Fb
Специално е посочено, че "Кореком" извършва продажби на стоки в страната на български граждани, изпратени на задгранична работа, на специализация или учение, както и на командировани в чужбина, на хора, получили хонорари, наследства, дарения или придобили валута срещу положен труд с разрешение на компетентните български органи. Предприятието продава стоки и на чуждестранните дипломатически и търговски мисии, акредитирани в страната, както и на пребиваващите у нас чужди граждани - служители в търговски фирми, в авиокомпании, в културни мисии и в други чуждестранни представителства.
Първият у нас "Кореком" отваря врати в Златни пясъци през лятото на 1965 г. в близост до най-тузарския тогава хотел - "Интернационал". Идеята и целта е била в родната икономика да се вливат доларите и марките на многото западни туристи, посещаващи курорта край Варна, както и валутата, докарана от рейдовете на местните моряци.
До края на туристическия сезон на Златните са открити още няколко магазина. Зареждането им става чрез 5 чужди фирми, повечето от които са от ФРГ. В началото те внасят малко на брой стоки, но бързо разширяват асортимента и в "Кореком" започват да се продават бельо, дрехи, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила и дори вестници и списания.
Снимка: Спомени от народната република/Fb
Две години след отварянето на първите корекоми на Златни пясъци, Държавна сигурност настоява те да бъдат затворени. Към искането, отправено през 1967 г. към Министерството на финансите, се присъединяват още Окръжният комитет на БКП във Варна и ръководството на МВР в морския град. Изтъкнатите мотиви са, че магазините не отговарят на първоначалното си предназначение, печалбата от тях е незначителна, а политически са "неоправдани и вредни, защото компрометират престижа и националното достойнство на нашия народ", разказа преди години кореспондентът на "Дарик радио" в морската столица.
През първия туристически сезон стокооборотът на корекомите на Златните е 330 000 валутни лева, като 60% от сумата остават за фирмите-доставчици, а останалата част прибира българската държава. Чистата печалба е преценена от ДС като незначителна, а службите сигнализират за негативния ефект върху приходите от обмен на валута. Неизпълнението на годишния план на държавното предприятие "Балкантурист" за 1965 г. е 210 000 валутни лева.
Идеята за закриването им обаче така и не се осъществява и "западното влияние" под формата на парфюми, козметика, цигари, уиски, шоколади, кафе, бяла и черна техника, бельо и дрехи, се разпростира и в София и други големи градове.
Нелегално валута се намира на "Кристал" и на "Магурата", като доларът официално е левче, но "на черно" върви по 3-3,50.
Централният "Кореком" в столицата отваря врати на ул. "Цар Калоян" - на партера на хотел "Рила", точно срещу сградата на Светия Синод. Цветана Мановска е била дълги години негов директор. През ръцете ѝ са преминали стотици милиони долари, но казва, че в личния си живот валута и вносни стоки не е имала. "Планът ми беше обикновено 10 млн. долара на година, беше голям магазин, централният, на две смени се работеше. Имах 60-70 подчинени. Получавахме обикновени заплати, в български левове. Питаха ме за съвет каква марка техника да изберат, отговарях, че всичките са много добри. Тогава ми поставиха въпроса така: "Какъв хладилник имате вкъщи?" Отговорих: "Руският "Мраз". Не вярваха, че не ми плащат във валута... Беше един период, в който излязоха моралисти и казаха, че "Кореком" развращава младежите като им продава дънки и започвали да мечтаят за западни стоки...", сподели тя преди време пред БНР.
Краят на една легенда за милиони
Малко след идването на демокрацията, с правителствено постановление, от 1 април 1991 г. доларовите цени на стоките на "Кореком" се трансформират в левови еквиваленти, а по-късно магазините се закриват. В края на март 1991 г. от поделение "Кореком" в столицата и синдикатите към него изпращат обръщение до правителството и до Великото народно събрание, в което настояват да се преразгледа постановлението на МС. В него се посочва, че "ако постановлението влезе в сила, загубите за фирмата и за държавата ще бъдат много повече от печалбите, защото стоките ще получат многократно увеличена левова цена и интересът на клиентите към тях рязко ще спадне. А задълженията към доставчиците на първо време ще надминат 80 милиона долара". Два дни по-късно ръководството на ДФ "Кореком" се разграничава от обръщението на колектива на поделението в столицата.
В информация от Русе от 1 април 1991 г. БТА информира, че "през последните три дни - петък, събота и неделя, на съществуването им като валутни, от седемте магазина на "Кореком" в крайдунавския град са купени стоки за повече от 100 000 долара. Хората са изхарчили своята валута главно за напитки, цигари, битова електронна техника и облекла. В сравнение с една нормална тридневка, този стокооборот е четири пъти по-голям". "От днес магазините на русенското поделение на фирма "Кореком", които освен тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, не работят. Според указанията от сряда в тях ще започне инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равностойност. Въпреки становището, че в граничните райони валутните магазини ще бъдат запазени, два от тях на КПП "Дунав мост" също не работят".
Около месец по-късно, агенцията публикува друга информация от Свиленград със заглавие "Валута има, валутни магазини няма": "След закриването на валутните продажби в "Кореком"-ите голямо количество валута излиза извън страната - смятат служителите на граничния контролно-пропускателен пункт "Капитан Андреево". Сега българинът харчи доларите и марките си главно в Турция, допълват те".
Магазините за валутна търговия по всички граници на страната ни трябва да бъдат затворени до 31 декември, сочи решение на правителството през 2002 година. Фирмите, които имат разрешения за валутна търговия, са около 20 и имат близо 30 магазина, обясни тогавашният шеф на Главно управление на митниците Пламен Минев. Сред тях са "Трансимпекс", "Бела тур", "Аида тур", "Кореком", "Б.Н.К.", летищата. Договорите им са от 1991 г. и изтичат през 2002 г., добави той.
Забраната за валутните магазини се въвежда заради разпоредбите в Европейския съюз. Ако при по-нататъшните преговори за членство в съюза се стигне до промяна в политиката за магазините, ще я отразим веднага, обеща тогава Минев. Ако това не стане, след края на 2002 г. право на безмитна валутна търговия ще имат само авиокомпаниите на борда на своите самолети, добавя тогавашният митнически шеф.
Така социалистическата "фабрика за долари" "Кореком" отива първо в ръцете на турския магнат Суди Озкан, а по-късно - и в историята.
"Кореком" в цифри
* За четвърт век съществуване предприятието е внесло в държавната хазна 1 милиард и 500 милиона долара;
* "Кореком" задължително е предоставял и 90% от валутната си печалба за изкупуване от държавата;
* 60-те фирмени магазини в различните градове на страната са продавали стоки не само на българи, но и на около 7 милиона транзитни пътници и на 3 милиона чуждестранни туристи годишно;
* Цените на стоките в "Кореком" са били доста по-приемливи от средноевропейските поради закупуването им на големи партиди, с намаления от доставчиците или директно от фирмите производители;
* Освен това "Кореком" е дал около 200 хиляди долара за нуждите на здравеопазването, а повече от 30 български деца са лекувани в чужбина с негови средства, показва справка от 1993 г.
Източник: dnes.dir.bg
